Една от идеите на благотворителния мач бе българските деца да видят на живо истински футболни звезди

Желю СТАНКОВ

Това не бе благотворителен мач като другите – като тези, които правиха преди години Христо Стоичков и Димитър Бербатов. Това, което Стилян Петров и фондацията му осъществиха, бе нещо по-различно, защото дълбоко в основата на този мач бе една лична и семейна драма, която по стечение на обстоятелствата разтърси българската общественост преди 11 години, когато футболистът изведнъж спря да прави това, което обича и умее и започна да се бори живота си. И нещо лично – бях на „Емирейтс“ на гостуването на Астън Вила и този мач се оказа последен в кариерата на Петров (б.а. – 3:0 за Арсенал на 24 март 2012 година). На полувремето

почувствал отпадналост,

но не поискал смяна

(б.а. – игра цял мач). В следващите часове при пълните медицински изследвания неговият живот, както и този на семейството, родителите, най-близките му, се преобърна. Самият той не един и два пъти откровено е разказвал през какво е преминал и как се е преборил.

За цялата подкрепа от българските запалянковци през цялото време той реши един вид да се реваншира, да се отблагодари, да върне жеста или всеки да го разбира, както го усеща.

Футболната култура на българина няма как да бъде уеднаквена, някои хора трудно ще разберат идеята на такива мероприятия, трудно ще асимилират какво е това да обичаш родината си, макар и от 20 години да живееш извън страната. И трудно ще си обяснят как така един човек ще отдели от времето си, от съня си, за да направи едно такова футболно шоу с благотворителен характер.

Това, което Стилян Петров ни показа на 6 септември, не като мач, а като представление на Националния стадион „Васил Левски“ бе открит урок по любов към футбола, към приятелите си, към семейството си, към България.

Една от идеите, всъщност и целите на такива мачове по тези географски ширини, е децата да видят на живо истински футболни звезди – български и чуждестранни.

Тук няма бивши

Тези футболисти са звезди и в момента не заради това, че май скоро няма да видим наши футболисти на такова ниво, нито пък скоро са идвали или ще дойдат такива гиганти на играта от чужбина. Хора, които са били част от Ман Юнайтед, Ман Сити, Челси, Арсенал, Уест Хем, Евертън, Астън Вила…, дали скоро ще видим такива действащи по нашите терени.

Стоичков, Бербатов, Мартин, Балъков, Мариан, самият Стилян, Йовов, Боримиров, Кишишев, Пеев и други, които играха футбол на топниво и показаха, че са запазили от това, което умееха да правят, благодарение на което станаха такива, каквито са. А Хенрик Ларсон, Рой Кийн, Пирес и другите, присъстващи на мача, могат само да предизвикват цъкане с език и аплодисменти. Е, припомнихме си как най-добрите боравят с топката, елегантно и красиво. Лекотата, с която се придвижват по терена, и финесът, с който докосват кълбото, могат да бъдат пример и цел за децата.

Всички те ни демонстрираха какво е благотворителност, съпричастност, състрадание. Това трябваше да разберат всички деца, присъствали на стадиона. Някои от малчуганите за първи път бяха на трибуните на голям стадион, на който няма освирквания, няма спортна омраза. За първи път разбраха, че на мач може да се отиде с цел помощ, финансова и морална, на хора с влошено здравословно състояние. Ясно е, че светът няма да стане по-красив и бял, но вероятно ще стане по-добър, ако

по-често си ги

говорим тези неща

Как сини и червени могат да отидат заедно на мач и как могат да си изкарат добре. Самият Стилян като малък е бил от Левски до момента, в който не подписва с ЦСКА. Ако някой не знае, да припомним – сините са закъснели с няколко часа, през които Монтана са продали правата му на червените. Той винаги е бил симпатичен и на двата полюса, онзи ден на терена и на пейката бяха треньори и футболисти от двата цвята. Като живееше в Глазгоу, той имаше близки съседи и приятели от Рейнджърс, въпреки че бе една от главните фигури в Селтик. Тези му отношения изградиха Стенли като голяма личност и когато започна да се бори с болестта, той каза, че един ден ще върне жеста на българите и го стори. Направи го, както той си искаше.

И накрая, но не маловажно. На него се падна огромната тежест да съобщи за Петър Хубчев. Това е изключително деликатен момент и не всеки би се наел да каже на обществеността, че една от големите ни спортни фигури се бори с коварна болест. Стилян го направи много сдържано, обрано, със самообладание, с подбран словоред, така че хем да не звучи стряскащо, хем да е с достатъчна тежест и сериозен тон. А ние пожелаваме на Хубчев един ден да се излекува напълно и по подобен начин да благодари на футболна България за подкрепата.