Желю СТАНКОВ

Футболен клуб Славия рядко попада в радарите и в повечето време стои в сянката на перманентните словоизлияния на Венци Стефанов. И някак неусетно през дебелата сянка тимът си проправя път напред. Два месеца преди края на сезона Славия върви уверено в двете си основни направления. Белите достигнаха до полуфинал за купата срещу ЦСКА, а в първенството имат отлични шансове да играят

в плейофната

шестица

Така през двата турнира Славия е на позиции отново да вземе квота за европейско участие. И това няма да е никаква изненада, защото точно белите са доказали, че могат умело да преследват целите си. В последните 4 години го направиха със спечелване както на купата, така и на бронзовите медали. В момента белият лъв се е затаил в храсталака и със сигурност решителният му скок няма да пропусне целта.

Всичко това нямаше да прави никакво впечатление, ако забравим и пренебрегнем спомените от миналата година, когато точно по това време Славия се бореше с нокти и зъби да не изпадне. А за купа въобще не си и мечтаеше. Тогава се върна Златомир Загорчич, отборът започна да печели точки и оцеляването не се оказа трудна цел. А през този сезон Заги върна Славия там, където й е мястото. И неслучайно не минава мач, в който верните слависти да не му скандират името. Понякога във футбола най-важното е да намериш подходящия човек за работата. А сърбинът с български паспорт се оказа изключително подходящ.

Всъщност е важно да се напомни защо – Загорчич си тръгна преди време от „Овча купел“. Причината не излезе съвсем наяве, но бе свързана с липсата на възможностите за кариерно развитие. Обаче се оказа, че такива възможности няма и извън Славия и взаимната привързаност бе възстановена. Сега Загорчич може да повтори упражнението, но амбициите му за надграждане са се изпарили. Славия от много години насам е най-константният футболен клуб у нас, а единственото интересно и атрактивно нещо е президентът Стефанов. Той, както добре се знае, е най-ценният кадър на българската спортна журналистика от много време. Когато хептен няма какво да се пише, Чичо Венци е на линия да сътвори поредния си бисер. Но това никога не касае пряката му работа в клуба.

Славия е най-добрият пример как по единствено възможния логичен начин може да се прави футбол у нас. На вид малко безличен и доста скучен, но това е, което може при тези условия да се сътвори в България. А принципът на съществуване е изравняването на разходите и приходите. В „Овча купел“ правят и невъзможното този скачен съд да функционира идеално. Бюджетът на Славия се формира от телевизионните пари, от рекламния договор с букмейкъра и от изходящи трансфери. Явно намесата на собственика е само при чрезвичайни обстоятелства. Последното перо от трансфери е най-важното и видимата цел на ръководството е

винаги да

притежава

поне един

конвертируем футболист, чрез продажбата на когото да се вържат двата края за минимум една година. Последният им удар бе продажбата на Филип Кръстев. Но макар и в по-малки размери, на „Овча купел“ влязоха някакви пари от трансферите на братя Христови, на Калоян Кръстев, на Георги Йомов. Сега златната кокошка се нарича Светослав Вуцов. И неговият принос към касата на Славия може да бъде непознат по размери. Това момче не само е голям талант, но и вратар с европейски и световен профил. Ще е престъпление, ако не му се даде шанс за развитие.

Но в „Овча купел“ не всичко е концентрирано около евентуалните продажби. Отборът си преследва своите цели на терена и в повечето случаи ги постига. Интересно беше да се види как ще изглеждат белите сред зимната пауза.

Стартът бе

общо взето

предвидим

Славия загуби мачовете си с ЦСКА и Лудогорец не заради друго, а защото не сме есента. Преди половин година Загорчич взе четири точки от лидерите в класирането, но сега нещата си дойдоха на мястото. Славия не само загуби, но инкасира и по три попадения в своята мрежа. И когато невежите заговориха за криза и за възможността първата шестица да се окаже мираж, Славия стъпи отново на педали. Първо се възползва максимално от домакинското предимство срещу Берое за купата, а след това свлече градския съперник Локомотив в нокаут за някакви си 30 минути. И в двата успешни двубоя се видя нещо далеч по-важно и дългосрочно. Организационно Славия е третият по мощ отбор в България. Всеки сам да разбира написаното, може да се чете и между редовете. Но когато се опре до най-важните и драматични мачове, Славия ще е пред Левски, Черно море, Ботев Пловдив. Защото лоялността е особено ценно качество. И затова няма изненадани, че футболист на Локомотив София беше изгонен, без да има дори докосване за нарушение. Дори добър съдия като Вълков има право на грешки!

Никой не е очаквал през зимата на „Овча купел“ да има някакъв засилен трафик. Тръгна си Андреа Христов в посока Италия, а  България омръзна на австралийския пътешественик Макрилос и той я смени с Дания. Пристигна синът на Бакеро, а в последния момент хвърлиха дюшеш с привличането на Мартин Петков и Борислав Цонев, които избягаха от войната в Украйна. В останалата си част отборът е абсолютно същият, като видимо Загорчич е сглобил константно ядро около Виячки, Керчев, Дост, Томбак, Кирилов, Вълчев. Своята важна роля придобиват жокерите Иван Минчев и Тони Тасев. Голямата надежда Крис Добрев все още не може да изиграе два мача на едно и също добро ниво. Макар и Загорчич да е обвит в ореола на благодетел на младите, те много рядко намират място на терена. От онези момчета, които развенчаха Лудогорец преди половин година, никой не получава реален шанс за изява. Дори Сораков вече рядко се появява, защото по стара наша традиция чужденецът винаги е по-интересен. Но това е съвсем нормално, при положение че в оставащите 11 или 12 мача ще се търсят резултати. А с младите играчи винаги е рисково.

И обратно към най-важното във футбола, а това неизменно е резултатът. Купата е трудна мишена, но третото място в класирането е напълно възможно. Славия изостава на 7 точки от него, но шест от тях ще се изпарят, защото на Ботев Пловдив му предстоят рандевута с ЦСКА и Лудогорец. Готов съм да се обзаложа, че Ботев Пд, Черно море, Левски и Славия ще влязат почти без разлика в точките помежду си в плейофната шестица. И там вече организационната работа ще е от най-голямо значение. Само да си спомним за знаменития бял финален спринт през 2020 година!