Краля Пеле си отиде от този свят на 29 декември 2022 г. , а през живота си е дал хиляди интервюта. Обикновено щастливците, които са говорили с него, твърдят, че той е увлекателен събеседник и винаги отговоря в детайли на поставените въпроси. Никога не бърза и не се отнася формално. Предлагаме ви компилация от няколко негови интервюта – сред тях отговори на читателски въпроси на английското списание Four Four Two и пространната му медийна изява при възраждането на американския Космос Ню Йорк около 70-ата му годишнина.

Помните ли първия път, в който ритнахте топка?
– Разбира се, че го помня. Бях на 6 години, по-точно това бе рожденият ми ден. По онова време баща ми беше футболист в малкото градче Бауру, близо до Сао Пауло. Беше много трудно човек да се сдобие с кожена футболна топка, защото бяха много скъпи. И тогава, на рождения ми ден, един от съотборниците на татко, мъж на име Соса, ми подари кожена топка. Така че точно в онзи момент за първи път ритнах истинска топка. Дотогава използвахме чорапи, които пълнехме с хартия. А чорапите вземах тайно от майка ми. Или пък ритахме грейпфрути. Днес има кожени топки, такива от изкуствени материи и какви ли не. Всеки може да рита истинска. Но по онова време беше друго.
Даже като деца, бил съм сигурно на около 12 години, отивахме на тренировките на отбора на Бауру и чаках- ме някой от играчите да изрита кълбото извън терена, за да имаме шанса да докоснем истинска топка, тъй като нямахме пари да си купим.
Едсон Арантес до Насименто е вашето име, а Пеле е краткото, за да давате по-лесно автографи ли?
– Не, не, макар че да изписвам цялото си име сигурно би отнело един ден. Пеле е прякорът ми от училището в Сао Пауло. Децата започнаха да ме наричат така и даже се дразнех, а често и се сбивах. Бях на 5 години и това много ме разочароваше. Казвах им: „Моето име е Едсон!“. Баща ми ме е кръстил така заради изобретателя Томас Едисон и се гордеех с този факт. Сега обаче няма проблем. Пеле е с четири букви и е име, което е познато на целия свят. Мисля, че Господ го е измислил.
Коя беше най-ниската точка в кариерата ви?
– Имал съм много славни моменти, така че… (прави пауза). Може би контузията срещу Португалия през 1966-а. Бяхме спечелили световната купа през 1958 и 1962 година и имахме много добър отбор на първенството в Англия. Всички мислеха, че отново ще сме на върха, но аз се контузих и Бразилия загуби. По онова време си мислех да спра с футбола или поне с националния отбор, толкова бях депресиран. Без повече световни първенства, три бяха достатъчни. Но след 2 години започнах да се подготвям със Сантос и си казах, че ще отида на световното през 1970-а. То се оказа най- доброто! Онова от 1966 година беше труден момент, но имах шанса да се завърна четири години по-късно и да бъда още по-добър. Също така и да се оттегля на върха.
Съжалявате ли, че не сте играл в Европа и имахте ли оферти?
– Имах много оферти от Европа, но се чувствах добре в Сантос. Разликата в онези години беше, че парите не бяха чак толкова много, че да не могат да се откажат. По-късно в кариерата си имах оферта от Реал Мадрид. Джовани Аниели пък ми предложи дял от компанията ФИАТ, ако облека екипа на Ювентус. ФИАТ тъкмо бе отворил завод в Бразилия и искаха да ме използват, за да го промотират. Тогава трима или четирима бразилци бяха отишли в Европа – например Алтафини от Палмейрас в Милан или Жулиньо Ботельо също от Палмейрас, но във Фиорентина. А по-късно Диди и Вава. Но за мен животът беше прекрасен в Сантос и не исках да го сменя за друг.
Много е забавно, защото виждам днешните изкушения за бразилските футболисти. Целуват емблемата на фланелката и казват: „Аз обичам Манчестър, наистина го обичам!“ Следващата година отиват другаде и казват: „Обичам Рома!“. Всъщност обичат парите, а не отборите. Това е нормално, но пък има момент, в който трябва да избереш дали обичаш парите, или даден отбор.
Вкарали сте над 1000 гола! Имате ли такъв гол, който ви е любим?
– Може би този, който беше под номер 1000. Хората ме питат дали не е било по-добре да вкарам това попадение със задна ножица или с глава като на финала през 1970 година срещу Италия. А вместо това то беше от дузпа. Отговарям им, че така е решил Господ. Бог може би си е рекъл: „Добре, нека спрем играта, за да може всеки да гледа!“ Защото, ако беше гол от игра, някой можеше да си говори с приятелите или да яде пуканки. При дузпата всеки гледаше. Голът беше важен заради емоцията, която го съпро- вождаше. Бях там, на „Маракана“, заедно с още 125 000 души, които скандираха „Пеле, Пеле!“. Краката ми трепереха. Когато биеш дузпа на световно или в момент като онзи, е много трудно. Вратарят става по-голям, рамката на вратата се смалява. Голяма отговорност е. Не можех да си позволя точно тогава да пропусна.
Кой според вас е най-великият футболист за всички времена?
– За всички времена? (Смее се.) Пеле. Наистина гообожавам.
Вашите отношения с Марадона изглеждат доста противоречиви понякога. Как е, когато се видите с него лице в лице?
– Нямаме никакъв проблем. Всичко е свързано с вестниците. Бях например на неговия прощален мач. Имаше голямо тържество и ме поканиха. Проблемът е, че Марадона обича да говори и понякога вестниците го подтикват да казва разни неща. Но никога не съм имал проблем с него, макар че не сме приятели. Истината е, че понякога изпитвам съжаление към Диего. Беше велик футболист, но след това наркотиците го съсипаха. Надявам се да има нормален живот, за това се моля.
Защо никога не се изкушихте да станете треньор?
– На първо място, защото играх 35 години. Когато се отказах след Космос Ню Йорк, си помислих – почти цял живот съм бил футболист. Ако стана треньор, ще получа много оферти. Но всичко ще бъде като това да съм футболист или по-лошо, тъй като треньорската професия е трудна. Доскоро получавах предложения от бразилски отбори, от европейски или африкански, но никога не съм искал да бъда треньор. Както и никога не съм искал да бъда президент на ФИФА, тъй като нямаше да имам никакво време.
Купували ли сте си някога билет за футболен мач?
– (Замисля се.) Ъ-ъъъ… Не. (Смее се.) Не, категорично не. Дори и когато бях малък, от тима на баща ми даваха безплатни билети.
Ако трябва да изберете един играч от последния тим на Бразилия, който стана световен шампион през 2002 г., и да го поставите във вашия отбор от 1970 година, кой би бил той?
– Нека помисля. Без съмнение отборът от 1970 година беше най-силният. (Шепне си, изброявайки имената на отбора от 70-а.) Може би Роналдо. Роналдо беше добър футболист, но по наше време нямахме най-добрия вратар (б.р. – Феликс), а Маркос беше отличен. Така че избирам Маркос.