Българинът разкри за бунт срещу първия му мениджър в Селтик

Стилян Петров, който направи име на Острова с изявите си в Селтик и Астън Вила, даде интервю пред списание „4-4-2”, в което разказа за своята кариера като футболист.

Шон КОУЛ
Four Four Two

Как се стигна до вашия трансфер от ЦСКА в Селтик през 1999 г.?
– В края на сезона играх добре за националния отбор срещу Англия, а мачът завърши 1:1. Селтик се поинтересува от мен и преговорите минаха много бързо. Любопитното е, че телефонът ми не работеше и клубът не можеше да ме намери. Трябваше да се обадят на приятели и да пратят шофьор да ме вземе. Хората явно бързаха, защото ставаше въпрос за голяма сума (около 2,8 милиона паунда). Аз обаче исках да изчакам, докато ми свърши ваканцията. Върнах се в София и отлетях за Шотландия на следващия ден. Младият Стан беше на път.
Защо обаче нещата не се получиха за човека, който ви привлече – Джон Барнс?
– Тогава нямаше как да разбера точно какво се случва заради езиковата бариера, но можех да видя проблемите. В съблекалнята имаше някои много силни характери, които Барнс

не успяваше да контролира

Явно първата работа за Джон след състезателната му кариера се оказа прекалено голяма за него. Отборът печелеше, но имаше вътрешни размирици. Играчите просто не даваха всичко от себе си за мениджъра. Било му е прекалено рано, това се случва във футбола, но не означава, че си слаб треньор.
Как успя Мартин О’Нийл да оправи нещата толкова бързо, взимайки требъл още в първата кампания?
– Той беше наясно какво иска. Взе играчите, от които имаше нужда от предишния период – тези с характер, огън и качество, за да изгради свой собствен отбор. Доведе Алан Томпсън, Крис Сътън, Нийл Ленън, Бобо Балде и Йос Валгерен – страхотни попълнения за нас. Мартин просто знаеше как да изгради състав от воини. И ние наистина не се страхувахме от никой – играхме с Барселона, Лион и Ливърпул и не се уплашихме. Напротив – отборите се страхуваха от нас, когато идваха на „Селтик Парк“. Имаше голяма сплотеност, бяхме победители и гладни за успеха.
Има ли дерби на Олд Фърм, което да се откроява за вас?
– Всички бяха наелектризирани, но си спомням добре, когато ги разбихме с 6:2 в дебютното дерби на Мартин О’Нийл. В седмицата преди мача настроението се промени. Можеше да се види в очите на играчите, че се гради нещо голямо. Изглеждахме силни в началото на кампанията и всички момчета казваха, че имаме нещо специално. Още до 15-ата минута ги водехме до 3:0. Чак тогава от Рейнджърс разбраха, че трябваше да подобрят играта си. Беше фантастична битка.
Защо се присъединихте към Астън Вила през 2006 г.?
– Винаги съм мислил, че ще остана в Селтик, защото

това е специален клуб

но видях, че отборът се променяше, а аз исках да се състезавам срещу хора като Пол Скоулс, Стивън Джерард и Франк Лампард. Беше трудно решение, защото знаех, че мога да разочаровам някои фенове на Селтик. Целта беше да се развивам в кариерата си. Трябваше да продължа напред.
Колко близо беше Вила до класиране в Шампионската лига по ваше време и защо не се случи?
– Наистина бяхме на косъм. Помня, че в една от кампаниите Мартин О’Нийл ни даваше почивка в международните мачове, за да се концентрираме изцяло на домашния фронт, но в продължение на четири седмици не записахме нито една победа. Бяхме на трето място, със седем точки повече от Арсенал. Помислихме, че ще успеем, но накрая финиширахме на 10 зад тях. Случи се да ни падне формата. След това, когато Мартин си тръгна, всичко започна да се движи в различна посока и знаехме, че ще се отдалечим още повече от тази цел.
Какво беше чувството да стигнете до финала за Купата на лигата през 2010 г., но да го загубите от Манчестър Юнайтед?
– Бях опустошен. Спомням си, че неотдавна съдията от този мач си призна за грешка в наш ущърб. Трябваше да изгони Неманя Видич. Честно казано, не съм голям фен на ВАР, но в тази ситуация ние имахме нужда от него по онова време! Именно такива малки моменти правят разликата на голямата сцена, защото ние като отбор имахме всички предпоставки да постигнем нещо – качество, скорост и характер. Бяхме близо, но не успяхме.
Колко изненадващо беше Алекс Маклийш да поеме Астън Вила, след като вече бе изпаднал начело на градския ви враг Бирмингам?
– Беше много трудна работа за Алекс. Честно казано, той дойде при нас с

много енергия и
ентусиазъм

но феновете така и не му дадоха шанс. Това беше най-големият проблем – още от самото начало знаеше, че всички настроения бяха срещу него. Започна да става негативен. За него беше важно по-скоро да не губи мачовете, а не да ги печели. Не искаше да дава повод на феновете да кажат, че не е бил достатъчно добър.
Бяхте диагностициран с левкемия през 2012 година. Какво си спомняте от това време?
– В началото просто имах настинка. Изобщо не ми мина през ума, че може да е нещо такова. Никога не съм боледувал – бях здрав и силен. От човек, който винаги натискаше другите да дават повече и повече от себе си, не можех да разбера как изведнъж станах слаб и безпомощен. Налагаше се

да чакам жена ми
да ми помага

да стана от леглото. Тръгвайки от диагнозата към лечението и крайния резултат, беше пътуване от ада. Трябваше да се боря за живота си. Нищо не те подготвя за това… Първите 14 месеца имунната ми система беше унищожена. Не можех да се срещам с хора – озовах се в „тъмни места“. Нямах желание да направя последния етап от лечението ми. Бях толкова изтощен – ментално и физически. Имах чувството, че никога няма да свърши.
След възстановяването играхте за отбор от Неделната лига…
– Насладих се, хареса ми. Присъединих се към Уайчъл Уондърърс, когато бяха във второто ниво на над 35-годишните. Ние обаче се качихме до елита и в продължение на три години бяхме на върха. Момчетата обаче

не бяха доволни от мен

защото въведох строги правила в отбора – да се събираме на закуска сутрин и никакво пиене вечерта преди мач. Събрахме се невероятен отбор със страхотни характери – Мйк Тейлър, Дейвид Бъст, Марк Белингам – това е бащата на Джуд Белингам. Правехме всичко от любов към футбола.
Кой беше най-тежкият ви опонент?
– Стивън Джерард. Винаги съм чувствал, че се нуждая от допълнителна подготовка срещу него. Налагаше се да бъда по-умен, защото беше много мобилен и се възползваше от всяка малка празнина, за да нанесе удар и да те накаже. Определено трябваше да коригирам моята игра, за да се изправя срещу него.