Треньорът на Флуминензе е имал връзки с повече от 5000 жени и се има за по-добър от Кристиано

Алехандро РУИС АЛБА

Marca

Бразилският футбол е пълен с незабравими играчи и треньори, но малцина са толкова провокативни и ексцентрични като Ренато Гаучо – настоящия наставник на Флуминензе и архитект на историческото елиминиране на Интер на 1/8-финалите на Световното клубно първенство. На 62 години той не само отново изведе бразилски клуб на международната карта, но и донесе със себе си колекция от забавни моменти, противоречиви изказвания и анекдоти, които го превърнаха в легенда – едновременно противоречива и неповторима.

Ренато Гаучо е персонаж, изваян между пясъка на плажовете в Рио, светлините на телевизията и съблекалнята, натоварена с тестостерон и слава от 80-те и 90-те години на миналия век. Биографията му – толкова зрелищна на терена, колкото и скандална извън него, е историята на преливащ талант, който отказва да следва правилника на примерния играч.

Като футболист

Ренато беше звезда

Спечели Копа Либертадорес и Междуконтиненталната купа с Гремио през 1983-та и блестеше във Фламенго, където се превърна в идол. Но неговата недисциплинираност беше също толкова легендарна, колкото и техниката му. През 1986-а, когато трябваше да бъде ключова фигура в състава на Бразилия за Мондиала в Мексико, беше изваден от групата, след като избяга от лагера, за да излезе на купон заедно с приятеля си Леандро. „Теле Сантана е глупак. В крайна сметка изгони и трите крила, които беше повикал, и отпадна. Той е единственият човек, когото мразя“, споделя бившият флангови нападател.

Като треньор Ренато е доказал, че е много повече от просто мотиватор. Шампион в Копа Либертадорес с Гремио през 2017-а, а сега начело на Флуминензе умело се обгражда с таланти, без да губи провокативната си същност. През 2023-та, когато името му отново излезе на преден план след периода във Фламенго и завръщането му във Флу, той ни подари едно от най-запомнящите си изказвания: „Кристиано Роналдо е велик играч, но аз бях по-добър. Иска ми се да го видя да играе в отборите, в които съм бил аз – много пъти без заплата с месеци. И да стане шампион, както аз“.

Още една от неговите медийни „перли“ няма нищо общо с футбола. Според самия него той е имал връзки с над 5000 жени – число, което произнася с гордост, сякаш

става дума за

рекорд на Гинес

„Бях с Пеле в едно предаване. Той ми каза, че има над хиляда гола. Аз му отговорих: „За всеки твой гол аз имам по една жена. И ти си останал на хиляда, а аз още продължавам“, разказва Ренато.

Страстта му към плажа и футволея (спорт, в който става световен шампион в дисциплината 4×4) дори повлиява на кариерата му като треньор. В продължение на години отказва да работи извън Рио де Жанейро, за да не се отделя от морето. „Онези, които разбират от футбол, остават край морето. Онези, които не разбират, отиват в Европа да научат нещо“, гласи още една от емблематичните му фрази. Освен това Ренато пусна лека шега към уругваеца Луис Суарес, когато двамата бяха в Гремио: „Той трябва да отиде на училище, защото няма нужното качество, за да играе футволей“.

Но отвъд миналото си Ренато продължава да е в центъра на събитията. В неотдавнашния сблъсък с Интер той прекъсна противникова контраатака, като изрита топката от тъчлинията. Сцената, в която Мхитарян се опитва бързо да изпълни тъч, а бразилският треньор му отнема коженото кълбо, сякаш все още е играч, предизвика суматоха, която можеше да прерасне в нещо повече. Съдията му показа жълт картон, но той се оттегли невъзмутимо под акомпанимента на протестите на Лаутаро Мартинес.

Способността му да провокира и обърква не познава граници. Прави го със съперници и с журналисти. „Най-добре разбирам от тактика, но не е нужно да идвам тук да я обсъждам с вас. Няма защо да давам обяснения“, каза след победата на 1/8-финалите.

Ренато Гаучо вече десетилетия е онзи тип, който нарушава правилата. Когото са изгонили заради купонясване, когото мнозина са описвали като повърхностен, а сега – в ролята на опитен треньор, отново печели уважение със своята харизма от друго време. Наричан е „Краля на Рио“, има своя собствена статуя пред стадиона на Гремио и не е загубил и частица от бунтарската си аура. За едни – карикатура, за други – идол.