Сандро Мацола успява да излезе от сянката на знаменития си баща

Теодор БОРИСОВ

Италианският футбол е изпълнен с множество титулувани играчи, чиито биографии впечатляват. Навършващият 80 години на днешния ден Сандро Мацола обаче е съвсем различен случай – още на ранна възраст той остава без своя знаменит баща Валентино, който загива заедно с тима на Гранде Торино в самолетна катастрофа на хълма Суперга на 4 май 1949 г. Така Мацола-младши трябва сам да си проправя пътя в живота и успява да го стори по прекрасен начин, ставайки основна фигура и символ на най-добрата формация в историята на Интер.

Още в детските си години синът на Валентино Мацола и Емилия Риналди има своя баща като пример за подражание и си мечтае един ден да стане нападател като него. 3 години по-малкият му брат Феручо, кръстен в чест на президента на Торино Феручо Ново, впоследствие също ще избере футбола като място, където желае да се развива. Макар и да печели скудето с Лацио и да е част от Фиорентина, Феручо така и не успява да направи сериозна кариера, а години по-късно ще се прочуе с обвиненията за системното използване на допинг от отборите в Серия А през 60-те и 70-те години. При Алесандро (или Сандро, както е наричан от всички) началото също не е лесно. Ръстът му от 179 см го кара да се замисли дали да не се пробва в баскетбола, но в крайна сметка любовта към най-великата игра надделява. Именитият играч на Интер в годините след Втората световна война Бенито Лоренци го кани в младежката секция на тима, където негов треньор е друго голямо име на калчото – Джузепе Меаца.

Дебютът на
Сандро Мацола

в Серия А е на 10 юни 1961 г. в един срамен мач срещу Ювентус в Торино. Всъщност това е преиграване на двубой между двата тима от април, прекъснат заради нахлуване на тифози на Старата госпожа. Тъй като вече битката за скудетото е решена, президентът на нерадзурите Анджело Морати заставя Еленио Ерера да пусне отбор, съставен изцяло от юноши. Крайното 1:9 е най-малкото, с което младоците се отървават, а едва ли за Мацола е утешение фактът, че той бележи почетния гол за тима си от дузпа. Развитието на нападателя следва своя естествен ход – през 1962 г. той печели турнира във Виареджо, а на 20 март 1963 г. дебютира за Б националния отбор при успеха с 1:0 срещу България във Флоренция.

В началото на сезон 1962-63 серията от слаби резултати кара Мага, както е известен Ерера, да направи някои промени в състава, една от които е поставянето в атака на Мацола, Жаир и Бенямино ди Джакомо. Младият нападател бележи победното попадение като гост на Ювентус и вкарва най-бързия гол в историята на дербито с Милан (след едва 13 секунди игра), за да може тимът му да триумфира със скудетото. През следващия сезон се извършват рокади единствено на позицията на централния нападател, където Аурелио Милани и Ренато Капелини заменят Ди Джакомо. Така започва легендата за Гранде Интер, а самият Мацола убеждава целия свят в своята класа, бележейки 2 гола за успеха на финала за КЕШ срещу Реал Мадрид през 1964 г. Мустакатият играч се разписва и в двата последователни триумфа за Междуконтиненталната купа срещу Индепендиенте през 1964 и 1965 г. , като през първата година дели голмайсторския приз в КЕШ със 7 гола заедно с Владица Ковачевич и Ференц Пушкаш.

През 1968 г. Мацола става

европейски шампион с Италия

за която дебютира 5 години по-рано в мач срещу Бразилия, в който се и разписва. На мондиала в Мексико Скуадра адзура докосва златото, но губи с 1:4 именно от селесао, а в хода на турнира Феручо Валкареджи редува на ротационен принцип символа на Интер и този на Милан – Джани Ривера. Всичко започва в навечерието на осминафинала с домакините, когато Мацола се разболява от дизентерия. Поради тази причина той изкарва само първото полувреме, завършило 1:1, а появилият се вместо него Ривера е в основата на крайното 4:1. На полуфинала с ФРГ ситуацията се повтаря, като отново играчът на Милан е герой, бележейки победния гол за 4:3 след продължения в срещата, останала в историята като Мача на века. Във финала Валкареджи отново пуска Ривера като резерва, но този път на мястото на Роберто Бонинсеня, а историята няма щастлив край. Антагонизмът между двете големи фигури в следващите години е видим и дори има случай, в който Ривера симулира контузия, след като става ясно, че съперникът му отново е предпочетен пред него. Самият Мацола пък недоволства, че е поставян на крилото, което не е неговата титулярна позиция. Това обаче не пречи на двамата да застанат рамо до рамо на 3 юли 1968 г., когато е създадена Италианската футболна асоциация, имаща за цел да защитава правата на играчите.

След края на състезателната си кариера Мацола не се изкушава да се захване с треньорство и в продължение на няколко години

заема административни длъжности

в Интер и Дженоа. След 1995 г. е спортен директор на нерадзурите, а между 2000 и 2003 г. заема тази длъжност в Торино. Периодите му като телевизионен коментатор пък са белязани от факта, че е зад микрофона по време на победните за Италия финали на Мондиал 1982 и Мондиал 2006. Сандро Мацола нееднократно е бил наблюдаван и от българските фенове – през 1967 г. при 1:1 срещу ЦСКА в полуфинала за КЕШ, година по-късно при успеха на България срещу Италия с 3:2 в четвъртфинала на Евро ’68, през 1972 г. софийската публика го вижда отново при равенството 1:1 в контрола със Скуадра адзура, а през 1974 г. той е във Велико Търново, където Интер прави 0:0 с Етър.