Испания и Манчестър Сити си приличат като стил, казва най-добрият играч на Евро 2024

Изненадващо или не, но Родри бе обявен от техническата комисия на УЕФА за най-добър футболист на Евро 2024. Това бе неочаквано, защото Испания излъчи и други по-зрелищни претенденти. Но пък и логично, ако се имат предвид оценките, които треньорите на Родри дават за него. Пеп Гуардиола в Манчестър Сити го определя като „най-добрия халф в света, при това с голяма преднина“, а Де ла Фуенте го нарича „съвършения компютър“. Капитанът на Испания Алваро Мората добавя, че Родри „трябваше да е спечелил вече „Златната топка“, ако умееше единственото нещо, което всъщност не умее: да се продава!“.

В Донауешинген, където испанците бяха отседнали по време на Евро 2024, той не беше един от най-честите събеседници на медиите. Предпочиташе да говори главно пред отбора и, както свидетелстват другите национали, „обикновено всички слушаха“. Чак преди финала футболистът си позволи да даде няколко интервюта, които могат да бъдат определени като концептуални и фундаментални. При това пред едни от най-сериозните медии в Европа и едни от най-добрите журналисти. Общото в тях бе стилът на изразяване, подобен на играта му на терена, както го определи англичанинът Сид Лоу – „спокоен, контролиращ ситуацията и с точност, която прави лесно да разбереш мислите му“. Предлагаме ви компилация от най-доброто от тези интервюта.

По отношение на вашето развитие като играч кое бе по-ключово – това, че играете в английското първенството, или, че играете при Гуардиола?

– Много добър въпрос. Ако мислите за английския футбол, не мислите за футбола на Пеп. Но за да играеш неговия футбол в рамките на английския, това изисква много специални качества. Трябваше да се приспособя към по-динамичен, по-бърз и по-здрав физически футбол. А в рамките на това и към стила на Пеп, с който не бях свикнал. Макар че във Виляреал сме играли нещо подобно, което обаче не беше с такъв акцент върху тактиката, нито толкова сложно.

Илкай Гюндоган разказва, че в тренировките сте в по-задна позиция, не практикувате толкова, колкото говорите?

– Да, така беше през първата година. И това е, защото трябваше да свикна с Пеп и неговия подход и изисквания. Трябва да получиш информацията, да видиш нещата как стоят, да ги повториш, да ги усвоиш, да ги научиш. Той е треньор, който

изисква твоето внимание

и разбиране. Като халф смяташ, че нямаш нужда от много тренировки и практика, защото вече владееш основата – как да получиш топката, как да я подадеш. Това, което нямаш, когато започваш работа с Пеп, е „къде отива пасът“. Решението. И заради това говориш. Пеп е като пивот – дава ти решението на тепсия, опростява го, прави начина на вземане много директен. Видеото, което пуска, също помага.

Алваро Мората пък твърди, че ви липсва маркетингът. Иначе да сте спечелили отдавна „Златната топка“.

– Не играя футбол с тази цел. Иначе има хора, които ми казват: „Пич, ти трябва да…“. Но аз разбирам футбола по различен начин. Знам как стоят нещата и не се разочаровам, когато бъда подценен. Ако някой ден бъда възнаграден за труда, окей. Но не ми е цел на всяка цена.

Вие сте архитектът на играта.

– Това е важна позиция при начина, по който играят Манчестър Сити и Испания. Опитвам се да движа играта, динамиката, ритъма. Да свързвам футболистите пред мен, да помагам на атаката да зрее, да интерпретирам събитията. Да закарам топката, където трябва да бъде. Всичко това описва ролята на пивота – кога да ускори, кога да пробие, кога да пресира отпред или кога да се изтегли назад. Ако получа топката и трябва да направим пауза, никога не ускорявам ритъма.

А как комуникирате това с другите играчи?

– С целия шум на големите мачове е трудно. Особено когато си уморен и напрегнат. Заради това

комуникираш не с думи

а чрез твоето намерение. Ако играчите гледат езика на тялото ти, те ще отгатнат какво ще направиш. В тактическо отношение ролята на халфовете е ключова, необходими са лидерски качества. Няма как крилото например да води играта и това е заради позицията му. При него липсва цялостният поглед.

Говорите за интензивността в Англия, но като че ли бягате от нея. Хората често се питат: „Защо някой не отиде и просто да го ритне?!“.

– (Смее се). В средата на терена това е трудно да се случи. Играем с едно или две докосвания и няма време някой да дойде и да те изрита. Виж, пред двете врати вече е друго.

След четвъртфиналите в Шампионска лига този сезон се оплакахте, че ви е необходима почивка.

– Има моменти, в които всичко се струпва върху главата ти. За да играеш добре, е необходима физическа кондиция. Но и главата трябва да е свежа. Хората гледат единствено мача, но има дни преди него с тренировки и подготовка, пътуване, престой в хотел и футболистите през цялото това време са „в мача“. Нещо трябва да се направи, защото двубоите стават много. Вижте, аз зная, че футболът е бизнес. Но сме стигнали момент, в който трябва

да се погрижим
за здравето

на футболистите.

А не може ли самите футболисти да направят нещо?

– Със сигурност трябва да направят и сме говорили много пъти помежду си. Но играем в различни клубове и трудно можем да се организираме. Големите организации като ФИФА са длъжни да вземат мерки, защото този ритъм се налага и върху млади играчи като Ламин Ямал, които са на по 16-17 години. Не можеш да играеш 60-70 мача на сезон. Т.е. можеш да го направиш няколко сезона, но не и 10 поредни.

Усещате ли това по време на мач?

– Понякога идва момент, в който ти писва и си готов да се откажеш. Но в края на краищата надделява огромната мотивация. Винаги намираш необходимите сили и енергия. Дори в продълженията на мачовете, когато си буквално на ръба. Нямаш идея как и откъде ще намериш сили да играеш до края. Нямам идея и аз откъде ги намирам. Хората ни виждат, когато играем, но и почивката е важна. Като всеки човек имаме нужда да се изключим, да сме близо до семействата, да имаме нормално свободно време. Сезонът е дълъг, не е само месец, в който можеш да се поставиш в екстремни условия, както е на европейско или световно.

Когато Испания загуби от Шотландия преди година, можехте ли да си представите, че ще стигнете до днешния момент на доминация?

– Да, всеки проект се нуждае от време. Ние тогава едва започвахме. Аз винаги съм вярвал в тази група от футболисти. Бяхме направили много добри неща в младежките и юношеските отбори. Познавах и треньора, и неговите възможности. Така че бях убеден, че с времето ще постигнем сегашното ниво. Много различно е да си национален и клубен треньор, а Де ла Фуенте е от хората, които отлично разбират разликата. Наясно е, че трябва време, за да може да се асимилират идеите, две или три ключови концепции в играта. Испания и Сити имат сходна философия, но все пак е необходимо да свикнеш с треньора. В Испания например се опитваме да играем по-вертикално. Не е необходимо да държим топката дълго, а по-скоро да нанасяме по-бързо вреда на съперника. Треньорът дава някои по-общи идеи, които играчите оттам насетне прилагат. Казано иначе – дава ти сценарий, ти трябва да го изиграеш. Нужно е да си интелигентен и да оценяваш и уважаваш качествата на останалите играчи.