Желю СТАНКОВ

За Левски онзи момент, в който казваме – а сега да се съсредоточим върху вътрешната сцена, настъпи. Пак е през лятото, но и този път сините не стъпиха в септември в европейската си кампания. И като слезем на земята, като преди това излезем от облака на еуфорията, отчитаме какво направи тимът на Николай Костов това лято.

Левски отстрани Шкупи, а този тим от столицата Северна Македония е нещо между Септември и Славия от столицата на България. След това на пътя застана Апоел Беер Шева, който като потенциал е като нашия Черно море. После дойде Айнтрахт и една тупалка на Фадига вдигна в облаците синята част на България, след това Левски отиде във Франкфурт, откъдето сините си тръгнаха с обобщението – достойно представяне.

Цялата тази европейска ваканция свърши. Николай Костов си я издейства къде с последователност, къде със свежи идеи, къде с късмет, но тези два месеца сините фенове ги чакаха отдавна. Пътуване до Скопие, после през цяла Европа до Франкфурт, песни, бири, забавления и изобщо футболния туризъм, който леко бе позабравен от феновете на Левски като дейност, се завърна. Опашки за билети, пълни стадиони, взривяващи голове, прегръдки, скандирания и като цяло тази еуфория бе заслужена, макар и непредвидена. Сбирки пред видеостени и фенклубове в България, опашки през магазина за артикули, рекордни продажби на фланелки – какво повече да иска човек, обичащ футбола и готов да подкрепя отбора си.

Чисто спортно-технически сините май не си свериха часовника както си пише по каталозите на часовникарите. Може да се разсъждава в посока израстване и доближаване до средните европейски стандарти, но както вече обяснихме, елиминираните съперници са под класата на Левски, а Айнтрахт колкото и да го коментираме, си остава недостижим във всякакъв аспект. Хората ще приберат 100 милиона евро за деветката си, а номер 9 от сините не струва и 500 хиляди евро. За 100 милиона евро Левски ще си ликвидира дълговете и ще си построи стадион, даже ще останат и пари за селекция.

Но разсъжденията може да се случат и в друга посока, защото в състава и играта на сините си имаше и бели петна, но сега още в плен на еуфорията няма да ги припомняме.

Идеята от тук насетне е дали ръководството на клуба – административно и спортно-техническо ще използват наследството и инерцията. След като цялата синя футболна общност бе призована под знамената и се говори за възход, е редно летвата да бъде вдигната, защото само това е начинът публиката да бъде придържана към седалките на стадиона. Знаем колко тънка е тази граница и как трибуните придобиват съвсем друг вид при серия от неуспешни мачове. Така, че след неочакваната ваканция, Левски се връща отново на училище и първият урок е да не се допусне загуба на точки до домакинстното на Лудогорец, следва дерби с ЦСКА и вероятно тогава ще стане ясно дали Николай Костов си вярва, че сините могат да станат шампиони. А феновете на Левски се надяват настоящият треньор да не е като временният Топузаков, който бе в „кофти ситуация“ при последния мач срещу Лудогорец. Някъде тогава и след това при сделката за Сундберг остана една горчилка сред запалянковците, че Левски дори и да иска да стане шампион, трябва да пита Разград. Съвсем скоро от „Герена“ могат да опровергаят това, а сега да пожелаем успешна учебна година, защото ваканцията свърши.