Министърът на спорта Георги Глушков говори пред „Тема Спорт“ за случващото се на олимпийските игри в Париж. Той сподели вижданията си за родното представяне, баскетболния турнир в Лил, както и избора на Александър Везенков да се върне в Олимпиакос.

Хари ЛАТИФЯН, наш специален пратеник в Париж

Г-н Глушков, Игрите започнаха и вече имаме някакви наблюдения. Какви са вашите?

– Очаквам медали от щангите, художествената гимнастика, борбата, бокса, но защо да нямаме и някоя и друга приятна изненада? Валентина Георгиева е сред претендентките вече, така че имаме възможности на няколко места.

Ще подобрим ли Токио, на фона на началото на тази олимпиада?

– Много ми се иска. За мен е важно, след като в Токио взехме само „женски“ медали, сега да имаме и „мъжки“. Ще е много добре да имаме пробив, дори и с трето място, да не гледаме само титлата.

Доколко в тази връзка Карлос Насар ще отговори на очакванията и ще се справи с напрежението?

– Той има особена психика, на мен ми харесва. С такава настройка е, че да вземе златото. Хубаво е да има самочувствие и да се чувства сигурен.

И други спортисти казаха, че идват за медали…

– Да, но той действително вярва в себе си.

Има ли кой да спре САЩ на баскетболния турнир?

– При тях има една такава, особена ситуация. Когато стане напечено се появява един играч, ЛеБрон Джеймс. Той взима топката и в ключови ситуации решава всичко сам. При тях ще бъде невъзможно да бъдат победени. Американците са много над останалите.

Канадците имат претенции…

– Имат, но САЩ е нещо различно. Впечатлиха ме момчетата от Южен Судан, които също играят в НБА и колежанските първенства. Залите са пълни, всеки мач се следи с интерес. Много вълнуващ турнир.

Как бихте коментирали решението на Везенков да се върне в Европа?

– Искаше ми се да остане в НБА, да направи нещо повече от това, което аз постигнах. НБА се харесва от младите, много повече отколкото европейския баскетбол. И той бе пример, който е вдъхновяващ. Още една година можеше да се опита да покаже най-доброто от себе си, макар да нямаше гаранция за нищо.

В Олимпиакос е друго обаче.

– Там си е у дома, познават го, оценен е по друг начин. Разбирам го какво е преживял, в период, в който той усеща, че може да играе, а не го пускат. Не го пожелавам на никой спортист.

Вие го предупредихте, че това може да се случи.

– Аз нямах съветник, бях от първите в онези години. Той има много съветници, агенти, които работят от негово име и за негова сметка, баща му е там. Познава и други европейци, които са минали по този път, сред най-добрите. Повечето се върнаха след 2 години. Но той ни е единствен и искахме много да успее. Това е разковничето.