Сър Джеф Хърст бележи хеттрик на финала на Мондиал 1966 на „Уембли“. На 82 г. той вече е единственият оцелял от великото поколение играчи на Англия, спечелили световната титла срещу ФРГ. Говорим за животи, наследства и отминалото време… Излетяха почти 60 години от момента, в който Трите лъва завоюваха последния си трофей, а героите от този триумф един по един ни напуснаха. Боби Мур си отиде от рак още през 1993 г., а Алън Бол, който става световен шампион само на 21 г., получава сърдечен удар на 61 и умира, докато се опитва да гаси пожар в градината си. На поредното събиране Рей Уилсън шокира бившите си съотборници с новината, че има деменция. Ноби Стайлс, неуморният полузащитник, както и Мартин Питърс по-късно получават същата диагноза. Когато през 2016 г. се организира тържество на „Уембли“ по повод 50-годишнината от Мондиал 1966, само четирима можеха да присъстват – Гордън Бенкс, Джордж Коен, Джак Чарлтън и Хърст. Сякаш те тъжно осъзнаваха още същата вечер, че това парти ще им е последното. Уилсън си отиде през 2018 г., Бенкс и Питърс малко по-късно, а Чарлтън и Стайлс по време на пандемията през 2020 г. След това Роджър Хънт и Коен ни напуснаха, а сър Боби Чарлтън издъхна през октомври 2023 г. Остана само Хърст, който дори на тази възраст се стреми да бъде активен и да промотира своето театрално шоу.

За продължаващото
очарование на
Мондиал 1966

„Забележително е, защото с годините осъзнаваш още повече какво голямо събитие е било – разказва Хърст. – Хората спират и ме питат за това всеки път, когато излизам на улицата. Онзи ден дори получих мейл от Германия с въпрос дали мога да се подпиша на програма. Представете си! Нашият триумф е като от Средновековието. Така наричам онова време, защото единственото, което не се е променило, са гредите. Преди да станем шампиони, световното още не се чувстваше като нещо чак толкова важно. Може би защото обикновено се проваляхме. През 1950 г. например Англия загуби от Америка с 0:1, при това с легенди като Том Фини, Стенли Матюс, Нат Лофтхаус. Затова мога да кажа, че до настъпването на 1966 г. нямаше чак толкова голям интерес или очакване от обществеността (на „Уембли“ дори има много празни места за първия мач срещу Уругвай – 0:0). Що се отнася до мен, аз бях щастлив, че просто съм там. В началото не се очертаваше да играя, защото бях дубльор на Джими Грийвс и Роджър Хънт. Можех да вляза само ако Джими се контузи и точно това се случи“.

За атмосферата преди финала

„Чувствах се като във всеки нормален ден. Имам прекрасна снимка на всички нас, седнали на дълга маса в хотела за обяд. Останалите ядат, а само аз гледам през рамо директно към камерата. Нищо необичайно”, споделя Хърст, а авторът припомня как селекционерът Алф Рамзи позволява на играчите да отидат на кино преди битката за титлата и да гледат филма „Тези великолепни мъже в техните летящи машини“. Така футболистите тръгват пеша от хотела си в Северен Лондон и се придвижват почти незабелязани до най-близкото кино. Нещо невъзможно в наши дни заради шума на модерния футбол.

Относно интересните моменти Хърст няма да се умори да коментира прословутия си втори гол, с който Англия повежда с 3:2 в продълженията. „Ако имаше някакво съмнение дали топката е вътре, Роджър Хънт щеше да изтича и да вкара с добавка, но вместо това тръгна веднага да се радва. Това показва, че е бил сигурен, че е гол”, казва Хърст, който след това оформя хеттрик за 4:2.

„Преди да отбележа за 4:2, видях, че Бол прави брилянтен спринт отдясно, но си помислих: „Майната ти, ще вкарам хеттрик”, добавя шеговито единственият жив участник от англичаните във финала.

Кой е играл най-добре?

„О, не бих казал, че аз съм играл най-добре във финала. По-скоро Алън Бол беше Играчът на мача. Преди няколко години Джейми Карагър и Гари Невил го анализираха и казаха, че Алън Бол е номер 1. Абсолютно съм съгласен. Това е най-страстният играч, който някога е представлявал Англия. Фантастичен! Но способностите на този отбор са без съмнение. Бенкс на вратата, Боби Мур, Чарлтън, Грийвс… Боже мой, играл съм с някои фантастични футболисти, но никога няма да намерите по-добри четирима от тези. Да, аз заех мястото на Грийвс, но винаги съм бил наясно, че той беше един от най-великите голмайстори. Ако не и най-великият, който сме имали”, джентълменски отчита Хърст, въпреки че в историята остават и тежките думи на неговия пренебрегнат конкурент Грийвс, който след финала се чувства „най-самотния човек на стадиона“ и единственото, което е искал да направи, е било „просто да си тръгне и да бъде още по-сам“.

За сбирките с другарите

„Всяка година се събирахме с момчетата и всеки от нас се редуваше да бъде домакин. Играехме голф, нашите съпруги пазаруваха, а накрая всички сядахме на вечеря и беше страхотно. Това илюстрира другарството, духа и колко близки сме били всички, но с течение на времето бройката на срещите намаляваше… Капитанът Мур ни напусна само на 51 г. Помня, че карах някъде на север, когато го обявиха по новините. За мен това беше огромен удар, защото с Боби израснахме заедно в Уест Хем, както и в националния. Той е най-добрият футболист, с когото съм играл. Фантастичен лидер и капитан”.

За проблемите след Мондиал 1966

Много от съотборниците на Хърст не получават нужното признание и изпитват финансови проблеми, тъй като повечето от тях напускат училище още на 16. Някои намират път, но други затъват. „Да, има такива истории. В днешно време дават работни места за бивши футболисти. Или в клубовете, или в медиите, което е фантастично, но при нас това изобщо не беше така. В Германия също винаги са използвали опита и знанията на играчите в различни роли, след като се пенсионират. Тук обаче трудно бихте могли да се докопате до билет!”, признава с тъга Хърст, който има кратък доходоносен треньорски престой в Кувейт. След това изоставя футбола и започва да продава застрахователни полици. Когато се обадил на клиент и му се представил, онзи отвърнал: „Ако ти наистина си Джеф Хърст, аз съм Мерилин Монро!”.

От триумфа до нещастието

Авторът на хеттрик от Мондиал 1966 е последният оцелял след онзи велик мач, но неговият живот също е свързан с нещастия и скръб. През 1974 г. неговият брат Робърт се самоубива, след като с години е преследван от депресия. Хърст разказва покъртителната история как един кондуктор седнал до него във влака, за да му разкаже, че той е работил в същата железница, пред която Робърт се е хвърлил.

Хърст губи и най-голямата си дъщеря Клеър през 2010 г. след дълго боледуване. „Съпругата ми Джудит и аз страдахме с това дълго време”, признава Джеф, който все още се чувства неспособен да я придружава до гробищата – това е твърде болезнено!

В последните години губи и много от съотборниците си – Питърс е негов съсед и съотборник от Уест Хем, а съпругите им са били много близки. Същата е тъгата и за Боби Чарлтън, като цели шестима от титулярите на Мондиал 1966 страдат от деменция. „Наскоро имаше изследвания, че футболистите от нашето поколение са 3,5 пъти по-склонни да получат деменция, отколкото останалата част от населението. Трябва да има някаква връзка с удрянето с глава на онези стари топки, които имахме. В Уест Хем се е случвало да тренираме по 45 минути само джаскане с глава“, отчита Хърст, след като толкова много от неговите приятели губят спомените, които са ги подхранвали ежедневно.

За сегашния отбор на Англия

„Имаше някои катастрофални турнири за Англия, но мисля, че настоящите играчи под ръководството на Гарет Саутгейт са най-добрите, които сме имали от много дълго време. Кейн, Белингам… Няма да се изненадам, ако Англия спечели европейското първенство тази година, но имаш нужда от нещо повече от просто добра група играчи, за да успееш.”

КОГА УМИРАТ ГЕРОИТЕ ОТ ФИНАЛА НА МОНДИАЛ 1966

Гордън Бенкс   2019 (Възраст: 81)

Джордж Коен  2022 (Възраст: 83)

Джак Чарлтън 2020 (Възраст: 85)

Боби Мур          1993 (Възраст: 51)

Рей Уилсън       2018 (Възраст: 83)

Ноби Стайлс     2020 (Възраст: 78)

Алън Бол           2007 (Възраст: 61)

Боби Чарлтън  2023 (Възраст: 86)

Мартин Питърс              2019 (Възраст: 76)

Джеф Хърст      Жив (Възраст: 82)

Роджър Хънт    2021 (Възраст: 83)