В интервю за списание Nusport от 2012 г. бившият футболист на Левски – Сержиньо Грийн, разказвa как животът в България го е променил. Връща се още в самото начало на попадането си в Източна Европа. „Първите дни се оглеждах наоколо и си мислех: „Какво е това? Не съм свикнал да съм единственият цветнокож”, разказва защитникът. Той е убеден, че фактът, че е бил част от голям отбор му е спестил голяма част от възможните обиди по улиците на София. Все пак не е успял да се опази от подвикванията на противниковите агитки по стадионите. „И в Холандия понякога казваме: „Виж го този мароканец прави това или онзи черен прави онова”, но в България не са свикнали с тъмнокожите и направо започват да те обиждат с маймунски звуци”, допълва Грийн.

Футболистът изтъква, че феновете на Левски са били фантастични, но не подминава факта, че и в сектора с привържениците на сините е забелязвал знамена с пречупени кръстове. Самият той се е опитал да насочи вниманието на шефовете на клуба, но те не са направили нищо по въпроса.

Защитникът разказва и случай, в който негов съотборник се е скарал с човек на паркинга. Когато Грийн се намесва, мъжът се обръща към него с: „Сега какво ще правиш, черен?” и се опитва да го удари с глава. Футболистът казва, че в този случай се е наложило да се сдърпа с хулигана, който е носел бокс.

Сержиньо Грийн разкрива, че престоят в България е станал причина и за промяната на външния му вид. При подписването с Левски играчът беше с дълга раста, но тъй като в София няма фризьори, които да са специализирани в работа с коси на чернокожи, е трябвало да обръсне 9-годишната си раста.

В материала на NUsport се засяга и темата с уредените мачове. Според холандското издание статистиката на международната организация на професионалните футболисти сочи, че на 13,2 % от играчите в България е направено предложение да повлияят на изхода на даден мач. Самият Грийн е категоричен, че на него и на съотборниците му никой не му е предлагал пари, за да не играят, но е забелязал, че определени клубове винаги бележат в последните минути и не получават жълти картони за сериозни нарушения. „При нас беше друго. Ние бяхме сред най-добрите отбори, стремяхме се към титлата”, допълва защитникът.

Грийн обаче разкрива съмненията си около определен двубой на Левски: „В последния мач играхме с Перник (бел. ред. – Грийн най-вероятно има предвид мачът с Локомотив в Пловдив). Вкараха ни два гола, каквито в Холандия не могат да се видят. Вратарят изрита напред, двама играчи се наведоха под топката, вместо да я изчистят с глава и нападателят продължи към вратата. Два пъти едно и също. Седях вкъщи и го гледах с Киран Бечан, който също е играл в такива страни – Кипър, Казахстан, Катар. Той каза: „Мачът е купен”. Помислих си, че това е доказателство. По-късно вечерта говорих с момчето, което остана под топката и той ми каза: „Всички си мислят, че съм продал мача, но това не е вярно.”

Холандецът си представя, че е възможно футболистите в България да са съблазнени от парите и това да ги кара да склоняват към уреждане на мачове. „Ако си от село и играеш за малък отбор и печелиш 400 евро, а ти предлагат една торба с пари, няма да ти е лесно. Животът е труден. Какво има да губи футболистът?”

Грийн разказва и друга случка за черно тото, която научава в България. „Един бивш съотборник разказваше, че малко преди мач видял как всичките му съиграчи отиват в тоалетната да говорят по телефона. По време на срещата головете падали много лесно. Явно всички били наясно, че мачът е продаден с изключение на него. Странно – от отбора е, а не знаел. Но трябва да подчертая, че в Левски това не се е случвало. Поне не мога да го докажа. В България нивото е ниско. Правят се много грешки. И на мен ми се е случвало да допускам фатални грешки в защита. Това прави ли ме заподозрян?”