Желю СТАНКОВ

Хулио Веласкес е истински късметлия, защото съдбата го прати да работи на доста интересно място. Не, че досега на моменти не му се е случвало да се кефи от подкрепа от трибуните, но преди мача със Славия испанецът сподели съвсем искрено, че в Левски публиката го кара да се чувства истински треньор. И освен към феновете, Веласкес направи комплименти и към белите. Това е добре организиран отбор, особено в играта без топка – така Хулио обясни какви са му впечатленията от Славия.

И в неделя в ранния следобед всички тези любезности се оправдаха само за две минути, през които публиката на „Герена“ по своя си начин даде импулс на сините, Славия отправи първия удар към Маркович преди да са изтекли 60 секунди, а след още толкова видяхме смислен пас от иначе предимно безсмисления Мислович към Евертон Бала, който отигра по перфектен начин и домакините рано полетяха. И някъде там приключи всичко смислено от сините, след което играта, или по-скоро неиграта стана безсмислена.

Излизаме от тази игра на думи и имена с категоричната оценка, че Левски отдавна не е имал такава трудна за обяснение халфова линия. Мислович наистина направи майсторска разсичаща асистенция, но оттам насетне се включи във вълната на посредственост. Времето се запролети, а се оказа, че само един пас пролет не прави.

Изборът на треньора за мача със Славия се оказа провал. Това е наистина несериозна сърцевина, вътрешният триъгълник Мислович – Търдин – Ел Джемили е средна към ниска класа за България. За Безмислович сме се произнесли, не е човек, който ще вдигне нивото, Търдин дойде от средняк от средна Европа и играе като точно такъв, а Ел Джемили страда от мания да финтира целия отбор на противника, че дори показва амбиции да меша и хората от резервната скамейка. Понякога включва на скорост и става интересно, но общо взето играе по инерция.

ПРОЧЕТЕТЕ ЦЕЛИЯ АНАЛИЗ НА ЖЕЛЮ СТАНКОВ В ДНЕШНИЯ БРОЙ НА „ТЕМА СПОРТ“!