Защитата играе все така рисковано и разпиляно, нападателите са безпомощни на втория етаж

Петър ЗДРАВКОВ

ЦСКА загуби първите си две контроли на турска земя и това определено не е фундаментално събитие. Моментната картина в Анталия не е нито някакъв вид трагедия, нито обаче причина за високомерно спокойствие. По презумпция, когато един гранд губи мачове, дори и неофициални, негодуванието е налице. И притесненията в червената общност идват от факта, че отборът не дава никакви признаци за изчистване на системните слабости в защита. Лумбард Делова и Адриан Лапеня, разполагайки с добър технически арсенал, продължават да играят изключително рисковано при изнасяне на топката. И ако някой не ги е гледал досега и не знае позицията им на терена, няма да предположи, че косоварят и испанецът са централни защитници. Включително и заради физиката им.
В ситуации като при първия гол на Млада Болеслав обаче тя дори трябва да им дава предимство. Но Делова и Лапеня за пореден път се оказват нелогично неадекватни при бърз преход на съперника в атака и това подсказва за лоша треньорска работи в този аспект. Задължително е да се отбележи, че в тези епизоди целият отбор заспива и бива преодолян като тренировъчно колче. И главата на треньорския щаб не бива да си затваря очите пред тази реалност. ЦСКА изглеждаше точно така и при трудните домакински победи над Ботев и Локомотив Пловдив, когато получи по един гол.
Именно този

продължаващ
рецидив

изглежда като най-голямото предизвикателство пред армейците преди подновяването на шампионата и турнира за купата. А не някакви си загуби от позакъсали поляци и чехи. Въпреки че игровият контраст с тях не бива да се неглижира напълно, независимо от обстоятелства – дали са по-напред в подготовката, дали са по-обиграни или не. След многото трансфери в последните седмици, сега привържениците на най-титулувания роден клуб очакват и привличането на централен защитник, някак като панацея за проблемите в зоната на стоперите, от които част е и Теодор Иванов.
Само по себе си подсилване на ариергарда може да подобри частично положението, но не и генерално. Индивидуалната класа на един играч е краткотрайно обезболяващо. За стабилност в защита се изисква целенасочена и добра работа на тренировъчното поле, каквато за момента не личи. Затова и Христо Янев трябваше да повиши квалитета в щаба си м тази посока. Все още не е необратимо късно и е възможно това да се случи, ако прагматизмът и здравомислието на 46-годишния специалист надделеят над други типични за човешката природа проявление на характер.
Защото ако неговият екип се беше фокусирал именно върху играта в отбрана и това се беше материализирало с два пъти по 0:0, първите степени на тревога у общността щяха да са много по-оскъдни. Ала в два мача подред червените демонстрираха

хаотичност и
в двете фази

на играта, което е дежавю на мрачните времена от миналия сезон и началото на настоящия. Продукцията сякаш паникьоса и треньора. В интервю преди лагера той неглижира значението на контролите, след първата проверка прие нещата философски, но след тази в събота изтъкна, че е разочарован от загубата и че подопечните му не играят добър футбол към момента. От психологическа и комуникационна гледна точка разнопосочните послания са лоша практика, защото издават несигурност. Като се изключи продължаващото безредие в защита, всичко останало попада в нормата.
Има нови играчи на невралгични позиции, които ще трябва да влизат в специфични роли – като Соле и Ебонг, и в тази връзка е нормално халфовата линия да изглежда новобранска. „Старите“ нейни стожери Жордао и Ето‘о са в процес на

търсене на
формата

и това също е сред най-нормалните неща на света. А пък южноамериканските крила Лео Перейра и Алехандро Пиедраита ще имат нужда от време за адаптация, защото всичко им е съвършено ново.
В нападение също има един сериозен проблем, набиващ се на очи. ЦСКА няма ръстови нападатели и в над 90% от случаите центриранията са кауза пердута. Това се забеляза и по-точно затвърди и в двете приятелски срещу дотук. Ако трябва да се отличи някое отборно изпълнение, което при всички положения е тренирано, то това е играта без топка в половината на съперника и по-конкретно пресата срещу Млада Болеслав през първите двайсетина минути. Задача на треньорите е да задържат всички в добро състояние на духа, защото в последния спаринг се забеляза срив в настроението и изнервяне, които са ни познати от началото на сезона. Щабът трябва и да конкретизира подготовката за важните мачове още в първите дни след края на паузата.
Янев знае, че

птиченцето
няма да кацне

на рамото му трети път и затова с размах трябва да намери решение на най-наболелите проблеми. Христо е длъжен да успее не само заради собствените усилия отново да е старши треньор в любимия си ЦСКА, но и в името на самия клуб и феновете му. В името на това да се спре омагьосания кръг със смяната на треньори, както и на това завистниците и користните змии, които сега съскат под сурдинка срещу наставника и селекцията, да бъдат държани далеч от ключовите постове на „Армията“.