Треньорите да забравят за оправданията и да използват промените в мача пълноценно

Жаклин МИХАЙЛОВ

Не знам по каква причина, но в България твърде рядко коментираме смените по време на мач като важен и дори ключов игрови фактор. Те са част от футболния пейзаж, но като че ли в самото им използване не се влага особен смисъл. А в нашите клубове нещата са доведени до абсурд, смените не само че не помагат, а в много случаи имат и фатални последици.

И потеглям от неделното вечно дерби, което остави незабравими спомени и както подобава се коментира и анализира вече няколко дни. Малко съм учуден обаче от крайните оценки по отношение на победители и победени. Включително и от мастити и уважавани футболни люде. Левски спечели, а ЦСКА загуби, но да се правят генерални изводи в двете крайности ми се струва прекалено. В крайна сметка обективния анализ на случилото се на терена показва, че сините започнаха вихрено и можеха да водят до 15-а минута с един или два гола. След отменения гол червените се окопитиха и владееха инициативата на терена до края на полувремето. А втората част си беше на мускули и за двата отбора, като от Левски обвиняват противника, че само ритал топката напред и убивал футбола. Но решителното попадение

падна след

каскада от

рикошети

и си бе от онези, които наричаме случайни. Така, че мача спокойно можеше да завърши с познатите две нули на таблото. Но не е това темата!

Кой какво е играл в дербито го изяснихме със съответните интерпретации. Но как всъщност повлияха смените и бяха ли те оръжие за позитивна промяна на двамата наставници? Левски направи първа смяна в 57-минута и подчертавам, че тя бе принудителна, защото смененият Филип Кръстев със сигурност щеше да остане до края на мача. Влизането на Илиян Стефанов обаче реши двубоя и Мъри Стоилов може да си закачи медал за своята прозорливост. Не заради друго, а заради смелото разместване, което произтече от влизането на Нани. Новосформирания тандем в нападение Стефанов – Попов изработи победния гол не без помощта на трима защитници на ЦСКА и вратаря Бусато. Но така или иначе е неоспоримо, че Стефанов се превърна в златен жокер.

От другата страна Саша Илич общо взето и в дербито доказа, че смените ги прави само за да ги отчете в протокола. Тук правя важната забележка, че смените във футбола са три вида. Смяна при контузия, смяна за печелене на време и смяна за промяна в играта. Първите две ги подминавам, те са ясни. Но третия вид смени са много важни и стотици пъти сме виждали техния огромен принос за развоя и резултата. Вечното дерби само е последният такъв случай. През последните години има и още една важна подробност – смените вече са пет, а не три. Тук също си има специфика, защото всяка федерация си прави разпоредбите по свое усмотрение и у нас гениите от БФС разрешават на пейката да има 6 полеви играчи и един вратар. А в големите първенства на пейката сядат 14 резерви. И забележете Саша Илич поставя зад себе си в дербито следния асортимент от футболисти – вратар, двама централни защитници, опорен халф и Шопов, Назон и Морено, които могат да сторят нещо в атака. И нищо учудващо, че Илич използва само три от разрешените пет смени, при това не много навреме. Появата на Шопов в 86-а минута например беше чиста формалност. На практика Илич направи някакъв опит да промени ситуацията на терена само с появата на Морено на мястото на Лазар Туфегджич. Но за отредения му половин час Морено си беше по-скоро фигурант.

Ако се върнем назад в мачовете ще видим, че Илич действа консервативно със смените, което е синоним на безсмислено. Сменя централен нападател, но те и двамата сегашни са хвани единият и удари другият. Все пак Бамба не е за отписване, докато

ще е цяло чудо

ако Назон остане

и след Коледа

в София

Другото основно действие на Илич е изваждането на по-уморения от вътрешните полузащитници. В дербито една от сензациите бе, че Юга изигра цял мач без смяна. Но като цяло при уж пълното комплектуване с двама на всеки пост, в ЦСКА нямат много варианти за промяна в хода на мача. Сега може само да се гадае дали с Шагоян и Александров този компонент ще се подобри. Но Илич трябва много сериозно да обърне внимание върху неупотребените правилно от него смени по време на мач. Видно е, че е почитател на ротациите, но те не са само за стартовия състав. Стоилов му даде добър пример как може да се въздейства чрез смяна. Но пък и да не се преувеличава този сегмент при сините. В квартал „Надежда“

им бе преподаден

открит урок

по отношение точно на смените. Решителния гол за Локомотив вкара резервата Илия Димитров, а паса даде друга резерва – Ивайло Найденов. А най-решителното действие в цялата голова атака пък бе на трета резерва – Димо Бакалов. А предприетите действия от другата страна бяха катастрофа. Роналдо се появи на мястото на контузения Сонко и от неговата зона станаха всички беди за Левски в мача. А пък появата на Олдър като пета смяна беше трагикомична. Нидерландецът за три минути игра направи пет непредизвикани грешки. В същия мач се видя, че Велтон или трябва да започва като титуляр, или въобще да не е в групата. Бразилецът се появи само за да сложи най-важния подпис върху пълното синьо безсилие през второто полувреме.

И Левски, и ЦСКА са много далеч от всякакви стандарти при употреба на смените. И когато се сипят справедливи критики срещу Лудогорец за всички негативни последици, които донесе на българския футбол, обективността изисква да се признае, че те са единствения клуб с ясен и точен подход за промените на терена. Давам пример само от мачовете им с Рома и Бетис, които бяха изиграни перфектно не само на терена, но и от треньорския екип. В Разград влезе Нонато и отбеляза победния гол в мача срещу Рома. И това както казва Бъгс Бъни, не е всичко приятели. Головото подаване направи Рик, който също влезе на смяна. Но да видим и колко и навреме бяха направени промените. Рик смени Десподов, а Нонато стори същото с Шоу. Шимунджа пусна не само по-свежи хора, но и такива, които могат да окажат силно влияние в мача. Коронната смяна на словенеца е да замени двете си крила с още по-добри от тях. Кой друг го може това в българския футбол. Как в Левски и ЦСКА да направят същото, като нямат качеството и избора. И после защо ставали 11 пъти шампиони. Ще стават и 22 пъти!

В Севиля на „Виямарин“ също

супер точни

смени на

Шимунджа

Рик влиза и след няколко минути бележи втория гол за гостите в мача. Групер се появява като смяна и по чудо не вкарва изравнителен гол в последната минута. Така се въздейства върху характера на играта.

По въпроса за смените може да се напише цял трактат и в друга тема ще обърна внимание за някои крайности на нашите треньори. Например как оперира със смените Петър Хубчев, който безспорно е сред най-добрите ни треньори. Но колкото и да са добри, работата със смените куца на почти всичките. Любо Пенев и той има големи проблеми, когато разполага с богат арсенал от алтернативи за смяна. Но както се вижда, нещата вървят там, където има крава и пият мляко. Гаврошчета общо взето чакат за една филия с олио и червен пипер. Когато футболът се оправи, тогава ще мислим и за смените. А сега ще го караме като Спартак Варна, където задължително във всеки мач се появява като смяна Янчо Андреев за да се успокои съперникът, че победата му е вече в кърпа вързана. Но момчето е капитан на отбора.