Дори коравите имат сърце. Сбогуването с футбола на воина Марио Манджукич не е класическият мач с най-верните съотборници, а снимка на чифт бутонки, придружена с писмо, посветено на Марио като дете. След 16 сезона, 9 клуба (в допълнение към любимата му Хърватска), общо 261 голаи 27 спечелени трофея, на 35-годишна възраст MisterNoGood (така го наричаха в Ювентус заради вечно намръщеното му лице) избра най-нежния и докосващ начин да проследи най-значимите етапи от своята невероятна кариера. Той написа писмо до себе си и след това го публикува в Инстаграм, като получи безкрайно много харесвания, тъй като въпреки откровено грубия си външен вид Манджукич винаги е бил уважаван и обичан, където и да е отишъл, заради естеството си на неуморим боец на терена.
„Скъпи малък Марио,
Докато си обуваш тези бутонки за първи път, дори не можеш да си представиш какво ще преживееш във футбола. Ще бележиш голове на най-големите сцени и ще печелиш най-големите трофеи с най-големите клубове. Гордо представяйки своята родина, ти ще помогнеш за написването на

спортната история на Хърватска

Ти ще бъдеше успешен, защото ще имаш добри хора около себе си – съотборници, треньори, фенове, семейство, агент и приятели, които винаги ще бъдат до теб. А ти ще си вечно благодарен на всички тях!
Преди всичко ти ще успееш, защото винаги ще даваш най-доброто от себе си. Накрая ще се гордееш най-много именно с това. Ще пожертваш много неща, но ще знаеш, че си е заслужавало заради всички невероятни моменти. Ще разбереш кога е настъпил моментът да се оттеглиш и да окачиш бутонките, като няма да изпиташ никакво съжаление. Футболът винаги ще бъде част от твоя живот, но ще гледаш напред към следващата глава.
Наслаждавай се!
Вечно твой, големият Марио
П.П. Ако ти се случи да играеш срещу Англия на световно първенство, просто бъди готов за 109-ата минута”.
Манджукич оставя зад гърба си великолепна кариера. Марио започва да играе 6-годишен в Дитцинген, Германия, където семейството му е избягало от войната в Югославия. На 10 се завръща в родния Славонски Брод и облича екипа на местния Марсония, а след това и на другия отбор от града – Железничар. През 2005 г. преминава в НК Загреб, където е забелязан от гранда Динамо, който го привлича срещу 1,5 млн. евро. Първият му трансфер зад граница е във Волфсбург, като

вълците плащат 7 млн. евро

През 2012-а срещу 13 млн. евро се озовава в Байерн. С баварците постига най-големите си успехи, печелейкипо два пъти титлата и Купата на Германия, а в добавка Шампионската лига (бележи при 2:1 във финала срещу Борусия Д) и световното клубно първенство.
Атлетико М извади 22 млн. евро, за да го има в редиците си. При дюшекчиитехърватинът обаче се задържа само един сезон. Срещу 19 милионаевро премина в Ювентус, където остави най-ярка следа. Четиригодишният му престой при бианконерите бе увенчан с 4 титли, общо 162 мача 44 гола и 17 асистенции. Хърватинът стана любимец на тифозите и треньора Масимилиано Алегри.
Идването на Маурицио Сари обаче сложи край на престоя му в Юве независимо от великолепния успех с националния отбор на Мондиал 2018. На Коледа Марио подписа с катарскияАл Духаил. След като видя, че там не му е мястото, след само 7 мача си тръгна. Половин година бе без отбор и през последния зимен трансферен прозорец

подписа за 6 месеца с Милан

който се оказа последният клуб в невероятната му кариера. От миланския гранд, а също от Ювентус и Байерн го поздравиха с мили думи по случай отказването му, което ясно показва какво уважение си е спечелил. Сега воинът е готов за ново приключение.
За националния отбор Манджукич изигра 89 мача и вкара 33 гола. С повече попадения е само рекордьорът ДаворШукер (45), като постижението му е застрашено от Иван Перишич (30). Любимият му гол е победният за 2:1 срещу Англия в продълженията на 1/2-финала на Мондиал 2018, неслучайно го отбелязва в послеписа на писмото. Нападателят е автор и на едно куриозно постижение – в изиграните до момента 22 световни финала той е единственият, разписал се и в двете врати при 2:4 срещу Франция…