Жаклин МИХАЙЛОВ

В българския футбол треньорите ги сменят като носни кърпички, но през последните дни излезе нова мода и тя е на собствениците – лъжливи овчарчета. Не, че е нещо ново и изумяващо, но все пак си е много

интересен феномен

Христо Крушарски в Пловдив и Павлин Николов във Варна независимо един от друг заявиха, че спират финансирането на собствените си клубове. Подчертавам, че двамата притежават мажоритарния дял на клубните акции, което си е нещо като нотариален акт за къща. И Крушарски заявява, че повече имотът не го интересува, няма да му плаща режийните, защото бил обиден и си разговаря с някакви въображаеми противници.

Ако на Христо Крушарски му е додеяло да бъде собственик, най-нормалното нещо е да се оттегли. Вече веднъж го направи и експериментът излезе неуспешен. Сега за втори път вдига бялото знаме, но разликата с преди е, че не е намерил кой да го замести. Чакал някой да дойде на крака при него, но не го търси, защото е обиден на няколко фенове. Това също е интересен нюанс, за да си запазят възможност да обърнат палачинката, винаги се подчертава фактът, че недоволните са малцинство, а мнозинството е подкрепящ фактор.

Но смисълът на начинанието е привържениците на Локомотив

да изпаднат
в трескав страх

какво ще се случи. Да си зададат въпроса дали отборът ще излезе изобщо в следващия си шампионатен мач. Щом Крушарски спира парите веднага, а нов собственик няма, то и играчите трябва да се откажат, защото по дефиниция трябва да играят без пари. Вероятно ще се намерят и такива да го направят, но тогава пък възниква въпросът докога. И отново при този засега вербален казус стигаме до пълната несъстоятелност на БФС. Там добре трябва да се замислят какво първенство администрират, след като два клуба почти по едно и също време се отказват. Ако онази мантра за задължителния депозит бе реализирана, щеше да се отвори възможност поне за административно оставане в Първа лига до края на сезона.

Бурята в чаша вода вероятно ще отмине, но големият въпрос за отношенията между фенове и собственик остава. И той е фундаментален за българския футбол, защото практически е без положително развитие. Всичко опира до мотивацията на така наречените собственици, повечето от които са случаен превоз. За тях не важат нормалните по цял свят критерии за придобиване и управляване на клуб. Никъде извън България и сходни по своята глупост държави не може да възникне такъв казус, защото в пазарната икономика това е невъзможно. От само себе си се разбира, че основната задача на собственика е да експлоатира активите на футболното предприятие, сред които най-важни са фенове. Единственият

сигурен
източник на пари

навсякъде са феновете. Тяхното присъствие духом и телом на стадионите води след себе си трансферите, телевизионните права и спонсорските контракти. Но в основата на бюджета на всеки нормален клуб са приходите от привържениците. У нас този закон е бламиран, защото имаме така наречените проекти, които нямат и не правят нищо, за да придобият свои фенове. Но Локомотив Пловдив е клуб със стогодишна история, а това означава пет-шест поколения последователи на черно-бялата магия. И те са в пълното право да имат свое мнение, което няма как да е положително при това развитие на нещата в клуба. И с просто око се вижда, че бъдещето на Локомотив Пловдив при Крушарски е доста мизерно.

Явно нещо сега се прави по друг начин, което е странно, защото „Лаута“ вече е в Топ 5 на най-модерните стадиони в страната. Да имаш стадион, да притежаваш фенове и да нямаш визия за развитие е странно. И логично започваш да плашиш гаргите със спиране на финансирането. Това е безотговорно и недопустимо.