Теодор БОРИСОВ

Разположен в областта Долна Силезия край бреговете на река Одра, Вроцлав определено е място, което ще задоволи и най-взискателните туристи. Известен в миналото с немското име Бреслау, полският град предлага на своите посетители смесица от исторически забележителности, модерен облик и динамиката на университетски център. Намиращият се в Стария град централен площад (в Полша носи наименованието Ринек) е вторият по големина в страната, а улиците на града са изпълнени с малки фигурки на джуджета, явяващи се препратка към местното антикомунистическо движение през 80-те години. Ако вдигнем поглед от пътеводителите и туристическите брошури, ще открием основната причина на родните фенове да обърнат внимание на тази изключително достъпна с нискотарифните полети дестинация – местния футболен отбор Шльонск.

За разлика от баскетболната секция, която е най-успешната в цяла Полша, тази в най-великата игра може да се похвали само с 2 титли и 2 национални купи, а сега се е прицелила и в трето шампионско отличие. Предишния път, когато тимът от Вроцлав триумфира в Екстракласата, той бе елиминирал Локомотив София след изпълнение на дузпи в Лига Европа. Сега българската връзка е много по-директна и включва двама родни национали – Алекс Петков и Симеон Петров. Синът на славния играч на ЦСКА от близкото минало Милен Петков пристигна в Шльонск през лятото от Арда, а роденият във Франция Петров е под наем до края на сезона от ЦСКА 1948. Преди подновяването на пролетния полусезон тимът им бе еднолично на първо място в класирането, но изненадващото поражение с 0:1 у дома срещу Погон Шчечин изпрати там Ягелония. Домакинството срещу средняка Стал Миелец (16 февруари) пък вдъхваше надежда, че Шльонск ще се върне отново на победния път.

Ако срещата се бе изиграла преди половин век, то безспорен фаворит щеше да е отборът, чието име в превод означава Стомана. Стал има трима представители в тима на Полша, достигнал до третото място на Мондиала във ФРГ, сред които са голмайсторът на надпреварата Гжегож Лато, партньорът му в атака Ян Домарски и халфът Хенрик Касперчак. Понастоящем треньорът Камил Киереш не разполага с играчи, които дори да се доближават до тяхното ниво, а единственият футболист с по-изявени качества е дошлият под наем от ЦСКА Москва беларусин Иля Шкурин. Предвид посочените обстоятелства не е изненадващо, че при капацитет от 42 771 седящи места на „Тарчински Арена“ имаше само 12 646 заети места. „На загрявката преди срещата си говорих с един от съотборниците и му казах, че днес са дошли много хора. Той само ме погледна и каза, че на трибуните няма никой. Искаше да му кажа по колко зрители има на мач в България и вероятно щеше да промени мнението си“, чистосърдечно призна след срещата Симеон Петров.

Самият стадион, построен специално за Евро 2012, носи спонсорското име на известна компания за производство на месни продукти, което е в пълен контраст с постната продукция, която зрителите понякога наблюдават на терена. Съоръжението без никакво съмнение

отговаря на всички
модерни стандарти

а цените на обикновените билети между 25 и 55 злоти (12 и 25 лева) са повече от приемливи.

В мача със Стал Алекс Петков започна като титуляр в центъра на защитата заедно с капитана Лукаш Бейгер, а треньорът Яцек Магиера промени обичайната си схема 4-1-4-1 на 4-2-3-1, слагайки Патрик Олсен редом до обичайния опорен халф Петер Покорни. Мачът напълно отговаряше на стандартите на Екстракласата, където водеща е физиката – нещо, което дава предимство на високия 192 см българин. Неслучайно той вече попадна в идеалния отбор на кръга през есента, а изявите му се оценяват високо в местната преса. За съжаление на феновете на Шльонск водещият реализатор в първенството Ерик Експосито така и не получи добра възможност да се разпише, а териториалното предимство на домакините не намери своята реализация. Вместо това в самия край на първата част бързо изпълнен пряк свободен удар от Кристиан Гетингер намери Шкурин, който с един финт елиминира отбраната на Шльонск и с премерен удар преодоля Рафал Лешчински за 0:1. 3 минути преди края на редовното време треньорът Магиера пусна в игра Симеон Петров на мястото на Науел Лейва. Със своите 195 сантиметра централният защитник се превърна в изненадващ, но логичен избор за върха на атаката в заключителните мигове на срещата. Той обаче така и не получи удобна топка, а в една ситуация се сблъска и с противниковия вратар.

Две поредни
домакински
загуби

определено не са добър показател за отбор, който не бе претърпявал поражение в предишните си 16 шампионатни мача, но поне засега в Шльонск не правят трагедии от този факт. „Отдавам тези резултати на липсата на късмет. Създаваме положения, но просто не можем да ги реализираме“, обяснява си ситуацията Алекс Петков. По време на зимната пауза тимът от Долна Силезия изигра сериозни контроли срещу Динамо Загреб, Хайдук и Залцбург, но успя да стигне до равенство само с австрийците. В нито един момент обаче не трябва да забравяме, че настоящият актив от 41 точки е повече, отколкото Шльонск спечели през целия изминал сезон, когато бе заплашен от изпадане. Бюджетът от 45 млн. злоти (около 10,4 млн. евро) поставя тима на пето място по този показател след Легия, Лех, Погон и шампиона Ракув, но както е известно, парите не играят на терена. Прагматичният стил, налаган от треньора Магиера, дава резултати, но в мачове срещу съперници като Стал, Гурник Забже и Корона Киелце, които са си написали домашното, отборът определено изпитва затруднения. Не трябва да се пропуска и фактът, че дебютният мач за пролетта срещу Погон бе прекъснат заради хвърлени предмети по вратаря Валентин Кожокару, а това неминуемо е оказало влияние върху настройката на играчите.

Поне засега Алекс Петков и Симеон Петров изразяват задоволство от факта, че са решили да продължат кариерата си в Полша. „Вроцлав е отличен град за мен и моето семейство и се радвам, че съм тук. Успях да се адаптирам напълно, а сега гледам да помагам с каквото мога и на Симеон. Двамата живеем близо един до друг и ходим заедно на тренировки. Имаме известни затруднения поради факта, че българите тук не се котират високо, но се стараем да променим това мнение“, споделя Алекс. Показателен за добрите му изяви е фактът, че в резултат на клауза в договора му за брой изиграни мачове контрактът му се удължи до 2026 г.

„Успях да свикна с обстановката. Все още напредвам с езика, но

успявам да
разбера
указанията

на треньора, което в крайна сметка е най-важното“, добавя Симеон. На следващия ден основният им конкурент Ягелония губи с 1:2 домакинството си на Лех Познан и по този начин трите отбора бяха събрани в само 2 точки разлика. По всичко изглежда, че битката за върха ще бъде до самия край, а най-хубавото е, че в него са замесени българи, които могат да продължат родните традиции в Полша, изградени от играчи като Радостин Станев, Цветан Генков и Михаил Александров.