На пазара излиза биографична книга за една от най-големите легенди в света на тениса

Пийт Сампрас е централна фигура в историята на тениса, доминираща сила в играта през деветдесетте години на миналия век. След фантастичния край на кариерата му, когато през 2002-ра триумфира на Откритото първенство на САЩ, Сампрас постепенно бива забравен от феновете, които се впечатляват от подвизите на Роджър Федерер, Рафаел Надал и Новак Джокович. В настоящата кариерна биография на вдъхващия страх в противниците си Сампрас авторът и спортен историк Стив Флинк от Залата на славата пресъздава магията на един мъж, който е бил доминираща сила в своята епоха, и връща спомените за този изключително надарен спортист. „Пийт Сампрас – Една велика кариера“ излиза на българския пазар благодарение на „Премиум букс”. Тя може да бъде закупена в меки и твърди корици, като съответно цената е 20 и 25 лева. „Тема Спорт” ще ви пресъздаде някои откъси от творбата.

„В началото на деветдесетте години на двайсети век Пийт Сампрас, надареният млад тенисист, предопределен да се докаже като най-великия американец, хващал някога тенис ракета, започва да твори истинска история в края на юношеството си, в момент, в който по върховете на мъжкия тенис по света се наблюдават процеси на разместване. В онзи паметен сезон Сампрас за пръв път привлича вниманието на мнозина спортни журналисти и показва спортното си майсторство и големите си възможности като тенисист от рядка порода, който би могъл да превърне корта в свое пространство и майсторски да обезоръжи страховити противници, все едно му е втора природа. Може да се каже, че

дава заявка за бъдещо величие

по време на онези изключителни две седмици в Ню Йорк, по време на Откритото първенство на САЩ, като неочаквано за мнозина отбелязва зашеметяващ триумф. Много фенове стават свидетели на пробива му и виждат в него раждането на ново величие…

… С началото на деветдесетте става очевидно, че мъжкият тенис е готов за прегрупиране. И наистина, великите играчи като шведа Стефан Едберг и германеца Борис Бекер се нареждат до Лендъл на най-високите позиции в тениса. Но все пак е ясно, че по-младото поколение бързо се катери към високите нива, като най-забележима е американската четворка, която ще превърне деветдесетте години на двайсети век в своя витрина.

В тази група американци се включват харизматичният, но и често объркващ Андре Агаси, прилежният Джим Къриър, неуморимият Майкъл Ченг и последен, но не на последно място, необичайно разностранно надареният Пийт Сампрас. И четиримата се заявяват в края на осемдесетте, когато Агаси от осемнайсетото си място през 1988-а шеметно се изкачва до трети в ранглистата при мъжете, а Ченг става първият от четворката, спечелил турнир от Големия шлем, и най-младият тенисист, триумфирал на „Ролан Гарос“ през 1989-а, когато е едва на седемнайсет…

…Но в началото на 1990-а никой не осъзнава, че Сампрас ще е този, който неумолимо ще задмине съвременниците си от САЩ, за да си извоюва място сред най-големите светила в тениса. Именно Сампрас – със силата на волята, дълбоката отдаденост и истинския талант – ще направи рекорд, толкова възвишен и неопровержим, че авторитети от всички кътчета на света ще го признаят за най-великия американец, хващал ракета – а може би и за един от най-добрите, ако не и най-великият за всички времена в целия свят…

…Пийт Сампрас е роден в Потомак, Мериленд, на 12 август 1971-ва. Баща му Сам е от гръцки произход, но е отраснал в Съединените щати. Майка му Джорджия е израснала в Гърция, но идва в САЩ в двайсетте си години, след като е живяла за кратко в Канада. Родителите му се срещат във Вашингтон, където Сам работи, а

ухажването довежда до брак

Пийт има брат и две сестри. Брат му Гюс е с четири години по-голям, сестра му Стела – също тенисистка – е с две години по-голяма, а сестра му Мериън е най-малката от четирите деца. Семейството е сплотено, Пийт Сампрас расте с брат си и сестрите си, но споделената любов и отдаденост към тениса го правят по-близък със Стела.

И двамата родители повлияват дълбоко на Пийт, но по различен начин. Когато в интервю за тази книга Сампрас е запитан за влиянието на майка си и баща си върху него, той отвръща: „Виждам много от себе си в майка ми, в нейната упоритост и внимание. Тя е имигрантка, която е отишла в Канада, успяла е да свърже двата края, а не е говорила и дума на английски. След това се запознала с баща ми и е станала американска гражданка. Работила е усърдно, осланяйки се на гръцката си упоритост. Виждам много от нея в собствената си спартанска издръжливост“.

По отношение на баща си Сампрас заявява: „Той работеше здравата на две места, за да ни издържа. Говореше повече от мама. Питаше ме: „Как се справяш, Пийт? Как се чувстваш? В каква форма си?“. Ходехме на турнирите за юноши и винаги ми задаваше тези въпрос. Когато бях на дванайсет, играех в турнир в групата под шестнайсетгодишна възраст и победих най-добрия петнайсетгодишен в Шривпорт, Луизиана. Имах чувството, че съм спечелил „Уимбълдън“. Един журналист ми взе интервю направо на корта. На следващия ден паднах от Мал Уошингтън с 0:6, 1:6 и седях отстрани на корта. Татко дойде при мен, а същият журналист интервюираше Мал. Татко ми каза: „Виждаш ли какво става? Днес говори с Мал“. Каза ми, че човек е добър точно колкото е последната му победа. Това беше мъчителен урок, но татко така ги виждаше нещата.

Винаги беше малко песимист

малко негативен, но го разбирах. Когато кариерата ми потръгна и спечелих „Уимбълдън“, си помислих: „Трябва да го направиш отново“. Защото изгубиш ли два мача, вече не си местният любимец“.

Философските възгледи на баща му за живота и тениса оказват неизличимо влияние върху Сампрас и в юношеските му дни, и доста след това. Той казва: „Интересно е, защото, когато бях в средата на двайсетте си години, обичайно летях в частен самолет, но изгубех ли, имах чувството, че не заслужавам да съм на борда му. Ето така разсъждавах. Няколко години мислех така, приемах наистина тежко загубите си и имах чувството, че мястото ми не е в този чартърен самолет. Мисля, че донякъде съм взел от баща си тази практичност. Той беше по-разговорлив от майка ми. Тя беше по-затворена. Но винаги имаш родител, при когото можеш да идеш, когато искаш да говориш за нещо. Отивах при мама, защото в известен смисъл с нея беше по-леко да се разговаря. Чувствах се по-удобно, като ѝ се доверявам“…

______________
Очаквайте втора част от книгата в следващите дни.