За да поема националния отбор, се отказах от два милиарда лирети, а сега скуадрата се намира в драматична ситуация, заяви легендата

Андреа СКИАНКИ

„Гадзета дело спорт”

Отказът на Клаудио Раниери е поредната глава в роман с все по-заплетен сюжет и такъв, чийто край е трудно да се види. А за фен на националния отбор като Ариго Саки (79 г.) да стане свидетел на упражнение, което подлага на изпитание търпението. Решението на Раниери, който първо каза „да“, а след това се отметна, е смущаващо и в известен смисъл тревожно.
„Струва ми се, че в този момент към Италия се отнасят зле и много съжалявам за това. Преди мача с Норвегия прочетох за играч (б.р. – Франческо Ачерби), който казал „не“ на повиквателната на Спалети и след това се скарал с вече бившия селекционер. Сега пък сериозен човек като Раниери, който изведнъж, след като вече има договорка за заплатата му, се оттегля. И така националният отбор остава без селекционер и в пълен хаос. Италия заслужава различно поведение“, смята легендата.

Саки, какво мислите за отказа на Раниери?

– Не знам дълбоките му мотиви, но вярвам, че не можеш да кажеш „не“ на националния отбор. Морален дълг е да отговорите на поканата, поне аз така го виждам. Националният отбор е на всички италианци и затова за един треньор той трябва да представлява най-високата цел. Какво по-високо и по-благородно от това да можеш да ръководиш проект, който включва цялата страна?

Явно националният отбор вече не е толкова атрактивен…

– Може би, но ако беше така, щеше да ме изненада много. Не можем да очакваме играчите да са привързани към фланелката и да имат отборен дух, ако тези неща се случат. Националният отбор е преди всичко друго, преди клубовете. Тук трябва да разберем, че се намираме в драматична ситуация, каквато преживява целият ни футбол, и че за да я разрешим, се нуждаем от

акт на смелост
и отговорност

Два пъти подред не се класирахме за световното първенство и това беше ужасен удар за феновете. Искаме ли да вярваме на поговорката „Няма две без три“? Надявам се да не се случи

Федерацията, след като уволни Спалети поради лошото представяне на отбора, определи заместника Раниери и се разбра с него. Сега какво трябва да направи?

– Предполагам, че президентът Гравина и федералните ръководители са останали безмълвни, след като са научили за решението на Раниери, но не е моментът да спрем и да се вайкаме за случилото се. Трябва да запретнем ръкави и да намерим най-доброто възможно решение колкото се може най-скоро. За съжаление, моят приятел Карло Анчелоти отиде в Бразилия, иначе той щеше да е идеалният човек за тази роля.

Към чия кандидатура да се съсредоточим сега?

– Прочетох имената на много треньори, от Канаваро до Де Роси и Гатузо. Не ми се иска да давам мнение за техните качества. Те имаха своя опит, бяха големи шампиони, определено синият цвят им е залепен на кожата и

развълнуваха
цялата страна

когато спечелиха Световното първенство през 2006 г. Но да си селекционер на Италия е
много сложна работа, казва ви го някой, който е бил на тази пейка. Трябва да подбираш, да тренираш, да управляваш напрежението, да си психолог… Не е лесно… Но пък каква радост е да можеш да седиш на тази пейка!

Изглежда, опитът в националния отбор остава един от най-добрите спомени в кариерата ви?

– Ще ви призная нещо – за да тренирам националния отбор, се отказах от два милиарда лирети през 1991 г. Да, защото заплатата ми в Милан беше три милиарда, а федерация ми предложи само един. Имах и оферта от Реал Мадрид, който беше сложил пет милиарда на масата. Нямах обаче никакви съмнения или колебания и избрах националния отбор. Имах амбицията да изведа моята страна на световния връх и през 1994 г. бях много близо. Само ако не ни бяха накарали да играем в онази пещ, която беше Източното крайбрежие на Съединените щати, и бяхме отишли в Калифорния като Бразилия, кой знае как щеше да стане… Така или иначе, загубихме финала след изпълнения на дузпи (2:3), а моите момчета бяха герои. Никога няма да спра да им благодаря: те дадоха всичко за Италия, за феновете. Иска ми се днешните играчи да имат такова отношение, но вместо това ми се струва, че

няма привързаност
към фланелката

която е първата съставка за постигане на успех.

Сред възможните кандидати са още имената на Пиоли и Манчини…

– Изглежда, че са се свързали с Пиоли, но сега той е треньор в Саудитска Арабия и може би преговаря с клубен отбор. Не знам… Роберто Манчини пък е свободен.

Манчини обаче не се раздели много добре с президента Гравина, след като напусна Италия през лятото на 2023 г., за да поеме националния отбор на Саудитска Арабия…

– Всеки може да сгреши и в този случай Манчини сбърка. Струва ми се, че наскоро и той призна грешката, а това означава, че е човек, който знае как да си направи самокритика. Важното е да не упорствате. Смятам, че трябва да се даде втори шанс на всеки, след като е разбрал, че не е постъпил добре и също си го е признал. Следователно дори Манчини според мен трябва да има право на шанс. Все пак ние спечелихме последния трофей с него на пейката. Забравихме ли вече Европейското първенство през 2021-ва? В този случай той беше много добър в изграждането на отбора и на играта. След този успех настъпи пълен мрак.