Стойне Манолов пред „Тема Спорт“: Боли ме за ЦСКА, ходя в Бистрица заради Любо Пенев

Шефовете на „Армията“ трябва да се замислят дали така трябва да продължават
Бившият шеф на ЦСКА и собственик на Царско село Стойне Манолов продължава да следи футболните процеси у нас. Той често е забелязван на мачове от елитната група. Преди 7 години Манолов седна на една маса с Гриша Ганчев пред сектор А на „Армията”, като на онази среща с феновете се чертаеше бъдещето на клуба. В интервю за „Тема Спорт” той коментира ситуацията в ЦСКА.
Росен АНГЕЛОВ
Г-н Манолов, близо ли сте още до българския футбол, след като прекратихте футболния си проект?
– Чувствам се вече много по-добре, гледайки го отстрани. Сега имам малко повече спокойствие. Вече предпочитам да си гледам мачове в Европа. Много по-евтино ми излиза (смее се).
Гледахте ли Левски – ЦСКА (2:0) в неделя?
– Разбира се, че го гледах, но имаше само един отбор за гледане. ЦСКА се представи доста безлично.
Изненада ли ви тази безличност?
– Не зная какво се случва в този клуб, но нещата хич не вървят добре. Аз си обичам ЦСКА и ме боли. За съжаление, такава е действителността.
Къде е по-голям проблемът – игрово или чисто управленски?
– И управленски, и игрово… По един и същи начин я караме вече толкова години…
Може би откакто седнахте на масата с Гриша Ганчев през есента на 2015-а година пред феновете на „Армията”?
– Седнал съм тогава за добро. В края на краищата ние от „ЦСКА Завинаги“ каквото можахме, направихме. Като гледам, оттогава един пирон не е забит на стадиона. Това, което направихме ние като игрища, като възможност, която дадохме на децата да се върнат на „Армията“… и после за съжаление нищо. Явно сегашните ръководители се задоволяват с тази посредственост.
Вярвате ли, че ЦСКА ще има нов стадион?
– Ако имат сериозен инвеститор, може. Виждам, че Министерството на спорта е отворено към диалог и мисля, че е възможно да се случат нещата. Но според мен само се тупа топката и се създава илюзията, че се прави нещо.
Как ще коментирате представянето на ЦСКА до момента в първенството?
– Като цяло през есента ЦСКА не се представя зле, с изключение именно на мача с Левски, където отборът игра изключително слабо. До този двубой ЦСКА си вървеше добре. Не може да кажем, че не се представя добре – седем победи и един равен имаше до неделя. Ако беше победил Левски излизаше на първо място. Но мен ме учудва, че
не бяха
достатъчно
мотивирани
за такъв мач. Тази апатия не е добре за ЦСКА. Играта трябва да кара феновете да се връщат по трибуните, а не да избягват мачове на ЦСКА и сектор Г да е празен. Трябва да играят пред пълен стадион. Да е празник за футбола, когато играе ЦСКА.
Как приемате бойкота на организираните привърженици?
– Напоследък се случиха много неща, които… За съжаление, други фактори се възползват от тази ситуация. Ето, това което се случва в Левски, е положително, и може би трябва да се замислим дали да не се върви по пътя, по който те са тръгнали, колкото и странно да звучи.
В ЦСКА казваха през лятото, че ще се налагат повече български футболисти, а срещу Левски в състава имаше само един…
– Няма лошо да играят чужденци, но трябва да са добри. Не само в стартовия състав, но и на пейката имаше доста чужденци. Има и посредствени футболисти, които попадат в ЦСКА, за съжаление.
Какво е мнението ви за работата на Саша Илич?
– Това, че изиграхме слаб мач срещу Левски, не може да е повод за генерални изводи и заключения, не може заради една загуба да кажем, че е слаб треньор и че не се е справил. Всеки отбор може да изиграе слаб двубой. Нормално е
да се даде време
на този наставник
да работи
По-скоро мотивацията не беше на необходимото ниво. А иначе, с тези футболисти – толкова.
Очертава ли се първенството този сезон да е по-интересно, или сте на противоположното мнение?
– От 16 отбора се оказва, че в 8 има класа, а останалите 8 са доста посредствени. За съжаление, няма средняци. Осем силни и осем слаби. Реално нямаме и 10 отбора за първенство с такава формула. Тази година първенството е доста по-слабо от миналата. С навлизането на още два по-слаби тима не се вдигна нивото на А група, напротив – слабите футболисти се разпределиха в още два отбора.
Все по-често ви виждаме на мачовете на ФК ЦСКА 1948 Сф в Бистрица…
– Аз присъствам на много мачове. В Бистрица ходя заради Любо Пенев. Като имам свободно време, ходя, обичам футбола. Затова и гледам да посещавам повече мачове.
Как приехте случая със Стойчо Младенов и отиването му във ФК ЦСКА 1948 Сф, изненада ли ви?
– Не ме направи щастлив. Не смятах, че така трябва да постъпи и му го казах. Но
това си е негово
решение и той
си носи кръста.
Определено не се зарадвах на неговата постъпка.
На „Армията“ кога ще отидете на мач?
– Може и скоро да отида, ще видим. Аз съм бил на „Армията“ и в добро, и в лошо. Победите и загубите не могат да определят дали си фен на ЦСКА, или няма да бъдеш. Феновете са такива и когато биеш, и когато падаш. Времето ще покаже. Шефовете на „Армията“ трябва да се замислят дали така трябва да продължават. ЦСКА тъне в посредственост в момента. И то от страна на ръководенето на клуба. Според мен се прави много слабо това. Нищо няма. Пак ви казвам, един пирон не е забит от времето, когато ние ходихме.
Сравнявате ли нещата с това, което прави Левски?
– Колкото и да не ми е много приятно да го кажа, Левски в момента са пример за подражание с това, което правят заедно клуб и фенове, и това, което прави Стоилов с отбора. Те се откачиха от дъното…
Виждате ли в ЦСКА предпоставки за някакъв тласък нагоре?
– За да има тласък, трябва добра работа, добра селекция и отношение на ръководството към клуба. Да има по-ясно изразени идеи за бъдещето на ЦСКА. В момента се тупа топката около стадиона. Когато се извадят пари, стадионът ще се построи. Работата винаги опира до пари, а след като нищо не се прави, значи няма пари. Това е истината.
Вашата база на Царско село я дадохте за ползване ФК ЦСКА 1948 Сф. Защо?
– Хората си плащат коректно за нея и не мога да кажа нищо. В края на краищата, тази база, като я имам, защо да не я давам и да не получавам средства от нея. Ако ЦСКА бяха дошли, щях да бъда много по-щастлив, но ЦСКА от години не са се появявали тук.