Легендата на ЦСКА Стойчо Младенов говори пред Gong.bg за случващото се в клуба, за работата на Христо Янев, за строежа на „Българска армия“ и битката за титлата. Младенов е 4-кратен шампион с червените като футболист и още 2 пъти като наставник. Под негово ръководство ЦСКА триумфира с последната си титла през 2008 г., като не допусна нито една загуба.

– Г-н Младенов, как виждате моментното развитие на ЦСКА като отбор?

– Положително го виждам. Христо Янев успя да събуди като индивидуалност всеки един състезател, успя да вкара агресия. Това е изключително важно в днешния футбол. Освен това отборът се изкачва в таблицата и трупа точки, което е най-важното. Целта за ЦСКА винаги е била първото място, надявам се скоро отборът да се доближи до него и да бъде конкурент. Това ще е още по-добре и ще е радост за всички. Ще се чувстваме под едно приятно напрежение, когато се води битка за първото място.

– Какъв е коментарът ви за селекцията. Тази зима се случи нещо, за което мечате всеки един треньор – бяха привлечени шестима нови преди началото на лагера в Турция?

– В клуба си има селекционен екип. Той работи вече близо 2 години за създаването на един боеспособен отбор, който да се бори за титлата. Много футболисти се привлякоха, много се освободиха, този селекционен процес продължава. Аз чакам с нетърпение момента, в който ще се направи наистина един отбор, който да има времето да се обиграе, да побеждаваме и да бъдем шампиони. Това е мечта от колко вече години.

– Собственикът на Лудогорец Кирил Домусчиев обяви, че вижда ЦСКА като един от фаворитите за титлата. Възможно ли е да се компенсира толкова голяма разлика?

– Това не е новина. ЦСКА винаги е бил кандидат за титлата и в повечето случаи е печелил. Вижте статистиката, това са 31 титли, най-много в българския шампионат. Нормално е ЦСКА да е първи, да се бори за титлата и да печели. Аз виждам в момента един потенциал в собственика, от финансова гледна точка. Той не жали средства. Надявам се и вярвам, че ЦСКА ще бъде европейски отбор, на нивото на клубовете от Англия, Испания, Италия и т.н. Феновете и ние ветераните, имаме търпението, мисля че тези 2 години са напълно достатъчни, за да може да се синхорнизират нещата и ще може да се работи на много високо ниво, въз основа на качествата на футболните хора, които са събрани в ЦСКА. Вярвам, че от следващия сезон ЦСКА ще вземе първото място и няма да го даде дълги години.

– Изпреварихте моя въпрос, но собственикът на ЦСКА Валтер Папазки прави наистина страхотни неща за клуба – стадион, база, отбор, селекция?

– Няма фен на ЦСКА, който да не е доволен и щастлив, че с такива бързи темпове се строи стадиона. От новия шампионат ще дебютираме на този стадион, дай Боже. Това е нашият дом, в този дом ние сме постигали най-големите успехи. А в последните 18 години ЦСКА няма нивото, което трябва да има. През тези години много неща се случиха, ЦСКА понесе много удари.

– Гледахте ли някоя от контролите в Турция?

– Не, нито една контрола на ЦСКА не съм гледал.

– Колко важни са резултатите в контролите?

– Важни са за самочувствието на играчите. Треньорът обиграва отбора, особено сега, когато има толкова много нови футболисти. Но има едно „но“. Той трябва да дава почти еднакво време на всеки един играч, а когато са привлечени шестима нови, това е половин отбор. Те трябва да влизат във форма, да се обиграват, да трупат минути, да се адаптират, защото адаптацията на чужденците е изключително трудна. Когато се прави селекция, и тя е успешна на 50-60%, това е много добре.

– Всяко ваше появяане на мач на ЦСКА буди различни слухове. Бил ли сте канен от това ръководство на ЦСКА за пост в клуба?

– Не.

– А, ако има, бихте ли съгласили? 

– Как да отговоря? Ако от ръководството имат интерес, аз съм готов на разговори. Всичко е въпрос на преговори. Във всички клубове, в които съм работил, абсолютно във всички, аз съм си поставял една цел – спортно-техническата част, последната дума, да бъде моя. Може всеки да ми предлага играчи, но аз да казвам – този „да“, този „не“.

– Лично вие приключихте ли с треньорството?

– Приключих треньорството, сърбят ме ръцете, много пъти ми се иска отново да работя. Жена ми ме балансира в тези моменти (смее се). Всичко е въпрос на разговори, зависи от много нещо.

– В момента е пълно с ваши бивши футболисти, които са треньори – Александър Тунчев, Христо Янев, Валентин Илиев, Тодор Янчев, Александър Томаш. Следите ли тяхното развитие и какво са взели те от тях?

– Не знам какво са взели, те трябва да кажат. Успешни са, положително се развиват. На всички следя мачовете, гледам как играят като домакини, като гости, подходът им е изключително правилен, ротациите им са изключително важни за крайния резултат на мача. Всичко обаче опира до материала, с който работят. Ако са в клубове на по-високо ниво, с по-големи цели, толкова по-качествени са играчите, и там един треньор може да изпъкне. Защото, когато си в по-малък отбор, с футболисти с по-лимитирани качества, е много, много трудно да изплува един треньор.

– Вие вече споменахте стадиона на ЦСКА. Следите ли от близо прогреса на съоръжението?

– Да, имах възможността да видя целия проект. Бяхме поканени някои ветерани, останах доволен и впечатлен от срещата, която се проведе. Показаха ни всеки един детайл от строежа и как ще изглежда като краен завършек. Ще сме много щастливи то да се осъществи. Показаха ни и ложата, в която ще бъдат ветераните. Колкото по-близо са те до отбора, до ръководстовото, ще е по-добре. Така ще сме едно цяло, ще си помагаме. Всеки един проблем, който се появи, да бъде разрешаван. Дори от здравословен характер, както е сега с Любо Пенев. Ако това се беше разбрало по-рано, реакцията щеше да е много по-бърза. Възстановяването и лечението му щяха да са по-бързи.

– Ще присъствате ли на откриването на новия стадион?

– Разбира се, дай Боже, да сме живи и здрави.

– Когато през 2008 г. беше спечелена последната титла, смятахте ли, че 18 години след това отборът няма да е шампион?

– Знаете ли, никога не съм си представял, че такова чудо ще се случи, в негативна посока. не трябва да забравяме момента, в който аз казах, че има директива. Тя продълбжаваше дълги години, при Томов и при „Титан“, аз се сблъсках с този проблем. Аз лично го изживях това нещо, тази борба.

– Няма как да не ви питаме за националния отбор. Отборът постигна куп негативни резултати, но все пак спечели последния си мач – срещу Грузия?

– Хич не ми се иска да коментирам. Искам да коментирам нешо положително. Специално за националния отбор не мога да кажа нищо положително. Добрите представявания на нашия национален отбор приключиха с оттеглянето на Иван Вуцов като директор. След тази ера, нещата тръгнаха в упадък. И продължаваме да сваляме и да сваляме… Той беше голяма личност като футболист, след това като треньор, новатор в българския футбол, и като директор. Прави се една грешка и то ден-днешен – отблъскваха се фигури като Паро Никодимов и Георги Василев, които никога не са били национални трнеьори. Това е огромна грешка на ръководителите на федерациите през годините. Имаме треньори, които са на ниво да водят националния отбор, но никога не са били канени там.

– Наближава церемонията „Футболист на годината“. Вие имате ли фаворит?

– Труден е изборът, защото нивото се свали доста. Според мен победителят трябва да бъде футболист, играещ извън България.