Фабио ЛИКАРИ, „Гадзета дело спорт“

Преднината на Наполи се стопи до точка. Макар и минимален, това все пак е аванс. Ако не се паникьоса (не е обичайно за отбора на Антонио Конте да го прави), Наполи все още държи съдбата в собствените си ръце, дори ако вече не може да си позволи да оставя точки по пътя между мача срещу Парма (който спря Интер и победи Юве) и този срещу Каляри. Двубоят срещу Дженоа няма как да не породи съмнения. Но все още нищо не е компрометирано, при условие, че главата остане хладна. В този момент само това има значение.

От друга страна, Интер е в очакване на сложния проблем с Лацио (орлите са в разгара на битката за Топ 4) и ще бъде принуден да преразгледа всичките си планове за управление. На Индзаги и неговия екип

предстоят

безсънни нощи

а енергията и силата на най-изтощените трябва да се управлява с аптекарски везни. Проблемът от месеци беше, че Интер играеше на всеки три дни, а сега на шест-седем и нещата могат да се направят различно. От гледна точка на нерадзурите, мачът в Торино дадедобри индикации. Девет от титулярите бяха различни от игралите срещу Барселона, а четирима изобщо не се появиха. Не е малко, като се има предвид, че във вторник Индзаги използва 17 играчи. Интер наистина разполага с два отбора. Попадението на Залевски (един от тези, които останаха на пейката в полуфинала на Шампионската лига) го превърна в рекордния 19-и различен голмайстор на Интер през сезона.

Второто съображение, може би малко банално, но способно да обясни много повече от числата, защото засяга човешката душа е, че победата бе наистина добра. Нерадзурите играят с лекотата на онези, които са сигурни в себе си, увереност, която в крайна сметка зарази всички резерви (Тареми игра на ниво, Залевски беше №1 на терена, а Хосеп Мартинес направи спасяване ала Зомер), които действаха ефективно срещу солиден Торино дори под градушката и в локвите. А когато бурята премина, гостите удвоиха от дузпаи пуснаха четирима титуляри, трима от които замениха съотборници с жълти картони според желязното правило на Индзаги.

Посланието е ясно: първо управлявай, после философствай. Интер иска да остане в играта до последния ден на шампионата. Това, което видяхме в неделя е, че тимът има ресурсите и преди всичко

морала да

го направи

Само една точка разлика също може да предизвика някои съжаления, защото имаше толкова много пропилени възможности между Болоня и Рома. Във всеки случай, дори и да види Наполи да празнува, Интер ще го направи с по-малко горчивина, защото поне до 31 май има по-голяма мечта, която да бленува. Междувременно нека се придържаме към сигурността: след като си гарантира второто място Интер ще участва за Суперкупата на Италия. И още едно дерби с Милан…