Желю СТАНКОВ

Точно когато Левски си помисли, че вече няма какво да се счупи, и на пътя се изпречва Славия. Преди години Везалов едва ли е предполагал, че един негов автогол ще влезе в историята, тогава сините плакаха, защото шампионската титла си остана в Лудогорец. И сега Левски бе в състояние на увереност, че след толкова години първото място и златните медали, каквато е целта на изпълнителния директор, са на една ръка разстояние, и отново… автогол. Дефакто този път Серафимов си я набута в собствената врата, но исторически този мач може да стане известен като Автогола на Веласкес.

Сигурно ще трябва да мине време, от дистанцията на което да бъдем категорични какво точно стана в четвъртък вечерта на стадиона в „Овча купел“. Както се казва, нека преспим, емоциите да поотминат и тогава да поставяме квалификации и да съдим. Но не, случаят не е такъв, това не е фактически автогол, който става за части от секундата. Тук главният герой

не бе притиснат

от обстоятелства

не бе поставен в стресова ситуация, не е като за миг да не може да прецени топката и положението на вратата.

На Хулио Веласкес май му бяха сложили маска за спане на очите на излизане от хотела и на път към стадиона не са му казали къде точно отива. Или пък може би някой вътрешен провокатор го бе излъгал, че е настъпила промяна в прогамата и мачът със Славия се мести за другия четвъртък, а сега предстои двубоят с Витоша Бистрица за купата. Няма допир със здравия разум решението на треньора на Левски да пусне този състав. Но тази шеговита теза самият той я хвърли в коша с троснатото признание, че още сто пъти е щял да заложи на този състав. Или пък никой около треньора не му е казал, че Славия е в топсерия.

Хулио, ти сериозно ли?! Та това откровение е по-лошо от глуповатата идея за този състав! Тоест, казваш, аз съм готов още сто пъти да се спъна точно в този камък. Треньорите заявяват след такъв мач – аз ако можех, щях на полувремето 5, 6 и дори 8 човека, Херо наскоро ги качи до 10, а Веласкес си извози мача до 2/3 от времетраенето му без промени. Но Херо нямаше други хора поради обясними причини, а Хулио ги имаше, това е разликата.

Действието на треньора на Левски наподобява това на националния селекционер Димитров, който също направи състави с много промени, но той живее в условия на безнаказаност, защото има сериозен чадър над себе си. А на Веласкес чадърът му е Сираков, който пък

има над себе си

невидима козирка

И в този ред на мисли – всички знаят, че няма кой да им потърси сметка.

Ясно е, че испанецът натрупа самочувствие. Но това, което не е прибавил, е манталитет. Веласкес все пак не е Гуардиола, сънародникът му също е правил откачени неща. Но Хулио преди четвъртък бе дал поводи да сме длъжни да му вярваме, че е напът да открие нов елемент на Менделеевата таблица или пък е някакъв откачен експериментатор на косъм да измисли непознат досега вид задвижване на превозно средство или да открие нова планета. Манталитет трудно се придобива за няма и една година начело на отбор, който всеки път иска титлата, макар и в България.