Ариго САКИ
бивш треньор на Милан

Милан и Интер почетоха подобаващо важността на дербито и това трябва да се подчертае. Публиката, която най-сетне се завърна на стадиона, за да види на живо този сблъсък, определено не скучаеше, а това, повярвайте ми, не е никак малко.

Първото полувреме беше много забавно. Милан започна мощно и веднага натисна газта. В Италия сме свикнали да се играе по-бавно, а росонерите поддържаха ритъм, който бих дефинирал като „европейски”. Червено-черните пресираха дълбоко в офанзивната зона и откраднаха много топки. Със сигурност най-голямото им качество е смелостта. Милан е млад отбор, който компенсира липсата на опит с ентусиазъм. Тръгват напред и никога не се страхуват. Но трябва да признаем, че този кураж е подкрепен с отлична организация и много компактен колектив. Ако забелязахте, в първата част на мача, когато росонерите държаха топката, разстоянията между играчите им бяха минимални. Всички се държаха близо един до друг и по този начин по-лесно си помагаха взаимно. Винаги имаше някой насреща за къс пас или човек, който да подсигури другия, ако съперникът отнеме топката. Това отношение в играта на Милан е „европейско”.

В същото време Интер игра търпеливо, умно и хитро. Възползваше се от грешките на съперника и разчиташе на контри, което е типично италианска черта. В състава си нерадзурите удрят с по-качествени индивидуалности, което с течение на времето наклонява везните. Проблемът е, че чакат прекалено много, а и тримата им защитници почти не участват в играта. Това води до числено неравенство. Николо Барела и Лаутаро имаха по-чистите ситуации за гол при 1:1, но като цяло Милан е отборът, който се опитваше да популяризира футбола. Росонерите са на прав път, но заради липсата на достатъчно опит могат да издържат на високо темпо около 60 минути. Когато станат 90, за съперниците ще бъде много тежко. Смените на росонерите бяха по-полезни и пак направиха отбора опасен, докато влезлите от пейката за нерадзурите нямаха никакъв принос.

Видя се през второто полувреме, че екипът на Пиоли намали оборотите и направи крачка назад. Харесаха ми Тонали и Калабрия, а от Интер след паузата се изяви Иван Перишич, който в началото бе по-незабележим. Винаги е удоволствие да наблюдаваме Барела. Жалко е, че се контузи, защото от неговата липса ще страда и националният отбор. Брозович винаги е полезен в средата на терена, защото може да подава, организира и да краде топки.

Не бих казал, че дербито на „Меаца” бе абсолютна красота, но имаше голяма емоция. Възхитителна е и коректността на играчите. Имаше повече футбол и по-малко протести и накъсвания. В дерби с такъв заряд е трудно да видиш възпитани футболисти на терена, така че заслужават аплаузи за поведението си.

Какво се променя в битката за титлата? Абсолютно нищо. Милан е по-напред като изграждане на отбора, но Интер има футболисти, които умеят да решават мачовете. Жалкото за нерадзурите е, че са загубили вече 11 точки от мачове, в които са водили в резултата.

Да не забравяме и Наполи, така че се очертава красива надпревара.