Явор ПИРГОВ

Часът на истината за ЦСКА настъпи! На няколко пъти през този сезон бе опъван транспарантът “Сега или никога” за армейците. И те така и не успяваха да направят решителната крачка към върха. Провалиха се и в домакинството, и при гостуването на Лудогорец. А когато малцина вярваха, че чудото може да се случи, то съдбата отново намигна на червените. И им подари трети шанс. В момента за ЦСКА съществува само “Сега” и всичко е в ръцете, краката, главите и сърцата на Саша Илич и играчите му. Два мача! Две стъпки до Олимп. За “Никога” никой не бива да се замисля. За ЦСКА “никога” не съществува.

На теория ЦСКА може да стане шампион и при две загуби до края. На практика обаче това звучи толкова нереалистично и абсурдно и ако се случи, то най-вероятно самият Борислав Михайлов ще се появи на стадиона, за да връчи купата. Нека отстъпим от рафта с фантастиката и слезем на земята.

На червените предстоят два сблъсъка именно с тези, които ги качиха на върха. И сега е моментът да покажат дали и колко заслужават да се задържат там до последния миг на този шампионат. Гледайки пребледнелият Георги Гинчев в неделя вечер в Бистрица, разбираме, че няма да е лесно. Той така се притесни, когато Чочев и компания стигаха до изравнителните голове, че с колегата му Чинков на ВАР се опитваха да проверят дали някой от домакините не е дишал неправилно или гледал накриво, за да имат основание да отменят попаденията. Нали никой не се съмнява, че при 1:2 продължението нямаше да надхвърля 4 минути, а при 2:2 бяха показани 8, но се играха… 10. За безумните фаулове и набутването на играта пред вратата на домакините няма смисъл да говорим. Така ще бъде и в следващите два кръга. Тогава дори съдийството може да достигне невиждани нива на помагачеството. Забележете само изражението на рефера Георги Гинчев при изравнителните голове. Та той изглеждаше по-унил от футболистите на Лудогорец. Но ЦСКА трябва да се справи с това! С всякакви Гинчевци, Драгановци и т.н. Без извинения и без оправдания…

В много други случаи, ако си взел 2 точки от 5 мача с Лудогорец и Левски, то няма да имаш никакво право дори да мечтаеш за първото място. Въпреки това 180 минути преди финала ЦСКА е там. На върха. А в ролята на шерпи влязоха Арда, Пирин, Локо София, споменатите вече Левски и най-неочаквано за мнозина в Борисовата градина ФК ЦСКА 1948. Сега е ред на армейците да свършат своята работа. Как? Няма значение. Излишно е да се влиза в дебрите на спортно-техническите анализи. Да се коментират тактики, футболни прийоми, умения и прочие. Ясно е, че ако Сектор Г не се бе завърнал, момчетата на Саша Илич нямаше да издържат и сега нямаше да са лидери във временното класиране. Отбор и фенове го направиха заедно. Сега е време треньор и играчи да се отблагодарят за подкрепата, вярата и любовта. Сигурно е, че в оставащите два мача ЦСКА ще е шампион на трибуните, но трябва да го направи и на терена.