Бернар ЛИОНС
EQUIPE

Това се е превърнало в ритуал. Когато свирят химна на Австралия, 59-годишният селекционер Греъм Арнолд слага ръка на сърцето и гледа нагоре към небето. Неговият приятел Роби разказва защо: „Когато Греъм бе на 19, неговата майка Файе почина от рак. После и баща му Бари, който беше треньор, си отиде от този свят от сърдечна криза. Беше много тежко за него”.

На смъртното си легло майката на Греъм Арнолд го окуражава да се възползва от своя футболен талант, за да си осигури по-добро бъдеще от това на семейството, което живеело в гараж, преустроен в жилище, в къщата на неговата баба (в южните предградия на Сидни). Но Греъм в началото не я послуша. „Вече нищо нямаше смисъл за мен. Бях извън релси повече от година, а и нямаше никой, който да ме подкрепи… С изключение на Колин”, спомня си селекционерът на Австралия.

Неговият брат е човекът, който му помага да се върне към живота. Потвърждава го и приятелят му Роби Слейтър. „Тогава станахме пионери. Първите футболисти от Австралия, които излязоха в Европа. Греъм бе нападател за НАК Бреда, а аз бях в Андерлехт и Ланс в началото на 90-те години”, разказва Слейтър.

В същото време Греъм прави солидна кариера и в националния отбор с 56 мача и 19 гола. Без да забравя никога какво дължи на своя баща. Именно на него посвети класирането на Австралия на световното, дошло след победа с дузпи над Перу в баража.

В началото никой не вярва в успеха на кенгурата. С изключение на селекционера. „Никога не бях чувал един треньор да говори толкова много за менталната страна. Греъм смята, че всичко идва от главата. Още на първия лагер той ни каза, че иска да изгради най-силния отбор на Австралия за всички времена. По-успешен дори от златната генерация на Кюъл, Кейхил и Видука. Показваше ни мачове на водещи тимове в Европа и ни казваше: „Сега ще вкарате по същия начин”. Имаше тази вяра в себе си”, потвърждава халфът Денис Жанро, който не попадна в състава за Катар 2022.

По време на пандемията именно в Австралия имаше най-стриктни мерки срещу коронавируса. Отборът бе принуден да играе 16 от 20 квалификации извън дома. В 4 от тях кенгурата бяха без своя наставник, който 2 пъти даваше позитивен тест за заразата. „По това време работеше дистанционно с нас и се показваше на голям екран”, спомня си Жанро, а самият селекционер признава за големите трудности. „Определено да говоря на видео не е моят стил. Имаше моменти, в които бях на косъм да се откажа”, разкрива треньорът.

Самият Арнолд е обект на критики, защото не успява да класира отбора директно на мондиала. Но това се случи и на неговия предшественик Постекоглу, който също трябваше да минава през баражите към Русия 2018. „В крайна сметка Греъм си заслужи класирането, защото даде своя живот за националния отбор”, защитава го Роби Слейтър.

Участието на кенгурата на Олимпийските игри в Токио послужи като лаборатория. „Още преди първия мач той ни каза, че ще бием Аржентина. И наистина ги ударихме с 2:0”, спомня си Жанро. А след спечеления бараж за мондиала Арнолд събира играчите в хотела. „Благодаря, че ме спасихте”, казва той, след което всички избухват в смях и отварят по бира. А там, някъде на небето, майка му и баща му се усмихнаха!