Стомната на Костов ще се счупи, за втори път през цяло второ полувреме треньорът не влияе на отбора и мача

Желю СТАНКОВ

Победителите не ги съдят. Тази максима, особено що се отнася до ФК Левски, и още по-особено за играта на отбора, не важи в голяма част от случаите. Зависи и кой е съдник. Ако беше като едно време, когато след равен на „Герена“ футболистите не бяха допускани до автомобилите си, без да се „изповядат“ пред бесните фенове, сигурно новините щяха да започват и завършват с това. Така че не е в реда на нещата критиките да се задълбават чак толкова за едно лошо полувреме срещу Славия. Е, то и в Пазарджик беше така, ще кажат някои. Но тогава в края на мача един хубав гол приключи дебата за играта.

Срещу Славия сините стартираха като току-що развързани, дори вероятно извън указанията на треньора. Хората на Николай Костов бяха дори някак превъзбудени и лекомислени, като на първия купон на Дани Алвес след излизането от затвора. Но явно така трябваше да се действа срещу по-организиран отбор, какъвто явно е Славия.

И понеже се върнахме към Пазарджик, да извадим още сравнения. На полувремето сякаш Костов дава указания – момчета, сега трябва да изгубим центъра и да им дадем от нашата агресия, пък те сами ще си вземат инициативата. Лошото обаче е, че това не става просто за 10-ина минути, а продължава до края на мача. И през цялото това време Костов няма влияние върху отбора си и върху двубоя, той видимо не намира решение до края. Но пък и с Хебър, и със Славия му се усмихва късметът в последните минути, тогава за трите точки, сега за тяхното узаконяване.

Синята стомна 2 пъти пада и както е казал класикът – все някога ще се счупи, може да не е на третия случай, но е неизбежно, ако следваме тези сравнения и логиката. Ако във футбола изобщо има логика, защото в други мачове, особено последното домакинство на „Герена“, от цяло полувреме в рамките само на няколко минутки белите вкараха 2 гола от две положения, а сега от 6 ситуации – нула голове. Освен аплодисменти

Пламен Андреев

заслужава отново

капитанската лента

Сегашният носител Цунами не е във форма и със Славия не бе в ролята на човека, който в синхрон с лявото крило дублира, захожда, пробива и центрира. Бразилецът няма авторитет и влияние към отбора, да не говорим за доверие от страна на публиката.

Толкова за играта на Левски, но майната й, не е сега моментът Костов и отборът да бъдат съдени. Защото в крайна сметка трябват точки и трите пункта срещу Славия вече са нанесени в класирането. А

предстои

високоволтова

трилогия

която може да даде нов изглед на таблицата и на „Герена“ трябва много добре да действат на почивката, какви указания ще дават и как ще реагират. Това с физическото отпадане на футболистите е друга тема, която може би се вади, за да замаскира игровите проблеми. Предстои гостуване в Разград. Сега Чичо Гошо може през първото полувреме да прави разгрявка, да поизмори сините и през второто вече да даде тактически указания и да се развихри.

Златомир Загорчич сигурно в часовете след мача се е чудил как отново да обясни на шефа си защо Славия пак пуска гол в последната минута. Чичо Венци няколко пъти даде да се разбере, че тези съвпадения не му харесват. Но с тази политика и бюджет от сегмента под средния белите са на максимума с този материал в съблекалнята. Едва ли на света има треньор, който с тези футболисти може да направи по-добър отбор на Славия. За белите остава удовлетворението, че са предизвикали одобрението на широката футболна общественост с футбола, който показват. Простичко, кротичко,

добре подредени и

вече със самочувствие

момчетата на Загорчич като че ли няма как да правят така, че да играят грешно и неправилно. И самият Заги дори вече не отчита тези моменти, те са си част от ежедневието. Да де, ще кажат някои – ама все пак Левски би Славия с 2:0, а не обратното.

Колегата му Костов някак се е опердашил и не се набулсучва пред камерата, когато играта на тима не върви. Треньорът на Левски вече говори със самоирония в разумни граници, хвали публиката, отчита силата и важността на победата, но не крие и впечатлението от играта. Дори когато я няма в желаното качество, Костов се опитва някак да направи цялата синя общност съпричастна към представянето на отбора. Прав е той, че ако не беше публиката, този мач със Славия вероятно нямаше да бъде спечелен.