Дуелът между Мауриньо и Пиоли ще реши съдбата на Рома – Милан

Gazzetta dello sport

„Кое е специално? А кое е нормално?“, пееше известният бард Джорджо Габер. На пръв поглед отговорът е ясен – Жозе Мауриньо е Специалния, защото се радва на гол, като пада на колене или тича по тъчлинията, докато Стефано Пиоли е Нормалния, тъй като стои отстрани на терена със скръстени ръце и неизменно се облича в черно. Мауриньо е специален, защото е спечелил 8 титли в 4 различни първенства и е триумфирал по 2 пъти в Шампионската лига и Лига Европа (преди Купата на УЕФА), докато Пиоли е нормален, тъй като има една титла с младежкия отбор на Болоня. Това обаче е грешен отговор.

В това ни уверява Валтер Сабатини. „Веднъж зададох въпрос, свързан с тактика на Пиоли, и той ми отговори за 5 минути. На други треньори би им отнело 5 дни“. Това се случва през 2011 г., когато специалистът е сред кандидатите за треньор на Рома, но в крайна сметка е предпочетена кандидатурата на Луис Енрике. Естествено, ако попитате собствените му играчи, Жозе е най-специалният от всички. За него Уесли Снайдер казва: „Той не спечели всички тези отличия, защото разполагаше с най-силните играчи, а защото успя да ни убеди, че сме такива“. „За него бих счупил крак“, добавя Дидие Дрогба. А по мнението на Самуел Ето‘о той е единственият човек, който може да накара Рома да започне да печели трофеи отново. Мауриньо е чаровник и манипулатор от ранга на Еленио Ерера.

Що се отнася до Пиоли, той може да не е толкова натрапчив, но думите му достигат до съзнанието на играчите. Няма млад футболист, който да не се е развил под негово ръководство – като започнем с Диас и стигнем до Леао. Експлозията на Тонали бе неговият последен шедьовър. Когато той дойде в Милан, Калабрия и Кесие бяха нарочени за гонене – сега първият е национал, а вторият е сред най-горещите имена на трансферния пазар. Еленио Ерера успя да направи така, че Мауро Бичикли да изглежда по-добър от Гаринча, докато Пиоли успя да вдигне нивото на Салемакерс.

От една страна, Мауриньо има толкова специално минало, че може да си позволи да излезе в мач срещу Бодьо/Глимт с отбор, съставен от петима юноши на клуба. От друга, Пиоли няма такъв избор и буквално трябва да се бори за всеки човек. След като трансферите на Кастийехо и Конти не бяха осъществени, той се видя принуден да ги върне обратно в състава. Ситуацията при Мауриньо е съвсем различна – той заяви, че няма намерение да разчита на Давиде Сантон. Преди 10 години португалецът сравняваше същия играч с Малдини и Факети и твърдеше, че той може да изиграе 200-300 мача за Интер – нещо, което така и не се случи. Когато си специален, не може да залагаш всичко на един играч. Съвсем различен подход от този на Пиоли, който признава, че когато Ибрахимович говори, той не взима думата. Специалистът обаче успя да осъществи ренесанс в отбора чрез своята звезда, демонстрирайки уважение към неговите постижения.

В тактически план Мауриньо откровено мързелува в последните години, докато Пиоли непрекъснато измисля нещо ново. Именно негова е заслугата играта на Милан да бъде изградена около качествата на Тео Ернандес. Сега той работи върху различен, структурен модел, като срещата на „Олимпико“ ще покаже докъде е стигнал със своите търсения.