Христо Стоичков въпреки натоварения си график намери време да даде ексклузивно интервю за предаването „Код Спорт“ по ТВ+.

Г-н Стоичков, вие сте близък на Жозе Мауриньо – чухте ли се с него покрай мача Рома – ЦСКА (5:1) в Лигата на конференциите?

– Говорих с Мауриньо преди мача и след него. Даде ми едно спокойствие това, което ми каза – имаме отбор, футболисти с много качества. А когато треньор като Мауриньо ти каже, че имаш отбор, значи оттук нататък трябва да надграждаш, да тренираш, да се учиш, да показваш нови неща.

Като човек, който коментира всеки ден пред стомилионна аудитория мачове на най-високо ниво, какъв спортно-технически съвет бихте дал на ЦСКА?

– На футболистите мога да дам само такъв съвет – да излязат и да играят това, което могат, защото от това, което съм гледал срещу Пилзен, срещу Левски и в други мачове, ние имаме отбор. Но трябва още малко да си повярваме, че можем да направим голямата работа. А това

става с много труд

с много тренировки, с много дисциплина. Това са важните неща във футбола. Нямаш ли дисциплина, няма как да успееш. Няма как през мач или два футболист да получава червен картон. И по мое време сме получавали, но един-два в продължение на много години. Наско Сираков каза, че и след 100 години България няма да има футболист като вас. Той е собственик на Левски, а вие сте акционер в ЦСКА. Да не би да има промяна в отношенията между двата вечни съперника?

– Винаги ще бъда благодарен на Наско. Аз не забравям, че е от първите хора, които са ми подали ръка през 1986-87 година, когато дебютирах за националния отбор. Няма как да купят моето приятелство. В моя живот не съм делял приятелите си на ЦСКА и Левски. Достатъчно уважавам и Тодор Батков, и Томето Лафчис, и отделно футболисти, с които сме играли – и Емил Спасов, и Велев, и Божидар Искренов, и Наско, разбира се. Даже ще го помена и него – и Боби Михайлов. Аз съм делял с Наско една маса, от една чиния сме яли. И затова постигнахме много, защото сме се уважавали. Левски има голмайстор за всички времена и това е Сираков, другото е история. Там пише със златни букви колко гола е вкарал Наско, колко титли е спечелил Ицо Стоичков.

Вечното дерби като че ли показва, че това е истинското лице на българския футбол и Левски разчита на дуото SS – Сираков и Стоилов.

– Тук пък е Стойчо + Стоичков – пак SS! Само че между Младенов и мен слагам една „осмица“, защото и Стойчо е играл с №8. А там само Сираков е играл с номер 8, друг не съм виждал (Смее се).

Как се почувствахте на стадион „Васил Левски“ между толкова много деца?

– Щастлив и горд. Всеки искаше да се докосне, да направим една снимка. Викам: „Пипнете „Златната топка“! Това е вашият път! Тук трябва да стигнете! Трябва да го мечтаете, да го искате!“. Това е най-важният трофей в моята кариера! Както е и „Златната обувка“ от световното първенство 1994-а, както е другата „Златна обувка“, с която бих рекорда на Петър Жеков и на Наско Сираков. Те имаха по 36, а аз вкарах 38 гола. И оттогава

38 ми е любимото число

три пъти станах шампион на България с номер 8. Какво да направим – такава е съдбата!

Когато влизате в съблекалнята на „Васил Левски“, спомняте ли си нещо специално от вашата кариера?

– Няма как да забравя двубоя с Белгия. Това ми е първият официален мач за България. Толкова мачове сме играли – и победата срещу Германия! И победите срещу Левски също. Остава ми и един голям спомен, когато направихме „50 години номер 8“. Голям празник! Още един път искам от цялото си сърце и душа да кажа едно голямо „Благодаря“ на тези, които бяха на трибуните в този дъждовен ден! Показаха обичта, уважението към мен, към моето семейство, към моите приятели, които бяха на терена.

Тогава все едно океанът се изля над София…

– Беше ми много тежко, защото двама човека, които трябваше да бъдат там, бяха горе. Може би небето се отвори заради тях. И Йохан Кройф, и Трифон Иванов. Където играя мач, винаги в третата минута играта се спира. Докато съм жив ще е така! Защото израснахме заедно, деляхме една съблекалня, деляхме една стая в толкова лагери. Господ си го прибра горе Трифон, лека му пръст. Същото е за Йохан Кройф, който толкова години ми помогна в Барселона да израсна още повече като футболист, защото тук в ЦСКА съм имал уникални треньори – и бат Симо, и Стоян Йорданов, и бат Цецо, и Пената, и Петър Жеков, и Стоил Трънков. Всичките са допринесли нещо за мен. Вече към края на моята кариера и Стойчо ми беше малко треньор.

Заради пандемията промоциите на вашата „История“ спряха за повече от година.

– Не е спряла. Забавихме го във времето. Ситуацията е такава, не е само в България. Трябваше да бъдем и в Испания, и в Португалия, и в Япония, но ситуацията все още не ни позволява. Аз съм първият, който

трябва да спазвам мерките

Искам да кажа на всички – „Ваксинирайте се!“ Аз съм се ваксинирал, моето семейство се е ваксинирало. В България държа връзка с двама човека – ген. Мутафчийски и доц. Кунчев. Каквото те ми кажат, това изпълнявам. Както беше навремето – вярвах само на Христо Запрянов да ме масажира.

В екшъна от събития около вас беше и завръщане към началото на вашата кариера на стадиона на Марица.

– Уникално! Но фабриката, захарният завод до стадиона вече не работи. Нямаше го този специфичен мирис да го усетиш, когато тренираш, да се напълниш с енергия. Независимо, че съм играл толкова години в ЦСКА, а и навсякъде, аз съм си кършиякалия. Минах през училището, където съм учил. Минах през стадионите, където съм тренирал. Минах през махалата, където съм живял. На 100 години е Марица! Макар че в тази година има много отбори – и Ботев Враца е на 100, Хеброс, Свиленград и други ще ги навършат. Дадохте „Златна топка“ на първия ви треньор Огнян Атанасов.

– Естествено, че трябва да я дам.

Неговият съвет, който спазвате и до днес?

– Бий, за да те уважават! Затова ги бия. Никога не падам по гръб.

Вкарахте и гол в юбилейния мач. Спомняте ли си първото попадение за Марица?

– Е, как да не го помня! Паднахме 1:5 в Асеновград. Играх защитник. Биха ни, биха ни, но накрая викам: „Бат Огнян, дай да вкараме да отида напред да вкарам един гол.“ Първият ми гол е при 1:5 срещу „Асеновец“.

Отлитате за Лазурния бряг, ще разкриете ли каква мисия ви е поставил вашият работодател TUDN?

– Първо ще направя интервюта с четиримата треньори, които ще бъдат в Италия. Ще се срещна с Дидие Дешан, след това имам интервю с Луис Енрике, с Роберто Манчини, с Роберто Мартинес. Това са четиримата треньори, които ще бъдат в Милано и в Торино на финалите на Лигата на нациите. След това имам среща с Мауриньо, имам да направя филм за националния отбор на Италия, един филм за Роберто Баджо и за Парма също. Така че 12 дни ще бъда постоянно нащрек.

Какво е една „Златна топка“ да задава въпроси на друга?

– Аз оставям интервюирания да си говори, не го прекъсвам. Естествено много неща са свързани с нашето минало. Да направиш интервю е лесно когато има само – кажи това, кажи онова… Но когато имаш познанство и знаеш в детайли, откъде е минал, откъде е почнал, кои са негови приятели, съотборници, родители… Трябва и двете страни да са подготвени. Затова на 99% им изпращам предварително въпросите. Да, имало е някой, който не е харесал някой въпрос и аз го сменям. Просто искам човекът, който интервюирам

да се чувства комфортно

Вашият любим Барселона също минава през труден период, ще успее ли вашият приятел Роналд Куман да се справи?

– Ще бъде тежка година, няма какво да се заблуждаваме. Финансовата криза е голяма – 1,2-1,3 млрд. дългове. Имаме млад отбор, което е правилна политика. Мисля, че до две години Барселона отново ще направи такъв отбор, какъвто бяхме ние по едно време, или този при Гуардиола. Никога не съм се съмнявал в качествата на Роналд. Аз също има твърд характер, но неговият е повече от моя. Така че той е на пътеката, по която трябва да върви.

Ще успее ли най-накрая ПСЖ да спечели Шампионската лига, след като в отбора е и Лео Меси?

– Не всякога големите имена могат да печелят. Преди години, когато Флорентино Перес направи онзи звезден отбор на Реал – Роналдо, Фиго, Бекъм… и нищичко. Трябва да имаш отбор, колектив за да успееш. Да, имаш големи фигури – Кейлор Навас, Донарума, Хакими, Маркиньос, Серхио Рамос, Верати, Меси, Мбапе, Неймар. Уникални футболисти! Един супер треньор – Маурисио Почетино! Но дали сглобката ще стане и всеки ще преживее егото на другите? Това е големият въпрос.

Защо България няма прилични стадиони?

– Защото държавата е такава. Само на 800 км е Унгария, нека отидат и видят за какво става въпрос. Да отидат в Румъния, още по-близко е.

Държавата или клубовете трябва да построят стадионите?

– Отборите трябва да си направят стадионите, а държавата да им ги даде. Това е, няма друга алтернатива.