Стефан Аладжов е една от големите легенди на Левски. Той е играл като защитник, а при „сините“ има общо 14 сезона от 1967 г. до 1981 г. Рекордьор по изиграни мачове за клуба в „А“ група. Обявен за Футболист № 1 на България през 1970 г. Носил е също екипите на Спартак София (1964–1966), ДНА Сливен (1966–1967) и ЖСК-Спартак Варна (1981–1982).

С националния отбор на България участва на две световни първенства – Мексико’70 и Германия’74. Стефан Аладжов говори пред Gong.bg, в което говори за своите спомени за легендата на Левски Георги Аспарухов – Гунди, като сподели много интересни моменти от миналото.

Поводът за разговор със Стефан Аладжов е филмът „Гунди – Легенда за любовта“, който излезе по екраните през октомври 2024 г.

 – Господин Аладжов, Вие сте сред хората, коило лично са познавали добре Гунди и затова може да ни разкажете какви спомени сте запазили за него.

– С Гунди играх от 1967-а година до 1971-а година, около пет години бяхме заедно. Той беше, освен изключителен футболист, и като човек еталон за съвършенство. Винаги, когато съм бил с него, дори и на мачове, или в съблекалнята ми е било много интересно. Не съм предполагал и в най-смелите си мечти, че ще играя в този отбор и то рамо до рамо с Георги Аспарухов. Нелепо загинаха те с Никола Котков. Напуснаха този свят 1971-а година, 30 юни. Пак казвам – изключителен човек, футболист, мишена за головете и за националния отбор, не само за Левски. Около 20-30 души избягаха в Чикаго, един от тях бе Лозан, голям левскар. Гунди често го спохотстваха контузии, заради позицията на която играеше. Много треньори на разбори поставяха задачата на централния защитник единствено да спре Аспарухов, независимо от средствата. Краката му бяха целите в рани, операции и белези. При мен идваше Лозан, всяка седмица ме питаше дали Гунди ще играе и аз го информирах. Няма да забравя как ми каза, че Гунди и на стол да е, трябва да е на терена и да играе, защото публиката се удвоява. Имах някои случки с него, но той ме прие много радушно. Като минаваш в друг отбор те питат просто дали си съгласен, а аз се съгласих. Първият ми мач бе за Купата срещу Спартак София, като ме взеха с автобус от хотела до стадиона. Аз бях седнал на кондукторското място, а Гунди по едно време ми дойде и ме попита какво съм се стегнал. Каза ми, че ме картотекират на следващия ден, да играя и да покажа на какво съм способен. Няма да забравя, защото не съм предполагал, че тези думи ще дойдат от най-добрия в отбора – великия Гунди. Имах някои интересни случки с него впоследствие. Бяхме на морето почти половината отбор – Бисер Михайлов, Вуцов, Янко Кирилов, Сашо Костов и други. Тогава едни рибари ни бяха усетили, намериха ни десетина души и ни предложиха да се видим някоя вечер на морето. Организирахме се, Гунди пусна музика на брега, фаровете на колата и хората стояха на пет-десет метра от нас. Аспарухов ги покани да дойдат, но те не пожелаха, гледаха ни от разстояние като извънземни – беше много интересно. Гунди споделяше, че искаше да мине 10-15 минути по булевард Витоша, без да познават, без да му скачат на врата и да го прегръщат. Понякога и славата носи някои трудни моменти.

Когато вие играехте с него в Левски, усещаше ли се, че играете с една голяма звезда, той ли беше лидерът на този „син“ отбор тогава?

– Той беше лидерът, стискахме палци да играе, защото бележеше едва ли не всеки мач. Когато бихме 7:2 ЦСКА, той вкара три гола. Аз почнах като полузащитник в Левски 67-а година, но счупиха крака на Иван Здравков и трябваше да се преквалицифирам в ляв защитник, а бях със силен десен крак. Гунди забеляза това и ми предложи да му центрирам топки след тренировка – два пъти седмично по 30-40 минути. Предимно за глава му подавах, а той тактично ми предложи и аз да си подобря играта с глава. Много се зарадвах, че мога да стана по-добър аз, а и да центрирам на звездата на отбора. Първият му треньор Коце Георгиев му казваше да не затваря очите си, когато стреля с глава към вратата, за да знае къде да я насочи. Гунди ми го сподели това след една от тренировките. Много хубави неща могат да се кажат за него. Помня, че бяхме у нас, живеех на „петте кьошета“ и пътувахме после в кола на лагер преди мача със Славия – аз, брат ми, неговия шеф и Гунди. Беше късна есен, а Гунди носеше и бомбе, което забрави. Шефът на брат ми бе голям левскар и забеляза това и извади една салфетка и пинсета и започна да събира косъмчета от бомбето на Гунди, като го пазеше известно време. До токава степен хората го боготворяха. Гунди израсна много в средата на 60-те. Беше вкарал 27 гола за сезона, футболист на година и във „Франс Футбол“ беше на осмо място, но класацията бе направена преди Нова година, а точно в края на годината Гунди вкара два гола срещу Белгия, което ни класира за Световното първенство в Англия. Ако класацията бе след този бараж, можеше да влезе в тройката. Народът за него казваше, че е жив, защото го помним. Жалко, че рано си отиде, можеше още да даде на Левски и на българския футбол.

– Кое смятате, че бе най-силното качество на Гунди на самия терен?

– Той имаше великолепна техника, доказа го и на Уембли, аз бях на резервната скамейка 1969-а година. От центъра с лекота преодоляваше, когото пожелае. Бе силен с глава, играеше добре и с двата гола, безупречен беше. Един централен защитник винаги беше като сянка застанал до него.

– Имаше ли защитник, срещу когото на Гунди не му беше комфортно да играе и е изпитвал затруднения?

– Не се е оплакал никога, Пенев бе добър футболист, с добър отскок. Никодимов, Божил Колев също бяха на добро ниво, но Гунди играеше винаги. Имаше повече амбиция в определени мачове.

– Всички знаем отношението на феновете към легендата Георги Аспарухов – те са го обожавали, обожествявали са го, но как той приемеше тази цялата слава?

– Той беше много скромен човек, искаше да се скрие, да не го преследват и да има свобода. Славата понякога не е много приятна.

– Има различни слухове, че преди дадени мачове на Гунди са му носени различни неща – храна, предмети, вярно ли е това, какви са били тези неща?

– Не си спомянм преди мач да са му носили, може би на лагери е имало.

– Той беше ли суеверен, имаше ли някакви ритуали, вярваше ли в късмета преди даден мач?

– Не мога да кажа, все пак най-близки до него бяха Сашо Костов, Иван Вуцов, Бисер Михайлов. Аз бях с по-младите в отбора. Не знам да е бил суеверен.

– Мислите ли, че ако Гунди играеше в друго време, щеше да е също толкова голямо име за Левски и неговото име да носи тази сила, коята се усеща и до днес?

– По наше време се играеше по-бавен, но по-техничен футбол. Сега се играе силов футбол, с повече физика. Гунди играеше в друго време. Те му предложиха да играе в Милан, но той каза, че се е родил в Левски и там ще умре. Гунди имаше доста почитатели в Германия, той замина за там и беше минал границата, като вътрешният министър тогава нареди да го спрат, да не би да остане там, но Аспарухов се върна и всичко беше точно. Нямаше намерение да напуска Левски, публиката го боготвореше.

– На вас лично Гунди допринесъл ли е във футболен план, пък дори и в житейски?

– Когато излизахме на терена, едно е, когато Гунди играе титуляр, друго е да го няма. По-трудно вървеше отборът. Единствено, когато ме окуражи и още си спомням думите му.

– Ако можехте да опишете с една дума Георги Аспарухов, коя би била тя?

– Велик футболист. Хората го боготворяха, идол за Левски, изключителен играч и човек. Лидер в отбора, но той просто помагаше във всеки един момент, на когото му се наложи от отбора.