Англия и САЩ ще играят един срещу друг за трети път на световно първенство, а в историята на мондиалите един от най-емблематичните сблъсъци е изигран в Бразилия през 1950 година. Тогава гордите британци се провалят още в груповата фаза, а Щатите сътворяват една от големите сензации, побеждавайки Англия с 1:0. След мача американците са изнесени на ръце като герои, а на най-голямо внимание се радва голмайсторът Джо Гейтенс, който е със смесен произход – баща белгиец и майка хаитянка. В САЩ се озовава, отивайки да учи в университета, а през останалото време е мияч на съдове в ресторант.

„Футбол не могат да играят само ескимосите и северноамериканците”. Това изречение се появява в английски вестник на 28 юни 1950 г., но на следващия ден мачът е спечелен от аматьорите от Щатите, които са тотални аутсайдери. Треньорът Бил Джефри дори признава: „Чувствахме се като овце на заколение”. „Задачата ни беше поражение с приличен резултат. Сигурен съм, че нито един от нас не излезе на терена с мисълта за победа”, спомня си халфът Уолтър Бар.

В герой се превръща вратарят на САЩ Франк Борги. През Втората световна война той е служил като лекар, а след това се е занимавал с бейзбол. Станал вратар, защото играел ужасяващо слабо с крака. Затова на световното всички удари от вратата изпълнявали съотборниците му.

Другият голям герой блесва в 38-ата минута. Тогава американците правят контра, Бар пробива, подава в наказателното поле и… гол във вратата на Бърт Уилямс бележи миячът на чинии от Ню Йорк Джо Гeйтенс. Това остава единственото попадение в мача и най-голямото унижение за английския футбол.

Следващият турнирен мач между САЩ и Англия е чак през 2010 г. – в груповата фаза на Мондиал 2010. И тогава воденият от Фабио Капело английски тим не успява да вземе реванш – 1:1. Така сензационната загуба със 72-годишна давност все още остава без отговор.

„Бяхме с глави, заровени в пясъка”, признава дясното крило Том Фийни след прова на Трите лъва срещу Щатите през 1950-а. Историята на самия американски тим е невероятно интересна и заслужава филмова лента. На големия екран тя е разказана от Дент Максиминг – журналист от „Сейнт Луис Пост-Диспач“, който е единственият репортер от страната на трибуните в Бело Оризонте. Става ясно, че вратарят Франк Борги, който буквално твори чудеса на вратата срещу англичаните, в цивилния живот е… шофьор на катафалка. Единственият, който е играл професионален футбол, е халфът Уолтър Бар, който пък е лидерът на тима (има скромен опит в Рексъм и Манчестър Юнайтед).

Но цялата слава обира Джон Гейтенс, който е изпратен от родителите си в Ню Йорк да учи за счетоводител, но в крайна сметка съдбата му е тъжна. През 1964 г. е арестуван в Хаити, а обвиненията са, че е помагал на баща си в подривна дейност. Смята се, че е убит в затвора, независимо че след световното през 1950 г. се е ползвал с голяма популярност.