Николай Стайков се изправи срещу България с Швеция U17 и се цели високо

Теодор БОРИСОВ

На 20 март тази година националният ни отбор до 17 години загуби с 1:2 европейската квалификация срещу Швеция. Двубоят в Киажна, Румъния, се разви по възможно най-лошия начин за играчите на Тодор Симов – след почивката те поведоха с попадение на Марто Бойчев, но допуснаха Трите корони да ги обърнат с помощта на голове на Генесис Антви и Брор Оке Андерсон, последният от които паднал в добавеното време. В 73-ата минута в игра се появи Николай Стайков, което не би трябвало да ни прави впечатление, ако не отчитаме факта, че той излезе с фланелката на… Швеция. При това не говорим за случаен потомък на български емигранти, а за сина на едно добре познато име на всички киномани – Георги Стайков.

Бунтарят Ростислав от „Вчера“, както е известен той на широката аудитория, завинаги свързва живота си със скандинавската страна в началото на 90-те години. Участва в множество местни игрални и серийни филми, като обикновено му се поверява

ролята на лошото момче

от Източна Европа. Играл е руски, унгарски и сръбски мафиоти, като владеенето на руски език го прави фаворит за подобни типажи. По-младото поколение го познава от ролите му в „Мисия Лондон“, „Тилт“ и сериала „Под прикритие“. Шведският му период обаче остава сериозна следа в неговия живот, тъй като там се среща с Мариане Хелгрен – колоратурно сопрано в Кралската опера в Стокхолм. На 23 февруари 2007 г. се ражда техният син Алберт-Николай, или просто Коко. „Тя научи много бързо български, както самата тя се изрази, за да знае какво говоря по телефона. Коко наскоро ми сподели, че също има желание да го научи и му казах, че майка му е най-подходяща да му преподава. Тъй като редовно сме ходили в България, е запомнил някои думи, като сред тях освен „здравей“ и „как си“ е и „работи ли пи…та“, разказва през смях именитият ни актьор. Преди няколко години Георги Стайков бе диагностициран с множествена склероза, но говорейки за своя наследник и нещата от живота, той звучи бодро и демонстрира отлично настроение.

Самият той има връзка с най-великата игра и посредством киното, тъй като взима участие в лентата на режисьора Мортен Клингберг „Офсайд“. Филмът представлява забавен поглед върху футбола в третото ниво на Швеция, а героят на Стайков – Бранко, е придружаван навсякъде от своето куче Кантона. Филмът е на шведски с реплики на английски заради един от основните герои Дънкан Милър, който според сценария е легенда на Ливърпул. Една от сцените е

снимана на „Анфилд“

където шведският аматьорски тим е представен на емблематичния Йън Ръш. „Според сюжета аз се появявам там с тениска на Манчестър Юнайтед. Когато ме видяха облечен по този начин, местните ме заплашиха със саморазправа и трябваше да си купя фланелка на Ливърпул, която да сложа върху тази на Юнайтед“, разказва интересни моменти от снимачния процес българинът. Във филма взима участие и състезателката от женския национален отбор на Швеция – Тина Норлунд, което прави футболните елементи във филма още по-достоверни.

Що се отнася до 17-годишния Николай, до началото на тази година той бе част от академията на Юргорден, но се премести в тази на Хамарби. „По принцип Хамарби е отборът с най-непродуктивна школа в цял Стокхолм, но от година-две започна политика на налагане на млади играчи, така че понастоящем шансът за развитие изглежда най-голям“, уточнява колегата Йонатан Пинейро Диамант. Показателно е наличието на 63 отбора в различните групи на подрастващите, в които участват около 600 деца. Стайков–младши играе

основно като ляво крило

и вече има 8 мача за юношеския национален отбор на Швеция. Той отбеляза и важно попадение при победата с 2:0 над Латвия, класирала Трите корони за финалната фаза, която ще се проведе през май в Кипър. Там изграденият от Роджер Франзен отбор попадна в една група с Италия, Словакия и Полша. „Всеки път, когато го попитам „Коко, ще спечелите ли“, той ми отговаря „Ако аз играя, със сигурност“, споделя Стайков–старши. Подобен манталитет няма как да не служи като препратка към най-успешния шведски футболист за всички времена – Златан Ибрахимович, чийто произход също е от Балканите. Името на Николай обаче по-скоро може да се свързва с това на друг голаджия от Севера – Ерлинг Холанд. Причината за това е, че агенцията, представляваща норвежеца, се грижи и за бъдещето на младата шведска надежда. Именно по съвет на агентите си Николай нямаше възможност да разговаря с нас, тъй като в Швеция едно интервю, в което се обсъжда произходът на местен национал и възможността евентуално той да играе за чужда държава (в случая България), би могло да попречи на неговото развитие. В момента Стайков е неизменна част от отбора на Хамарби U19 и взе дейно участие при победата с 3:1 като гост на ИФК Гьотеборг през уикенда, когато получи и жълт картон. Изявите му на терена няма как да не го направят интересен в очите на дамите, но за тяхно нещастие той понастоящем е обвързан. Фактът, че заедно с неговата приятелка Стела са определени за най-добра двойка на бала, показва, че очевидно двамата си подхождат. „Убеден съм, че майка му няма да го остави само с надеждите за футболна кариера и той ще успее да развие и своето образование”, казва Георги Стайков. Бъдещето ще покаже дали Швеция ще намери своя нов Златан в лицето на неговия наследник, но при всички положения в момента той е сред най-големите таланти на скандинавската страни.

Георги Стайков свързва живота си със скандинавската страна в началото на 90-те