Нападателят на Левски и националния отбор на България Александър Колев даде интервю за Спортал. В него голмайсторът на сините заяви, че като “болен левскар от дете” страда за това, че отборът на сърцето му не е шампион толкова дълго време.

Здравей, Алекс! Изиграхте две контроли. Свиквате ли вече с изискванията на новия треньор? Как чувстваш обстановката в клуба?

– Като за начало наблягахме повече на физическата подготовка. Тренировките бяха не толкова тактически насочени, а повече за бягане, натоварване. Отсега вече треньорът ще изчиства какво иска да представлява отборът и тепърва ще се запознаваме с неговите изисквания. Не е лесно от 3-5-2 да се обърнеш на 4-2-3-1, както иска да играем. Но има още две седмици да разберем неговите идеи.

Изиграхте две контроли срещу сериозни съперници. Първата загубихте тежко, а във втората за малко не направихте ефектен обрат. Изцяло в атака ли ще е новият стил на Левски?

– Още с идването треньорът каза, че иска да практикува атакуващ футбол. Това впоследствие ще го видим. Колкото до първите два мача – мисля, че с Цървена звезда ни дойде нанагорно, тъй като бяхме в тренировъчен режим, две-три тренировки всеки ден. Краката доста тежаха срещу отбор, на който футболистите са играли в Милан, Щутгарт. Няма база за сравнение. Те бяха в много по-напреднала фаза от нашата подготовка. Мисля, че направихме едно достойно първо полувреме. Силичките не ни достигнаха второто и всяка една атака беше оползотворена от противника с гол. Затова така изглеждаше. Колкото до втория мач – анализирахме нещата, видяхме къде са грешките и се надявам да започнем да се подобряваме, защото досега работихме повече във физически аспект.

Ти си голмайстор на Левски. Доволен ли си от постижението си през есента? Какви са целите ти за пролетта?

– Никога не трябва да си доволен с това, което имаш. Винаги трябва да се стремиш да постигнеш повече. Със сигурност можех да вкарам и повече. Донякъде имах и късмет да отбележа някои от головете. Горе-долу една прилична цифра. Надявам се втория полусезон да продължи този ритъм, за да може да върви както отборът, така и аз.

При новата схема се очертава много сериозна конкуренция между теб и Сангаре. Как ти се отразява? Той се отчете с два гола и асистенция в последния мач.

– Това е нормално. Във всеки един отбор трябва да има конкуренция. Тук това са приятелски срещи. Важно е отборът да се подготви добре и да вникнем в изискванията на треньора, а не толкова какви са резултатите, кой ще бием и кой е вкарал. Минали подготовки са го показали. Важно е да разберем идеите на треньора възможно най-бързо и да ги внесем в мачовете от първенството. Защото то наближава и знаем с кой започваме. Това е най-важното за мен.

Започнахте силно есенния полусезон. Защо после се получи един спад, най-вече като резултати?

– Не съм много съгласен. Започнахме доста добре, така е. Имаше ентусиазъм в началото. Но всеки един отбор и човек има висоти и падения. Така че не може винаги да побеждаваш. Разковничето беше мачът вкъщи с Берое. Надиграхме ги първото полувреме, трябваше да водим, но допуснахме грешки и загубихме. После Септември ни се отрази малко по-негативно. Знаете, че на “Герена” да паднеш от Септември и Берое не е приемливо – както за нас, така и за цялата синя общност, но на фона на целия полусезон 40 точки не мисля, че са малко. Даже доста добре се движим, отборът продължава и за Купата. Делиш второто място. С малко повече късмет можехме да сме еднолично на второто място. Не мисля, че резултатите са чак толкова лоши. Да, донякъде не се получаваше играта, която изискваше треньорът от нас, но затова сме виновни футболистите.

Станислав Генчев те привлече в Левски. Вие се познавате от Крумовград, където направи изключително силен сезон. Каза, че вие, футболистите сте виновни. Какво изискваше Генчев, което не направихте?

– Много специфичен въпрос. Г-н Генчев е изключително добър треньор. Дойде в отбор като Левски, знаем за какво говорим. Доста трудно е за него още в началото да си покаже стила, да обясни какво иска. Все пак работиш с други футболисти. Егото им тук е по-различно. Не е лесно да направиш това, което искаш за толкова кратко време. Но може би съм пристрастен и затова бих пропуснал темата за г-н Генчев.

През пролетния полусезон каква цел си поставяш и какво искаш да постигнеш с Левски?

– Искам да продължаваме да се борим, защото Левски никога не трябва да се предава. Да гоним целите, които са поставени от ръководство и треньор, да побеждаваме и да не допускаме такива издънки като тези срещу Берое и Септември, защото едно-две камъчета обърнаха каруцата. Да внимаваме с такива мачове, да сме по-концентрирани, отборът да вземе Купата и възможно най-добро представяне в първенството.

Една от причините за освобождаването на Генчев е, че не е взел много точки от първите пет-шест отбора. Бихте ЦСКА, но те не са в шестицата. На какво се дължи това?

– Пристрастен съм и не искам много да говоря на тази тема, но не мисля, че мач срещу Черно море или Ботев (Враца) е нещо различно. И в двете срещи дават по три точки. Еднакво важен е всеки мач. Важното е да се спечели, независимо срещу кого играеш – първия, втория, третия, петия, осмия… Спечелихме немалко точки. Това всеки го вижда и знае.

Кога Левски реално ще влезе в борбата за титлата?

– Труден въпрос. Когато може би се привлекат по-класни футболисти, защото класата на футболистите от Лудогорец е доста по-сериозна от нашата. Няма какво да се лъжем. Това може би е въпрос към треньорите и ръководството на Левски. Ние даваме всичко, каквото можем. Докъдето ни стигнат силите. Те са хората, които преценяват дали сме футболисти за Левски, или не.

Защо говориш така? Да не би да си тръгваш от Левски?

– Не. Не си тръгвам. Просто казвам, че те са хората, които реално ни привличат, така че по пътя на логиката мислят, че ние сме хората, които могат да направят Левски шампион. Виждаме, че в момента е трудно. Явно трябва по-голяма класа да се привлече, за да може Левски да се бори за шампионска титла.

Ти си национал на България. При Илиан Илиев се виждат по-добри резултати. Не бием, но и не губим. Какво можеш да кажеш за там?

– Илиан Илиев е доста добър треньор, доказал го е във времето и в годините. Промени дисциплината на отбора. Изчисти си стила на игра. Виждате, че повечето пъти се викат около 17-18 едни и същи футболисти. Горе-долу се понапаснахме. Не е лесно, повярвайте ми. Не е лесно и в националния отбор, тъй като другите много растат, футболистите им играят в добри първенства, динамиката в чужбина е много по-различна от българската. Нашите футболисти играят предимно в българското първенство. Виждате един мач с Цървена звезда. Белград е на 300 километра, а каква е разликата. Много е голяма между другите страни и България. Нормално е да изоставаме. Борим се колкото можем, тъй като това е символът на България – винаги да се бориш докрай. Опитваме се да вземем точки, където можем. Видяхте в каква група попаднахме. Трудно ще е. Илиан Илиев изчисти нещата, подобри в някои аспекти играта и резултатите не са толкова лоши с изключение на един мач в Северна Ирландия.

Забелязал съм, че винаги играеш със страст, хъс и желание дори на тренировка. Сърдиш се, когато не побеждаваш. Как приемате в Левски и националния отбор този натиск на феновете, който, особено при негативен резултат, не е много приятен за играчите? Вие как се справяте с него?

– Като професионален футболист трябва да се справяш с тези неща, да показваш характер, да не се влияеш от писаници на разни псевдожурналистчета от различни медии и да се концентрираш върху това, което зависи от теб. А то е на терена. Така че важното за нас е да даваме най-доброто. Не винаги ще се получава, но да не забравяме, че подкрепата от феновете на Левски е голяма и са доста търпеливи в някои от моментите. Нямам проблеми с негативното мнение на хората, което, донякъде, е оправдано заради резултатите. Все пак Левски толкова дълго не е печелил шампионска титла. Феновете са гладни, те са свикнали Левски да побеждава всеки мач на “Герена”. Преди, когато бях дете, с по 3,4,5 на нула. Взискателни са. Най-големият отбор в България. Трябва да свикваш с това като футболист и да даваш максимума от себе си.

Ти си левскар от дете. Как го преживяваш, че Левски толкова години не е шампион?

– Аз не съм левскар от дете, а болен левскар от дете. Тежко е, но разликата в класите с Лудогорец е доста голяма. Знаем, няма какво да се заблуждаваме. Трудно е. Колкото и всяка година Левски да тръгва с амбицията да се бори за шампионска титла и бием в началото фанфари и тъпани, че ще направим нещо, трябва да сме реалисти. Идва един момент, в който Лудогорец бие по-слабите отбори с 1:0 тук, 1:0 там и дърпа с точките. А ние някъде губим точки, както вкъщи със Септември, гости на Спартак (Варна). Това се отразява на точковата разлика и дистанцията между двата отбора.

В заключение пожелай нещо на феновете на Левски, което да прозвучи по-оптимистично, защото Левски има нужда да се гледа по-оптимистично на нещата.

– Какво да им пожелая? Говорим си само едно и също – клишета. Да подкрепят отбора, както са го правили винаги. Ще прозвучи глупаво ако кажа да са търпеливи, защото толкова много години са търпеливи. Но пак казвам – всички футболисти сме тук, даваме всичко от себе си. Да продължават да подкрепят отбора в добро или лошо и се надявам в най-скоро време феновете да се усмихнат с постигнатите от отбора резултати.