ВАСИЛ КОЛЕВ

(Поредицата „История на световните първенства“)

Чисто нов и по-голям трофей очаква победителя на мондиала през 1974 г. Златната скулптура на италианския дизайнер Силвио Газанига е наречена просто Световната купа на ФИФА, но се превръща в символ на съвършения спортен триумф. Този трофей е представен на откриването и се носи от немската легенда Уве Зеелер, докато „Златната богиня“ или купата „Жул Риме“, спечелена от Бразилия, е в ръцете на Пеле.

Има нещо символично. Старият трофей се държи от стария вече световен шампион, а новият е в ръцете на бъдещия. За да стигне след 20 години до втория си триумф, ФРГ трябва да преодолее най-силния отбор в света – холандския. Немците са европейски шампиони две години по-рано и играят страхотен футбол. Макар че на световното изглеждат по-слаби, всички очакват те да бъдат сред основните претенденти за първото място.

След големите жеги в Мексико 4 години по-късно проливни дъждове пречат на повечето мачове, като са на път и да провалят някои от тях. За първи път поради порой са забавени двубои, а се налага пожарна и служители да изпомпват водата от терените. Промяна има и във формата на шампионата. Фазата на елиминациите е премахната, а след предварителните групи има още едни. Те са 2 с по 4 отбора, като победителите в тях отиват на финал, а вторите играят мач за бронзовите медали.

Друг голям проблем е сигурността. Две години по-рано 11 израелски спортисти са застреляни от палестински терористи по време на Олимпиадата в Мюнхен. Има и допълнителни главоболия с германската терористична групировка Баадер-Майнхоф, която се намира в своя пик и организира нападения в цялата страна. Немските национали са охранявани като в крепост в базата си Малентен, Северна Германия. „Не можеше да се движим свободно, както бяхме свикнали“, разказва вратарят Сеп Майер, а Паул Брайтнер допълва, че отборът не е имал връзка с приятелки и съпруги: „Намирахме се в спортно училище, не както днес в луксозен хотел. Спяхме по трима в стая, само в коридора имаше телефон, до който се докопвахме след предварителни записвания.“

Донякъде и скуката е причина за един от големите скандали преди първенството. Немските национали научават, че на холандци и италианци са обещани по 100 000 марки на човек, ако спечелят титлата, докато офертата на тяхната федерация ДФБ е само 30 000. Излъчени са парламентьори за преговори, които продължават след полунощ и в един момент участниците Брайтнер и треньорът Шьон дори са готови да си стегнат куфарите. Наставникът настоява всички футболисти да бъдат отпратени по домовете, защото са срам за германците, а той да повика нови.

В крайна сметка Бекенбауер се оказва гласът на разума и навива останалите да се откажат от претенциите за 75 000 марки на човек и да приемат последната оферта от 70 000. Гласуването преди неговата намеса е било равно – 11 на 11.

Споровете за пари са проблем навсякъде. Холандският треньор Ринус Михелс също е на ръба на напускането заради премиите, а Кройф не е съгласен да играе с „Адидас“, защото има личен договор с „Пума“. В квалификациите най-големият скандал е отказът на СССР да играе срещу Чили в бараж. След 0:0 в Москва руснаците научават, че реваншът е планиран за „Естадио Насионал“ в Сантяго, където са държани и екзекутирани политически затворници след преврата на Пиночет. „Ние няма да излезем на стадион, изцапан с кръв“, казват от съветската федерация. Чили все пак излиза на терена, а липсващите руснаци получават служебна загуба с 0:3.

За първи път в историята и Англия отпада в световни квалификации, след като години наред арогантно отказва да участва. Полският вратар Томашевски, описан от Брайън Клъф като „клоун“, прави страхотен мач при 1:1 на „Уембли“, а в Полша 2 грешки допуска Боби Мур. Това е краят на Алф Рамзи начело на националния отбор. Югославия елиминира Испания в плейоф, а застаряващите португалци отпадат от България.

След истински маратон от 33 мача в КОНКАКАФ се класира Хаити, а след 45 мача в Африка за първи път има представител на черната част от континента – Заир.

Скандалът с уговорените мачове през 1971 г. намалява интереса към Бундеслигата. Заради това от планираните 9 нови стадиона за първенството са построени само два – в Гелзенкирхен и Дортмунд.