На 1 май 1996 г. Томас Лафчис вади отбора на Левски от финала за купата на България срещу Славия

Красимир СТОЯНОВ/168 часа

Някои български фенове и до днес започват да скандират „Извади отбора!“, когато врагът нещо се гневи от решенията на съдията, от кривия терен или немирно подскачащата топка. По-младите може и да не се сетят откъде идва изразът, но бащите им веднага ще си припомнят онзи скандален финал за Купата на България през 1996 г.

На терена излизат отборите на „Славия“ и „Левски“. „Белите“ се ползват с цялата икономическа мощ на групировката СИК и уверено вървят към шампионската титла, но сикаджиите се надяват на златен дубъл и залагат много надежди и на турнира за купата.

Всичко върви по план и най-старият столичен клуб стига до финала, където ги очаква „Левски“. В онзи момент „сините“ го играят нещо като революционерите на българското първенство най-вече заради своя президент Томас Лафчис. Бившият вратар и впоследствие бизнесмен не се уморява да тръби по медиите, че футболът ни е задушен от пипалата на октопода и той единствен се бори срещу задкулисието в най-популярния спорт.

И какъв по-подходящ момент за пукване на черешовото топче от финал за купата, и то срещу отбор, явно подпиран от една от двете най-мощни борчески групировки. И до днес футболни функционери твърдят, че Томас Лафчис предварително е решил как да действа в този двубой, за да привлече вниманието върху себе си.

Мачът се развива зле за „сините“ и съперникът повежда с 1:0, а „белите“ изпускат още няколко добри положения. През второто полувреме страстите се нажежават заради няколко съдийски грешки, които обаче не изглеждат чак толкова фрапиращи. Реферът Митко Митрев греши, но в ущърб и на двата отбора. Въпреки това босът на „сините“ изглежда по-ядосан от съдийските отсъждания и се спуска мълниеносно от ложите на пистата.

Някъде към 75-ата минута Лафчис взема своето съдбоносно решение и нахлува на терена, призовавайки играчите си да се прибират в съблекалнята. Подопечните му са ошашавени, изненадани са и футболистите в бели екипи. Дежурният делегат също не знае как да реагира. В крайна сметка левскарите се подчиняват на боса, а техните съперници започват да се радват, че са спечелили купата, и тръгват да се нареждат до импровизираната трибунка за награждаването. Футболните чиновници обаче набързо прибират трофея и отсичат, че награждаване няма да има, тъй като мачът на практика не е приключил. Трябва да се изчака решението на Спортно-техническата комисия и чак след това да се обяви победителят.

Комисията взема единственото възможно решение – победа с 4:0 за „Славия“, и босовете от СИК са готови. Футболна България чака със затаен дъх какво ще е наказанието за единия от двата най-популярни футболни клуба. Слуховете се, че „Левски“ дори може да бъде изхвърлен от първенството или най-малкото от турнира за Купата на България за следващата година.

Дисциплинарната комисия излиза с доста по-леко наказание – наказва за 4 мача 11-те играчи, които са били на терена в момента на изваждането на отбора. След това се събира Изпълкомът и сензационно отменя и това наказание, налагайки единствено финансова санкция за отбора и за президента Лафчис. Последният е пратил писмо до Изпълкома, с което поема цялата вина за случилото се и излага своята причина за вземането на крайната мярка.

„Реферът Митрев ни отряза главата. Извадих отбора, за да не се стигне до сблъсъци и до български вариант на „Хейзел“, се казва в писменото обяснение на Лафчис, който визира трагедията от финала за КЕШ на белгийския стадион през 1985 г., когато загиват 39 души.