Откъс от книгата на Наско Сираков – „Единакът“:

***

„Сpамно, грозно, недопустимо – така най-лаконично може да се характеризира това, което се случи на финалния мач за купата на НРБ между отборите на ЦСКА „Септемврийско знаме“ и „Левски Спартак“. А може да се намерят по-силни думи и те няма да бъдат пресилени. Отказваме се да коментираме мача в спортнотехнически аспект, защото на терена в много по-голяма степен имаше грозни неща, отколкото футбол“.

Това написа в броя си от четвъртък, 20 юни 1985 г., вестник „Народен спорт“. Но написаното по никакъв начин не предвещаваше онзи апокалипсис, който предстоеше в следващите дни. Че се готви някаква сеч, Наско знаеше още преди мача. Шпайдела и Кръстьо Чакъров им държаха реч в съблекалнята и ги предупредиха да внимават с поведението си на терена.

В кулоарите на Футболната федерация се шушукаше, че висшите партийни функционери замислят безкомпромисни наказания за футболистите и техните шефове, ако финалът не премине като триумф на социалистическия морал. Всякакви ексцесии на терена или по трибуните щяха да се гледат после под лупа заради ужасния инцидент във финала на турнира за Купата на европейските шампиони на „Хейзъл“ в Брюксел три седмици по-рано.

За да се стигне до тази взривоопасна ситуация у нас обаче, предисторията беше много по-дълга…

Още през лятото на 1984 г. председателят на Българската федерация по футбол Димитър Николов-Мобуту е свален от влака за Париж на Драгоман и арестуван от Държавна сигурност. Разработката срещу него е дълга и води до събирането на безспорни доказателства за злоупотреби – финансови и материални. Основното провинение на бившия заместник-завеждащ отдел в ЦК на БКП е прибирането на комисионни при организирането на мачове на националния отбор в чужбина. Съучастници на получилия прякора си заради приликата с популярния в ония години заирски президент Мобуту Сесе Секо са шефът на международния отдел във футболната федерация Дочо Нанов и работещият на хонорар там Атанас Хаджийски. На мушката на Държавна сигурност е и националният селекционер Иван Вуцов, който пък действа в комбина с добрия си приятел и председател на Българския олимпийски комитет Иван Славков. Буцата отдавна има могъщи врагове в партийната йерархия заради миналото си на левскар. Мълвата гласи, че една от съкровените мечти на Милко Балев е да го разкара от поста треньор на националния отбор. ДС организира операция по задържането на Вуцов с информация, че в него ще намерят огромна сума във валута при завръщането му от чужбина с националите. Благодарение на връзките на Батето обаче Вуцов е предупреден и се измъква сух от водата. Тези почти революционни събития през 1984 г. доведоха до бурно заседание на Политбюро на ЦК на БКП, на което неофициално става ясно, че в българския футбол корупцията е навсякъде и доста от клубовете в „А“ и „Б“ група поддържат черни каси, от които се плащат нерегламентирани възнаграждения на съдии и футболисти. Това беше и причината в началото на 1985 г. да се излезе в поредната програмна статия „За поврат в развитието на българския футбол“, в която се обявяват решенията от 1 юли същата година футболистите да се освободят от военни и ведомствени щатове, а футболните клубове да се организират изцяло на териториален признак с изключение на няколко, които да останат към МНО, МВР, ГУСВ и Министерството на транспорта.
Комитетът по труда и социалното дело беше натоварен заедно с Централния съвет на Българския съюз за физическа култура и спорт да разработят единна щатна таблица за възнаграждения на всички футболисти от „А“ и „Б“ РФГ,
съобразно утвърдените категории. Наско тези неща не го засягаха пряко, тъй като по линия на яростния
антикомунистически дух, в който бе възпитан от баща си, той, така или иначе, не беше ползвал кой знае какви облаги от факта, че е офицер и футболист на „Левски“. Даже напротив. Все за нещо беше наказан, все го сочеха като лош пример. Като ги произвеждаха в офицери в „Левски“, него го забавиха доста време заради бягството от лагера на националите да се види с Илиана. Като им раздаваха апартаменти, на него само обещаха, но не дадоха – жена му имала. После съотборниците му получиха и автомобили – него отново го пропуснаха, защото жена му имала. Хич не му пукаше. През
цялата пролет на 1985 г. обаче го следяха под лупа. На него и Гибона не им даваха да дишат. Искренов го глобиха жестоко с три заплати заради това, че в мача на националния отбор срещу ГДР излезе със смъкнати чорапи и извадена от гащетата фланелка. Непрекъснато им четяха някакви лекции за партийната повеля. Събираха треньорите и председателите на клубове и зам.-председателят на БСФС и БФС Петър Сучков им четеше конско, порицавайки грубостите по терените и непристойното поведение на играчите и феновете. През същата тази пролет „Тракия“ (Пловдив) бе наказан с лишаване от домакинство, след като фенове атакуваха автобуса на гостуващия „Локомотив“ (Сф) и нараниха един от футболистите на „червено-черните“, а същото се случи и на „Левски Спартак“ заради буйствата на „синята“ агитка след домакинската загуба от „Пирин“. Въобще ситуацията ставаше все по-напрегната.

За да се стигне до V финал за Купата на България между току-що спечелилия втора поредна шампионска титла „Левски“ и носителя на Купата на Съветската армия ЦСКА „Септемврийско знаме“. В първите минути мачът беше равностоен и нервен, каквато беше традицията във вечното дерби. „Червените“ явно бяха решени на всяка цена да сложат край на
кошмарната поредица от загуби в дербито, въпреки че не можеха да разчитат на контузените Георги Велинов и Стойчо Младенов. На мястото на национала с №11 излезе новобранецът Христо Стоичков, който с няколко груби нарушения съвсем в началото нажежи обстановката. Единия път вдигна във въздуха Наско, който, след като се изправи, погледна откъде му е дошло и като видя черничкото голобрадо момче, изрева:

– Кой беше ти, бе? Какво правиш?! Какви са тия влизания?
– Я си иби майката, си иби – отвърна му с махване на ръката Стоичков и му обърна гръб.

„Охо, тука имаме перде от село! Лъчо и Дечо бяха прави, че този ще излезе голямо ренде“, помисли си Сираков и отбеляза наум, че няма да е лошо в удобна ситуация да изчеластри единайстката на ЦСКА. Преди него това стори обаче Пламен Николов. Джоджо стана свидетел на случката по десния им фланг и в следващия момент, когато Стоичков получи една топка на тъча, така го изрита, че го хвърли директно в рекламните пана на пистата. Малко преди това „червените“, в този мач с бели екипи, бяха повели с нередовен гол на Георги Славков. Ники Илиев подцени един дълъг пас към Славков и
му позволи да бутне топката с ръка, след което да простреля Боби. Въпреки че целият стадион видя нарушението, съдията Аспарух Ясенов призна гола.

Това вбеси целия отбор на „Левски“ – всички се разправяха със съдията, вместо да играят футбол. Играта им тотално рухна. На полувремето Пламен Николов изрева в съблекалнята: „Грабвайте телата!“. Излязоха с намерението да отговорят на грубостите на ЦСКА с грубости. И това беше грешка. Успешната им серия досега се дължеше на късмет и на факта, че никога не се подвеждаха по играта на съперника, който по традиция действаше срещу тях на ръба на позволеното, тъй като по друг начин не можеше да ги спре. И в този мач Янчев ги счупи от ритане в средата на терена, но Пламен Николов, Кокала и Наско не останаха длъжни. Това тотално развали мача. ЦСКА поведе с 2:0 след страхотен фаул на Христо
Войнов, а за капак останаха и с 10 човека след втори жълт и червен картон на Джоджо, който срита здраво Ради Здравков на тъча. Боби спаси дузпа на Гошо Славков, която можеше окончателно да убие интригата. Но такава и без това нямаше, защото играта на „Левски“ не вървеше и ЦСКА заслужаваше повече победата. Малко преди края нервите на Емо Спасов не
издържаха и след поредната балтия на Коце Янчев скочи и го хвана за гушата. Стана масово меле, в което най-активни бяха Емо Спасов (Чекията) и Стоичков.

Спасов и Янчев ги изгониха с червени картони, а до края Наско успя хитро да излъже съдията да му даде дузпа, като се хвърли пред краката на Стоичков в наказателното поле, и после сам я вкара, но купата беше червена.

В тунела се носеха яки псувни и закани. До нещо повече не се стигна, освен че един по-буен юноша на „Левски“ се опита да изрита по задника играч на ЦСКА, който се беше счепкал с Кокала. Оказа се, че въпросният юноша е Велислав Вуцов – по-малкият син на Иван Вуцов.

Само след два дни чичко Филипов с погребален глас прочете в новините присъдите: за грубо нарушение на социалистическия спортен морал и за прояви на футболно хулиганство изключват от редовете на БСФС футболистите Пламен Николов, Борислав Михайлов, Емил Велев и Емил Спасов от „Левски Спартак“ и им отнемат званието „Майстор на спорта“; изключват от редовете на БСФС и футболиста Христо Стоичков от ЦСКА „Септемврийско знаме“. За недостойно поведение по време на срещата, което уронва моралния престиж на спортиста, спират състезателните права
за една година на футболистите: Наско Сираков, на когото се отнема и званието „Майстор на спорта“, и Мирослав Байчев от „Левски Спартак“; на Васил Тинчев от ЦСКА „Септемврийско знаме“, на когото се отнема званието „Майстор на спорта“. Спират се състезателните права на Костадин Янчев от ЦСКА „Септемврийско знаме“ за срок от три месеца от началото
на първенството за 1985/86 г.

В първия момент Наско не можа да повярва, че си е чул името. След секунди телефонът вече звънеше – беше баща му, който също беше слушал новините.

– Да им еба майката на тия нещастници! Какви са тия наказания?! Човек да беше убил, нямаше така да те накажат – нареждаше по телефона бай Петко. Само два месеца по-късно семейство Сиракови щеше да понесе още
един жесток удар – Пламен (братът на Наско) щеше да влезе в затвора заради групово изнасилване, което не се беше състояло. Един от по-старите войници – борецът Георги Илиев, и още неколцина от спортната рота на „Левски“ бяха вкарали в бунгалата на „Герена“ две пияни германски момичета, които обаче отидоха там доброволно. Купонът бе в разгара си, когато Пламен се появи, помота се наоколо и отиде да си легне. На следващия ден по обед пристигна военна милиция и откара него, Жоро и още няколко момчета в ареста.

Осъдиха ги по бързата процедура, защото един от участниците се беше разпял за имената на всички присъствали на въпросния купон. За Военна прокуратура нямаше значение дали са спали с девойките, или не. Осъдиха ги за назидание. Още докато бяха в ареста, Жоро Илиев прати послание на всички:
– Не се притеснявайте, казвайте, че аз съм извършителят. Така вашите присъди ще са по-малки.

Така и постъпиха. На него му лепнаха 11 г., а Пламен отнесе 5. Това нанесе още по-тежък удар на бай Петко. Старият Сираков се бори като лъв да спаси сина си от затвора, но не успя. Властта бе съзряла сгодния случай да му натрие носа чрез двамата му синове. Да му отмъсти за всички унижения, на които беше подложил през годините различни партийни функционери.

Петко Сираков не се притесняваше да влезе в Панорамния бар на Японския хотел и когато Пенчо Кубадински и Боян Радев го поканят на тяхната маса, да им отвърне:

– Аз ако седна на вашата маса, баща ми ще се обърне в гроба, бе! Вие, комунистите, другарю Кубадински, сте най-голямата измет на България, това от мен да знаете!

Боян Радев мълчеше гузно, а Петко се настаняваше на друга маса и започваше да гуляе. Сега беше дошло време той и синовете му да плащат за всичко.

Като разбра за наказанието си, Наско каза на Илиана да се облече и излязоха. Купиха една бутилка уиски и отидоха на гости на Боби и Петя в „Редута“, където се напиха зверски от мъка. И ако за Сираков предстоеше една тежка година, в която нямаше право не само да играе, но и да тренира с „Левски“, то за Боби нещата бяха още по-трагични. До оня ден вратар на националния отбор и почти сигурен финалист на световното в Мексико, а от днес вече безработен, който трябваше да мисли за нов живот извън футбола…

„Левски Спартак“ и ЦСКА „Септемврийско знаме“ бяха разформировани, шампионската титла на „сините“ и двете купи на „червените“ – отнети. Политбюро на ЦК на БКП възложи на БСФС до 20 юли да създаде нови клубове на тяхно място, съставени обаче на териториален, а не на ведомствен принцип. От тая реорганизация пострадаха и „Локомотив“ (Сф),
и „Славия“, на които също бяха отнети привилегиите покрай Министерство на транспорта и ГУСВ. Председателите на двата клуба – Кръстьо Чакъров и Борис Станков, бяха освободени от длъжност, но само първият бе изключен от БСФС. Същото се случи и на треньорите Васил Методиев и Манол Манолов. Но като цяло зад наказанията прозираше дългата ръка на Милко Балев, който умираше от кеф да удари по отбора, дръзнал да победи ЦСКА седем пъти поред.

За Наско и Илиана настъпиха тежки дни. Бяха започнали грандиозен ремонт на апартамента в „Зоната“, като само дърворезбата на дядо Илия от Дерманци струваше близо 10 000 лв. Прочут майстор, дядо Илия правеше всичко на ръка, и му отне много време да направи облицовката на тавана и стените в хола. Но пък изглеждаше наистина уникално. Още 5000 лв. им трябваха, за да се разплатят с другите майстори. И точно в този момент Наско остана без работа.

– Никакви ресторанти, никакви заведения! Поне два-три месеца няма да излизаме, докато не си оправя дълговете с хората, които ни ремонтираха жилището – отсече Наско. И запретна ръкави – да изкарва пари. Като не можеше с футбол, можеше с търговия и най-вече с покер. Все пак прякорът му в националния отбор беше Бирника. От всеки лагер с най-добрите
футболисти на България беше свикнал да се прибира минимум с 5000 лв. в джоба. Понякога стигаше и до 7 бона. Неколцината покерджии клиенти се разделяха с всичките си пари в джоба за 10-ината дни на лагера. В ония
времена повиквателната за националния отбор стигаше до 4000 лв. заедно с премията. Наско изкарваше повече от карти. Беше започнал да играе на пари още в първата си година в „Левски“ след връщането от Хасково. Стари покерджии на „Герена“ като Гришата Григоров, Пламен Цветков и Мишо Вълчев видяха в негово лице възможност да реализират лесни печалби, но много бързо се усетиха, че малкото вълче може да хапе. При това лошо и болезнено за джобовете им. Играеха с 10 ст. на чип, като задължително в групата влизаха Гибона и Кокала. Малко по-късно към тях се присламчи и Ники Илиев, на когото Наско разкриваше тънкостите на покера. Уроците, разбира се, не бяха безплатни. По-малкият с една година Николай се раздели с не една и две премии, докато влезе в час.

Вместо да го срине психически, наказанието го амбицира. Посвети се на семейството – обгрижваше Илиана и дъщеря си денонощно. Разви мания в къщата да е осигурено всичко и затова пазаруваше наедро и непрекъснато всякакви неща – хранителни стоки, дрешки за Славея, памперси. Имаше си начини да намира артикули, които в България беше невъзможно да се намерят. С Илиана бяха женени вече почти две години и постепенно той се беше успокоил. Дори болезнената му ревност се беше стопила, защото дълбоко в себе си осъзна, че е единственият мъж за тази жена. И с готовност
ѝ даде всичко, на което беше способен. Резервираше ресторанти, където единствено приготвяха специалитети по уникални рецепти. След което ѝ правеше изненади с романтични вечери на свещи. След дългогодишното гладуване в художествената гимнастика беше готова да изяде и най-големия буламач и да си оближе пръстите. Това го дразнеше, естествено, защото Наско беше изтънчен гастроном – обожаваше да си угажда. И за него беше необяснимо как може да не цениш храненето като ритуал. Затова и доста често скандалите им избухваха в кухнята, където Илиана определено не се справяше като с бухалките и лентата. Той се прибираше с торби с продукти за свинско със зеле, но получаваше някаква странна смес. Друг път поръча пиле с ориз и след тренировка покани Боби вкъщи за обяд. Седнаха на масата, а Илиана им сервира. Михайлов си хапваше охотно, а Наско само чоплеше из чинията. Накрая на издържа и попита:
– Братле, на теб това верно ли ти хареса, или го ядеш от учтивост?
– На мен ми е вкусно – вдигна рамене Боби.
– Не виждаш ли, че пилето е живо и плува в ориза?!
В същото време се гордееше с Илиана и не пропускаше възможност да се изфука с нея пред приятелите си. След тренировка младите футболисти на „Левски“ си имаха традиция да се събират със съпруги и приятелки на кафе
в хотел „София“. Когато времето беше хубаво, сядаха на открито и понеже бяха горе-долу на една възраст, се забавляваха страхотно. Млади, красиви и целеустремени – имаха чувството, че могат да покорят света. Мъжете говореха за футбол, жените – за бебета, мода и софийски клюки. После се пренасяха в ресторант „София“ за вечеря, след което завършваха в бара на хотела. Големи компании се събираха и в механата на хотел „Шератон“. Още като я откриха в началото на 80-те години, се превърна в хит сред позаможните софиянци и чужденците. Там се събираха големи компании, но смесени – имаше и левскари, и цесекари. От едната страна бяха Лъчо, Дечо, Георги Илиев-Майкъла, а от другата – Наско, Гибона, Кокала, Боби, Калмара и още много други. Но се веселяха задружно, защото враждата важеше само за футболния терен, извън него поддържаха приятелски или поне коректни отношения.

Наско обожаваше в такива вечери да плаща цялата сметка. Беше ларж като баща си. Когато го наказаха, тази практика се разреди от самосебе си. Без работа, с малко дете и разточителен ремонт за изплащане – младото семейство Сиракови определено трябваше да свие рязко колана направо на последната дупка. Илиана го прие като пич, защото беше свикнала с лишения, а и знаеше и две, и двеста. Луксът ѝ харесваше, но не като фиксидея, а защото я караше да се чувства обгрижена и обичана. Така че, когато наказаха Наско, тя не само че не се уплаши, но и с присъщия си оптимизъм му заяви още същата вечер:

– Спокойно, Писе, това няма да продължи дълго. Ще ви върнат във футбола, защото сте прекалено добри, за да стоите отстрани!

Подобна мисъл в онзи момент можеше да се роди само в нейната глава.

Наоколо вреше и кипеше от кравешки ентусиазъм пред повелята на Политбюро. Никой не си даваше сметка, че десетина човешки съдби са изхвърлени на бунището, а цели отбори – изтрити от футболната карта като с гума. Напротив, вестниците публикуваха поздравителни телеграми от села и паланки със заглавия от типа на „Пълно и всеобщо одобрение“,
„Навременна мярка“, „Урок за всички ни“, „Спонтанна и безрезервна подкрепа“ и т. н. Лошото беше, че сред знайните и незнайни функционери и футболисти, бързащи да се изкажат по темата, за да демонстрират колко са верни на партията, имаше и хора, с които Наско беше играл рамо до рамо. Като Андрей Желязков например или Вальо Греков. Но него това изобщо не го интересуваше. По-важно му беше как в следващите месеци да попълни семейния бюджет.
За щастие Панайот Марков-Чочо и брат му – Кирил, бяха запалени покерджии. А Кико вървеше със съпругата си – Маргарита Хранова.

Всъщност трудно беше да се каже кой измежду Кико и Марги е по-страстен картоиграч. Те все бяха по турнета, но приберяха ли се в София, моментално кацаха или в апартамента на Чочо на 18-ия етаж в „Зоната“, или при Кико в
отсрещния апартамент, или един етаж по-надолу при Наско. И се започваше – вечеря с разкази за това, как е минало турнето, след което покер до ранна утрин. Когато не беше на турне, Марги Хранова имаше по две участия на вечер. Магнетичният ѝ глас я беше направил толкова популярна, че композиторите се избиваха да пишат песни за нея, а „Концертна дирекция“ не можеше да насмогне на заявки за изпълнителката на „Оставаме“. Но тя си имаше една голяма слабост – покера.

– Наско, аз май основно за тебе пея напоследък – обичаше да казва, след като за пореден път си тръгваше по изгрев слънце, загубила хонорара от последното участие. Но пък си изкарваха страхотно в такива вечери.
Големите компании, шегите и алкохола помагаха на Сираков да забрави огромната незатворена рана от невъзможността да играе футбол…