Манчестър Юнайтед ли има нужда от Кристиано Роналдо или Кристиано Роналдо има нужда от Манчестър Юнайтед. Отговорът на това философско питане ще даде времето. Очевидно е, че тактическата постройка на червените дяволи под ръководството на Оле Гунар Солскяер не се нуждае от футболист като португалеца. От крайните нападатели норвежецът изисква скорост и бягане зад гърба на защитниците. Роналдо е различен – играе с топката на фланга и се премества към центъра. Идването на Кристиано е с ефекта на трус с непредвидими последици за червените дяволи. Треньорите в Ювентус се опитваха да настроят играта на тима спрямо португалеца, което не даде очаквани резултати. Дали обаче така ще постъпят и в Юнайтед…
Централният нападател на Солскяер отваря пространства за съотборниците, издърпвайки защитниците, участва активно в играта и често пъти е с гръб към вратата. Роналдо не действа така. Затова Солскяер ще трябва да промени из основи атаката на Юнайтед. Това ще се отрази на изпълнителите, а времето на терена за Грийнууд, Maрсиал и Диало ще бъде ограничено. Какво обаче ще се случи с Кавани?
34-годишният уругваец подписа договор за още един сезон. Важното е, че при червените дяволи се чувства отлично и двете страни са доволни. Нека се спрем на 3 важни аспекта от представянето на уругваеца:
1. Единсон не е капризен и играе толкова, колкото Солскяер намери за добре. През миналия сезон той имаше само 7 пълни мача във Висшата лига от 38. Кавани беше по-често резерва, а също така стана основен и ключов играч в Лига Европа. И нулева истерия за времето на терена. Невъзможно е дори да си представим Роналдо при такъв сценарий.
2. Единсон пресира и играе много без топка. Когато Юнайтед атакува, той ангажира вниманието на противника, отваряйки коридори за съотборниците си и се вклинява между централните защитници. Когато Роналдо действа като нападател той разрушава системата на отбора, спускайки се към топката.
3. Резултатност. Във Висшата лига Кавани се превърна в суперрезерва. С появата си постоянно вкарваше или даваше асистенции. В края на сезона той беше трети във Висшата лига по системата гол + пас за изиграни минути, без да се броят дузпите.
Нека се вгледаме по-задълбочено в статистиката. През миналия сезон Роналдо имаше средно по 0,63 голови действия (очаквани попадания и асистенции) на мач във всички турнири. Кавани е с 0,66. За последните 4 сезона Кристиано е с – 0,98, докато Единсон – с 0,96. Тоест, практически няма разлика в резултатността им и двамата са много силни.
Кавани е пример за това как нападател на години трябва да действа в топклуб. Играе по-малко от 90 минути на мач, помага на младите не само в съблекалнята и е пълен алтруист на терена. Няма капризи – максимална полза при минимална вреда. При това Кавани е с 2 години по-млад от Роналдо.
Уругваецът е еталон и лакмус, който показва колко нездравословен е подписът на Роналдо от футболна гледна точка. Защото сега най-вероятно той ще играе още по-малко. Което е много тъжно. И не е от полза за Манчестър Юнайтед. Но има предчувствие, че Солскяер в крайна сметка ще стигне до заключението, че Кавани е най-добрият партньор на Роналдо в атаката. Защото той подобно на Бензема в Реал ще направи всичко, за да накара Крис да заблести. Потенциално връзката Роналдо – Кавани може да се превърне в хит. Но тогава клубът ще стопира развитието на силните си младоци като Рашфорд, Грийнууд и Диало.
Би било страхотно нещата между двамата доказани нападатели да се получат. В крайна сметка за Кавани това няма да е новост и той има опит да играе до звезди – Златан Ибрахимович и Неймар ще го потвърдят.