Проектът на Хуго Майзъл функционираше перфектно, докато не се намесиха политиците

Никола СТЕФАНОВ

Сред всички от така наречените „забравени турнири“ Средноевропейската купа се откроява с най-голямо значение както за цялостното историческо развитие на футбола, така и като стойност и престиж в златните си времена от края на 20-те и 30-те години на ХХ век. Тя изиграва фундаменталната роля на първообраз на КЕШ/ШЛ, при това в напълно изчистен вид по отношение на регламента.

Всичко това нямаше да се случи без титаничната роля на Хуго Майзъл. Той влиза в справочниците преди всичко с постиженията си на тактик и треньор, но паралелно развива изключително продуктивна управленска кариера. През 1924 г. Майзъл е един от организаторите на австрийската професионална лига. Три години по-късно се качва на следващото ниво, развивайки идеите си в международен план. Като основа стъпва на старата Чалъндж къп – турнир, в който участват отбори от различните федерации на Австро-Унгарската империя.

В интерес на истината, Майзъл не е сам. Преди него в средата на 20-те години унгарецът доктор Хенрик Фодор предлага да бъде организирано транснационално първенство с участието на отбори от региона, а Майзъл внася някои важни корекции, преди всичко с по-практичен и стегнат регламент с директни елиминации в два мача на разменено гостуване.

На 31 март 1927 г. Хуго заедно с унгарските и чешките му партньори

постигат договорка
на среща във Виена

и тази дата се счита за рождения ден на турнира. Обсъждано е и предложение за две дивизии, като победителят от втората печели промоция за първата, но то не е прието. Трофеят за победителя е дарен от чешкия премиер Антонин Швехла. Той представлява масивен сребърен бокал, изработен от виенски бижутер.

Надпреварата стартира в средата на август под името купа „Митропа“, съкратен вариант на Mitteleuropa (б.р. Централна Европа на немски). В началото участват 8 отбора от 4 държави – Австрия, Чехословакия, Унгария и Югославия. Майзъл предлага да бъдат включени и най-добрите немски клубове, но от Германия отказват с аргумента, че датите се застъпват с националния им календар.

Италия пък на първо време е пренебрегната преди всичко заради обтегнатите дипломатически отношения с правителството във Виена. Причината е форсираната италианизация, която фашисткият режим на Мусолони налага на немскоговорящото малцинство в Северна Италия.

Дори и при тази по-свита география купа „Митропа“ предлага изключителна класа. Като изключим британците, които до Втората световна война продължават да тънат в заблудите на блестящата си изолация, без никакво преувеличение турнирът включва всички останали най-силни клубове на континента. С уговорката, че по онова време футболната карта на Европа е с доста по-различни контури от днешната, а на върха на пирамидата е така наречената Дунавска школа. Нейните представители

изпреварват
дори Италия

в организационен план, въвеждайки първи професионални лиги – Австрия през 1924 г., Унгария през 1925 г., Чехословакия през 1926 г. и това им дава осезаемо предимство пред конкуренцията.

Подборът на участниците е оставен изцяло в прерогативите на националните федерации. Чехословакия и Югославия пускат шампиона и вицешампиона, а австрийците победителя в първенството и носителя на купата. В Унгария пък определят представителите си през специален блиц турнир. Това отговаря на въпроса защо при старта на Митропа отсъства Ференцварош, който печели дубъл през 1927 г., но се проваля в плейофите.

В първите 13 издания до края на 30-те години най-много трофеи са спечелени от австрийските и унгарските отбори (по 4). Чехите са плътно зад тях с 3, а за изключително високото ниво на Средноевропейската купа свидетелства фактът, че още през 1929 г. тя

официално е
призната от ФИФА

като турнир, провеждан под нейната егида. Паралелно с това включването на италианските отбори прави състезанието много по-доходоносно заради резкия скок на зрителската посещаемост. Последното обаче води със себе си и до изостряне на споровете относно механизма за разпределение на постъпленията от билети. На първо време формулата е 60 на 40 в полза на домакините, а по-късно става 70 на 30.

Междувременно броят на участниците се увеличава. Те стават 16, след като през 1934 г. всяка страна се сдобива с по 4 представителя. През 1936 г. отборите достигат до 20, което е исторически максимум. След няколко отказа Швейцария най-после е допусната, но с уговорката, че нейните отбори ще минават през предварителен кръг срещу заелите четвърто място в националните първенства на Италия, Австрия, Унгария и Чехословакия. По принцип част от представителите са склонни в състезанието да бъдат включени и клубове от Югославия и Румъния, но унгарци и австрийци дълго време са твърдо против. За сметка на това Майзъл полага

големи усилия
да привлече
Испания

в надпреварата, ала Гражданската война там осуетява плановете му.

В спортно-технически план и като бизнес проект Средноевропейската купа жъне феноменален успех. Единственото, което организаторите не са калкулирали, е политиката. През 1938 г. поглъщането на Австрия от нацистка Германия с така наречения Аншлус вади местните клубове от турнира. Съдбата спестява на Майзъл тази печална гледка. Година по-рано той издъхва, работейки в кабинета си. Следващата жертва на Хитлер е Чехословакия, а това окончателно изпразва от съдържание Средноевропейската купа. Загубата на качеството няма как да бъде компенсирана със завръщането на отборите от Югославия в комплект с Румъния през 1937 г.

Турнирът
агонизира

но организаторите все пак правят един последен отчаян опит през 1940 г. Участниците са се свили като шагренова кожа, ограничавайки се до три от Унгария, три от Югославия и два от Румъния. Мачовете стартират през юни и юли и излъчват финалистите Ференцварош и Рапид Букурещ. Те обаче така и не успяват да играят помежду си и победител не е излъчен. Втората световна война е влязла в най-безмилостната си фаза!

След края на конфликта разделението на Европа от Желязната завеса, минаваща точно по средата на континента, създава нови пречки. Все пак след учредяването на УЕФА през 1954 г. евроцентралата рестартира надпреварата като купа Центропа. Много скоро обаче тя получава един последен смъртоносен удар с възникването на евротурнирите в лицето на КЕШ през 1955/56, а след това и КНК. Средноевропейската купа просто няма как да се конкурира с тях, макар че на финала през 1956 г. Вашаш и Рапид Виена събират 110 000 зрители в Будапеща.

През 1958 г. в аналите е отбелязано и

българско участие

като форматът е разширен и надпреварата се провежда под името купа „Дунав“. Нашият представител е вицешампионът от предната година Локомотив София. На 1/16-финалите той преодолява унгарския Татабяна в два мача (4:1 и 0:1), но в следващия кръг е спрян от бъдещия носител на трофея Цървена звезда (4:4 и 0:1).

Постепенно обаче нивото пада и следват няколко десетилетия вегетативно съществуване. В турнира вече участват средняци, а жт 1979/80 Италия дори започва да праща в него шампиона на втората си дивизия. През ноември 1985 г. 44-ото издание е сведено до тридневен турнир в Пиза. Именно този формат ще бъде използван в последните кампании, а през 1992-ра завесата окончателно пада на ст. „Пино Дзакерия“ във Фоджа. Пред по-малко от 1000 зрители Борац Баня Лука побеждава след дузпи анонимния БВСК от Втора дивизия на Унгария, влизайки в историята като последния носител на трофея.

Въпреки този тъжен финал наследството, което ни оставя Средноевропейската купа, е безценно. В следващите няколко части на поредицата ще проследим в детайли нейния бел епок.