Жозе Мауриньо започва да губи аурата си на печеливш треньор

Юлиян ДИМИТРОВ

Жозе Мауриньо отдавна си е спечелил заслужено място в пантеона на великите треньори. Португалецът ни е разкрил в пълна степен качествата си, дългият списък с трофеи с различни клубове сам по себе си е красноречив. Жозе се определи за Специален и дълго време защитава прозвището си. Мауриньо е обичан и боготворен от своите футболисти и феновете. А за медиите е неизчерпаем извор за остроумия и провокации. Като треньор на Интер жестът му с уж окованите ръце със сигурност ще влезе в учебниците. В този смисъл всяка негова пресконференция се превръща в събитие. А също и в незабравимо шоу.

Мога да го твърдя от личен опит, тъй като съм присъствал на негови пресконференции като треньор на Интер и Манчестър Юнайтед. Жозе е забавен и арогантен, не цепи басма никому, способен е да воюва с цялата зала накуп и с всеки поотделно. Очите му пронизват и хвърлят светкавици и цялото му поведение дава да се разбере, че в името на това, което защитава, е способен да премине през абсолютно всичко.

Пристрастен съм и не крия, че Мауриньо е сред любимите ми треньори. Като привърженик на Интер Жозе ме дари с огромна радост през 2010-а, когато с нерадзурите спечели историческия требъл. Това със  сигурност важи за всички тифози на тима, защото няма друг

толкова обичан треньор

в историята на клуба, при това изкарал само два сезона начело на отбора. След това през годините никога не е крил симпатиите си към миланския гранд. Затова, когато през лятото пое Рома, се почувствах малко странно. Защото в Серия А той водеше безкомпромисна битка на терена и вербално именно срещу вълците, а тя не бе хич в рамките на феърплея.

Когато Жозе влезе в залата за пресконференции на Националния стадион „Васил Левски” преди заключителният двубой от група С ЦСКА – Рома (2:3) за Лигата на конференциите, вълнението ми бързо премина в смущение. Човекът с прошарената коса пред мен и останалите колеги сякаш не бе Мауриньо. Нямаше помен от онзи Жозе, който само с появата си хипнотизираше и владееше аудиторията. Липсва блясъкът в погледа, няма ирония и хапливост, отговорите му са рутинни до скучност, сякаш говори насила. Мауриньо – човекът атракция и човекът събитие, няма нищо общо с леко унило негово копие. При подобни случаи у нас използваме популярния израз – „този е като пребито куче”. Не, това не е Жозе, а призракът на Специалния.

Възможно е португалецът да е имал основателна причина за това поведение, която ние не знаем. Но безспорно ореолът му на печеливш треньор сериозно пострада след последните му ангажименти в Манчестър Ю и Тотнъм. Сега и начело на Рома изглежда като мисия невъзможна да постигне целта, а тя е място в Топ 4. Жозе е

на път да се

провали шумно

след като джалоросите похарчиха най-много – почти 100 млн. евро, за трансфери миналото лято от останалите участници в Серия А.

Има обаче и други индикации, че Специалния  изпуска контрола върху съблекалнята, който винаги е бил неговата сила. Показателен в това отношение е мачът срещу Интер на „Олимпико“ миналия уикенд. Рома се изправи срещу набралия форма шампион във възможно най-лошия момент. Без голмайстора Тами Ейбрахам и защитника Рик Карсдорп, които бяха наказани, и контузения капитан Лоренцо Пелегрини, на когото компания в лазарета му правеха Леонардо Спинацола, Стефан ел Шаарави и Феликс Афеня-Гиан, вълците бяха обречени и 0:3 не е кой знае каква изненада.

Жозе обаче използва мача, за да направи демонстрация. Въпреки очевидните проблеми и при положение че Интер буквално смаза отбора му и оформи класиката преди да изтече 40-ата минута, португалецът направи само две смени. Първо пусна 19-годишния Едоардо Бове, а в добавеното време накрая и набора му Кристиан Волпато. При положение че на пейката бяха далече по-опитните Амаду Диавара, Гонсало Вияр и Борха Майорал, това бе недвусмислен сигнал към клубното ръководство, с който

да подчертае

неадекватността

на наличния състав. Ако това е негова битка, то тя не трябва да се води на гърба на момчетата. Защото Бове излишно страда половин час срещу смазващата халфова линия на Интер. А Волпато заслужаваше да има различен дебют в Серия А, за който да си спомня, а не няколко минути при загуба с 0:3. Младежът дори нямаше възможност да се усмихне на излизане от терена. Показателно е, че предишният треньор на Рома и сънародник на Жозе – Пауло Фонсека, осигури дебют на Бове при 4:0 срещу Кротоне. Съвсем различна атмосфера…

Преди 10 години португалецът не би постъпил така. С подобни действия няма как да спечелиш уважението на съблекалнята. А страхотната на пръв поглед идея да подари маратонки на Феликс Афеня-Гиан, който с дебютните си голове донесе победата при визитата на Дженоа (2:0), може да бъде разгледана от по-различен ъгъл. При положение че те струват 800 евро и надхвърлят 1/2 от заплатата на 18-годишния ганаец, не изглежда да е най-правилният ход от педагогическа гледна точка. За да помогнеш на таланта да остане здраво стъпил на земята в ситуация, при която лесно може да загуби равновесие…

В този смисъл и съветът към Николо Дзаниоло да напусне Серия А със сигурност не е от правилните ходове на Специалния. Защото не са виновни защитниците или съдиите, че смятаният от 3-4 години за изключителен талант футболист не може все още

да разгърне потенциала си

Големите играчи винаги са се справяли с предизвикателствата. И трябва да бъдат научени да преодоляват трудностите, а не да бягат от тях.

Наскоро Мауриньо обясни на един италиански журналист, че неговата работа е много по-трудна и следователно е по-добре платена. Това е безспорен факт, но един треньор не трябва да забравя, че младите (и не само те) заслужават уважение и щадене на чувствата им.

Напоследък Жозе не се притеснява открито да критикува и напада играчите си. Нещо, което никога не е правил в апогея на кариерата си. Явно треньорът започва да губи почва под краката си. След като получи до голяма степен желаните попълнения, резултатите не идват, за което и той носи персонална вина. В края на сезона лакмусът „Рома“ ще покаже дали кариерата на един от съвременните топтреньори върви низходящо, или Специалния държи коз в ръкава си…