Митко Събев искаше да покаже, че и в България нещата могат да се случват по европейски

Желю СТАНКОВ

Митко Събев навършва днес достолепните 60 години. Отдавна не се занимава с футбол и това вероятно е сред най-хубавите неща, които са му се случили в живота. Защото хора като него, да си признаем – не стават за БГ блатото. Прекалено е възпитан, интелигентен, държи на добри обноски, въобще пълен антипод на хората от блатото. Които обичат да ругаят и нападат предимно на лична основа. Митко Събев не беше такъв и не стана такъв. Той мина през футбола като реформатор – еволюционист. Беше решил да покаже, че и в България нещата могат да се случват по европейски. Написа концепция, създаде модел на развитие, но не допусна, че

ще си остане

бяла лястовица

Инвестира десетки милиони в Черноморец, без да инвестира и едно евро във футболен съдия. А отстрани тарикатите си казваха – Този пък накъде е тръгнал! Защото те биха направили с неговите пари нещата по съвършено различен начин. Както си става у нас. Митко Събев може и да не е разбирал добре материята футбол, но поне разбра, че с действия, които не са феърплей, до никъде не се стига.

Събев правилно мислеше, че футболът е за професионалистите. И не беше от познатите сега меценати и собственици, които се занимават със селекция и се разправят денонощно с мениджъри. Само защото не обичат да ги крадат. Както казваше героят на Антон Радичев от „Оркестър без име“ – А, бе, няма да ме цакат мене с топла бира и студени кебапчета!

Събев възложи задачата да направят Черноморец европейски отбор на Балъков и Бобич. Каквото поискаха, го получиха до най-малкия детайл, но от това не произтекоха очакваните резултати на зеления терен. Произлязоха обаче празни приказки и напразни обещания за светло бъдеще. Но така е, когато имаш добра стара слава и си лежиш на нея цял живот. И Краси Балъков я кара по същия начин вече доста години. Но най-добре му беше при Митко Събев. Това му беше розовият период, защото Събев му доведе германската метода у дома. И я внедри така, както Балъков я разбира. В Бургас за няколко години станаха по-немци от немците.

Само че на терена нямаше никакви сериозни резултати. Едно четвърто и едно пето място. А инвестицията беше мащабна като за десет поредни титли. Такива, каквито си взеха сами хората от Разград по-късно. Без германски метод по делиормански.

При Митко Събев

нямаше

отговорници

за съдиите,

за комисиите, самият той нямаше мерак и за някакво влияние в БФС. Просто си беше въобразил, че в България нещата могат да станат по бял начин. Чистичко, без ръцете ти да се омърсяват! С нормалните методи – стадион, школа, играчи, треньори. И маркетинг, където бяха най-големите успехи.

И понеже цялата тази работа струва много пари, в един момент Събев усети, че се губи смисълът. Огромната инвестиция потъна, а възвращаемостта се оказа мираж. Разбра, че сините екипи на Черноморец не ги правят Челси. Разбра и много други работи… И като културен и възпитан човек си взе бързо довиждане. Защото тарикатските истории в БГ футболното блато явно на него не му импонират.

Но такъв като Събев определено липсва сега. Ето, задават се избори за президент на БФС и пак сме свидетели на мила родна картинка. Типичната балканска история с мирис на застояло. Съвсем различно щеше да е, ако футболната джунгла бе доминирана от такива като капитан от морския флот Митко Събев. Някак

щеше да бъде

цивилизовано

От него никога не можеш да чуеш, че този е такъв, пък онзи онакъв. Митко Събев би се водил от правилата на цивилизацията. Да, ама един стар журналист казваше, че цивилизацията приключва до Загреб. Тука е Ориент експрес.

За такива хора е важно каква следа са оставили. А той даде добър пример, показвайки как трябва да се случват нещата по европейски. Неговото си беше нещо като културно изчегъртване на наслоената мръсотия. Видимо му се искаше футболът у нас да бъде по-различен. Най-вече по-приятен за феновете. По негово време публиката на Черноморец се чувстваше не в Бургас, а в Гелзенкирхен или Мьонхенгладбах. И това също остана като легенда от Събев.

Ако има благодарност в България, днес телефонът на Събев трябва да загрее до червено. Върволица трябва да са благодарните от неговата щедрост. За съжаление е сигурно, че въобще няма да се случи така. Българите си имат едно желязно правило и то се казва – Имал, дал!