Малкият Енцо вече има над 100 гола, мечтае за първия отбор

Марио КОРТЕГАНА
THE ATHLETIC

През ноември 2006-а 18-годишна надежда пристигна в испанската столица с една малка чанта с полет от Рио де Жанейро. Същото момче на име Марсело ще стане легенда на Реал Мадрид. Сега на 34 г. той е най-титулуваният в историята на клуба със своите 25 трофея, включително пет титли от Шампионската лига за отбора, който напусна миналото лято.

С този личен и професионален опит няма кой по-добре да ръководи футболните стъпки на Енцо, който на 13 г. е големият син на Марсело и в същото време един от най-вълнуващите таланти в школата на Реал. Таткото Марсело пък приключи краткия си престой в Олимпиакос през февруари, за да подпише с родния си Флуминензе.

Преди да потегли към Южна Америка, The Athletic събра баща и син за интервю на тренировъчния комплекс Валдебебас. Започваме от началото, а Марсело се връща назад към

първите спомени

от испанската столица.

Марсело: Бях много нервен, защото не знаех за какво идвам. Дойдох с компютър и съвсем малко други неща. Казаха ми, че е, за да опозная тренировъчния център и стадиона, но след това разбрах, че не трябва да се връщам в Бразилия – така подписах договора на живота си. Бях виждал звездите на Реал само по телевизията или видеоигрите. Дори мислех, че това, което наричаха „Лос Галактикос“, не съществува, сякаш никога нямаше да зърна тези хора. Беше шок, ако трябва да съм честен. Когато излязох навън, казах на приятелите си: „Срещнах този, този, този, този… всичките”. Те се засмяха, аз също. После започнах да свиквам.

Какъв съвет бихте дали на онзи млад Марсело?

– Тук имаше много страхотни играчи като качество и като хора. Затова знаех, че мога да бъда важен човек във футбола, ако следвам техния пример. Серхио Рамос, макар и само 2 години по-голям от мен, вече беше капитан. Също Раул, Роберто Карлос, Рууд ван Нистелрой, Дейвид Бекъм, Мичел Салгадо… Истината е, че Мичел ми помогна много, когато дойдох. Имаше добри и лоши примери. Аз избрах добрите.

Какво беше чувството след години вие да станете такъв пример за младите?

Марсело: Винаги съм приемал нещата лесно. Не съм човекът, който говори 10 минути, но винаги съм на линия, когато мога да помогна. Когато се почувстваш зле, пропуснеш да вкараш или си отбележиш автогол… Тук идва ролята на капитана.

Кой смятате за най-великия ви момент в Мадрид?

Марсело: Ключово беше моето сбогом, последният ден с Реал. Най-хубавото нещо бе, когато бяхме на „Бернабеу“ и феновете пееха „Марсело, остани!“. Беше смешно, защото знаеха, че няма да остана, но го казаха на шега и за мен беше готино. Имах чувството, че си тръгвам с изпълнен дълг. В първото интервю бях говорил, че искам да помогна за спечелването на титли, а си тръгнах като играча с най-много трофеи.

Някой ще ме задмине

и ще се радвам, защото така Реал ще продължи да печели. Но да си тръгна с този рекорд е невероятен късмет.

Защо решихте да се завърнете във Флуминензе?

Марсело: Най-красивото нещо за мен е да се върна там, където съм израснал като дете, да се прибера в отбора, който ме направи футболист и ме подготви за кариерата, която имах. Емоцията е невероятна, очаквам с нетърпение да играя за първи път в Копа Либертадорес и да помогна да спечелим турнира. Все още искам да играя много години, но ако трябва да прекратя кариерата си, нека бъде във Флуминензе.

Направо от училище се появява синът на Марсело – Енцо. Той се присъединява към школата на Реал през 2017 г., а през 2022 г. подписа първия си договор. Веднага става ясно, че отношенията с баща му са близки. Първият му спомен е от Купата на конфедерациите през 2013 г., в която Бразилия побеждава Испания с 3:0 на „Маракана“.

Но какво е да си син на Марсело?

Енцо: Нормално. С моите съотборници в съблекалнята нищо не се променя, защото отношението към мен не е по-специално. Трябва да продължавам

да работя упорито

и не мога да се отпускам. Понякога тренирам и с баща ми, който ми помага.

Кои три мечти искаш да сбъднеш?

Енцо: Най-много искам да стигна до първия отбор и да играя за Реал. Второто е да спечелим световно първенство. И третото да продължа да бия баща ми на FIFA.

След като вкара хеттрик за 6 минути миналата събота, Енцо вече има 101 гола в 99 мача за юношите. Интересното е, че баща му беше защитник, но с атакуващи умения, които младият нападател се опитва да копира.

Кои са вашите модели за подражание?

Енцо: Нападател, който обичам от дете, е Бензема. Много добър пример е и Роналдо Назарио, защото имаше способността да вкарва голове, да се измъква от вратаря и аз съм очарован от това. Невероятно е. Но най-много се гордея с баща ми!