Винисиус да игнорира обидите и да си гледа играта, както правехме ние навремето, заяви чилиецът

Мигел Анхел ВАСКО, АС

Иван Саморано (57 г.) пак е в Испания. След близо 30 години, откакто напусна страната, в която игра за Севиля (1990-02) и Реал М (1992-96), чилиецът се завръща като коментатор на Movistar и посланик на Ла Лига.

Саморано, защо след толкова години се завърнахте в Испания?

Всичко започна след интервю, което трябваше да направя с Хавиер Тебас за моя канал. Той ми каза, че би искал да бъда посланик на Ла Лига на международно ниво. Говорих за това със семейството си и след като от Movistar се свързаха с мен, за да бъда коментатор на мачовете от първенството, поехме към Испания, моя втори дом.

Казвате, че футболът се е променил много. В какво точно?

Футболът, който играх тук в Испания, с Валдано в Мадрид или с Кантаторе в Севиля, беше много атрактивен. Сега е много по-физически и ако не си подготвен, не можеш да се справиш. Средата също се промени: страстта е същата, но на стадионите

атмосферата
е различна

Освен това всичко, което е свързано с търговски и икономически въпроси, няма нищо общо с времето, когато играех. Клубовете инвестират много повече в човешки капитал и милионите, които се плащат, са огромни.

В този футбол би ли имало място за Саморано?

Винаги съм бил физически надарен, така че днес бих бил много по-добър футболист, защото вече няма централни нападатели като мен. Хората ме помнят не само с головете ми, но и като биткаджия, който оставяше душата си на терена. Бих искал сега да играя.

Липсва ли ви фигурата на типичната „деветка”?

Вече няма отбори, които играят с нападатели, като Уго Санчес или мен. Холанд, Левандовски, Лукаку, Oсимхен или Сьорлот изглеждат от този тип, но те се представят различно от остриетата преди. Последният от старата школа бе Радамел Фалкао, който отиде в Мийонариос тази година.

А как се е променила атмосферата по стадионите? Със сигурност разбирате, какво трябва да изтърпи Винисиус…

О, колко псувни съм чул по мой адрес. „Судака” (б.р. – подигравателно съкращение за южноамериканец), „Саморано, ти си циганин“ са най-ласкавите… Разбирам го, че му писва от това, което му говорят. Ла Лига се опитва

да спре това
вербално насилие

срещу играчи от друга раса или просто чужденци. Сега има много по-голяма осведоменост за този проблем, но когато играех, живеехме с него като с нещо нормално. Истината е, че това никога не ме е засягало, нито Фернандо Редондо, нито Фреди Ринкон. Отдавахме се на играта и не ни хрумваше да се изправим срещу трибуните. Това е проблем на образованието. Не разбирам как отиваш на стадиона да обиждаш, вместо да се наслаждаваш на футбола.

Смятате ли, че всичко, от което Винисиус страда, се отразява на представянето му?

Не знам. Вярно е, че това го разстройва, но той трябва да разбере, че е основен играч на Реал Мадрид и съм убеден, че ще дойде момент, когато няма да му придава толкова голямо значение. Колкото по-фокусиран е върху това, което прави, толкова по-добре ще вървят нещата за него и отбора.

Мислите ли, че ще спечели „Златната топка”?

За мен той е един от големите фаворити, заедно с Белингам и, разбира се, Карвахал.

Дани е
истинският лидер

на отбора. Поради тази причина и тъй като спечели всичко тази година, мисля, че трябва да бъде толкова кандидат, колкото и останалите или дори повече.
Как анализирате началото на сезона на Реал?

Отборът не играе така, както сме свикнали. Имал е само моменти, някои много добри, но съм сигурен, че когато сглобят парчетата, тъй като има нов футболист като Мбапе, те ще вървят с очакваното шампионско темпо в първенството и в Европа. Мачовете на Реал са все едно гледате филма „Титаник”, вече знаете какъв е краят (усмихва се)…

Бяхте ли изненадан от решението на Кроос да прекрати кариерата си?

Да. Но това, което ме поразява, е, че сега му се придава значение, когато вече го няма. Нека да не мислим за Тони и да съжаляваме за напускането му, а да се пренастроим и да продължим напред. Наследството му е невероятно, но колкото по-малко се говори за него, толкова по-добре за Реал.

Мбапе и Винисиус съвместими ли са, тъй като са доста сходни?

Страхотните играчи винаги могат да играят заедно. Играх с Марсело Салас в националния отбор макар много да си приличахме. Мбапе не е „деветка”, но в крайна сметка ще стане, както се случи с Кристиано.

Впечатли ли ви начинът, по който Барселона започна в Ла Лига?

Като фен на Реал не се притеснявам, защото съм убеден в нивото, което отборът ще постигне с най-добрия треньор в света, какъвто е Анчелоти. Миналия сезон Мадрид също започна колебливо, а кой спечели първенството и Шампионската лига? Но ми е

приятно да
гледам Барса

и най-вече смятам, че е фантастично как Ла Масия работи, мотивирана от нуждата на клуба предвид проблемите с финансовия феърплей. Децата реагират прекрасно и това е ключът.

Вече го споменахте, но анализирайте по-подробно Анчелоти?

Намирам го за изключителен не само като треньор, но и като човек. Той има страхотен интелект, подсилен от неговия характер и опита да знае как да управлява съблекалня, толкова сложна като тази на Реал Мадрид, и да знае кои са най-добрите решения, когато отборът ги изисква. Освен това искам да похваля и сина му Давиде, който не получава признанието, което заслужава, а е много важен в управлението на отбора.

Защо треньорите с „мека” ръка успяват повече в Реал, отколкото с камшика?

Това е свързано с взаимоотношенията играч-технически персонал. Мачовете не се печелят само на терена, но и в съблекалнята. Това е свързано с два основни фактора: отношение, основано на ангажираност и философия на футболните аргументи.

В големи клубове като Реал винаги се казва, че управлението на толкова много его е сложно…

Треньори като Анчелоти, Зидан и Дел Боске знаеха как да го направят и там се крие голяма част от успеха на „техния“ Реал. Всъщност те са тези, които са спечелили най-много Шампионската лига. Спомням си, когато напуснах Севиля в посока Реал, много хора ми казаха: „Внимавай с тези от Петорката на Ястреба, които контролират съблекалнята…“. Нищо не може да бъде по-далеч от истината. Бутрагеньо е мек като хляб, Mичел ми помогна много, както Mартин Васкес и Санчис. В Мадрид не трябва да говорим за его, а за играчи със специален характер. Например Кристиано, но неговата ангажираност беше извън всякакво съмнение и той работеше здраво за всичките си съотборници на терена.

Бяхте в Реал четири сезона, но в третия бяхте главният герой в една история…

Когато Валдано пристигна през 1994 г., обяви, че не разчита на мен. Извика ме в офиса си и ми каза да си намеря отбор и че ако остана, ще бъда петият чужденец и петият нападател. Беше ми трудно, след като бях вкарал толкова много голове през предходните две години.

Попитахте ли го защо не разчита на вас?

Той пристигна с идеята клубът да подпише с Кантона и Фернандо Редондо. Напуснах офиса му с идеята, че ще направя всичко възможно, за

да спечеля
доверието му

и му го казах, но Хорхе го съобщи на медиите. Когато излязох на улицата, всички журналисти вече знаеха историята и на следващия ден пресата излезе със заглавие: „Саморано, петият чужденец“. Това ме мотивира повече. Вместо да отида на война, аз продължих да доказвам боеца, който винаги съм бил и промених решението му.

Колко време ви отне?

Много малко. Спомням си в предсезонната подготовка след първото занимание той ми каза: „Винаги ли тренираш така или само когато мразиш треньора?“, а аз отговорих: „Винаги“. Анхел Капа по-късно ми каза, че в съблекалнята Валдано е казал на него и останалите помощници, че е направил грешка. Когато Ла Лига започна, вече бях титуляр. Все още пазя изрезки от онова време с фрази от Валдано като: „Ако някой иска да си спечели място, ще трябва да работи като Саморано“. Оцених го, защото точно както даде да се разбере в медиите, че не ме иска в Реал, по същия начин публично призна, че е направил грешка.

Кулминацията на тази история беше знаменитото 5:0 срещу Барса на „Бернабеу”, след което спечелихте „Пичичи” и Ла Лига, слагайки край на четирите поредни титли на Дрийм тима…

Беше незабравимо не само за мен, заради хеттрика, но и за всички фенове на Реал. Това е една от най-вълшебните нощи, които съм преживявал като футболист.