Страст, любов, отдаденост – такава е рецептата за величие на двамата големи противници на терена и големи приятели в живота

Жаклин МИХАЙЛОВ

Една от причините вечното дерби между ЦСКА и Левски да е на върха на хранителната верига от половин век насам е индивидуалната харизма на героите. През годините велики личности са изграждали особения ореол на мача между червени и сини. И колкото и да бледнее откъм герои дербито в последно време, блясъкът му остава все така силен и незаличим.

Утрешното издание на вечното дерби предварително

остава в историята

с един знаменателен щрих. Отборите ще бъдат изведени от двама специални треньори. Стойчо Младенов и Станимир Стоилов рязко контрастират над типажите, които обикновено стоят до тъча във вечното дерби. Двамата са като червена и синя кула, толкова силно се извисяват над нормалния пейзаж на посредственост. Връщайки се в историята на съперничеството, мога да сравня днешния дуел само с незабравимите битки между Манол Манолов-Симолията и Васил Методиев-Шпайдела. Символично е, че Стойчо Младенов е футболист на Манолов, а Стоилов – на Методиев. Това продължение на онзи епичен многопластов дуел между двамата гиганти отпреди 35-36 години е повече от обикновена символика. С тази разлика, че няма начин сегашните двама герои да преживеят онова, което се случи на Манолов и Методиев. Двамата бяха лишени от правото да упражняват професията си през лятото на 1985 година!

Много аналогии могат да се открият между Младенов и Стоилов, независимо от разликата във възрастта, която е точно 10 години. Те са почти съграждани, защото Стойчо е израснал в Димитровград, а Мъри в Хасково. Връзката на единия с червената идея датира от 1979 година, когато преминава от Берое в ЦСКА. И допълвам, че веднага бе наказан доживотно да не играе футбол. Стигмата бе свалена чак през 1981 година, а няколко месеца по-късно Стойчо завинаги стана Екзекутора на Ливърпул. Всъщност годините му с червената фланелка бяха точно 5. Стоилов свързва живота си със синята идея на 23 години, когато преминава от Хасково в Левски в зората на неуспялата българска демокрация. С повече прекъсвания от Стойчо, той натрупва 8 сезона със синята фланелка. Стоилов също минава през своята Голгота. Година и половина е извън футбола заради контузия, която заплашва да бъде фатална за кариерата му. И малките деца знаят, че

клубът, който му

подава ръка и

го връща в големия футбол, е ЦСКА.

След 29-годишна възраст Младенов играе единствено и само в Португалия. Стоилов също има достатъчно успешна кариера в Лига Сагреш. И за двамата в Португалия си спомнят и досега с респект и уважение. Всички видяхме възхитителния начин, по който Жозе Мауриньо се отнесе със Стойчо. А пък Стоилов понесе своя тур на овации в Лисабон, когато неговият Астана гостува на Спортинг в пролетната елиминация на Лига Европа. Името му бе на първа страница на „А Бола“ и „Рекорд“ – двата най-големи спортни вестника в Португалия. Всъщност гостуването на ЦСКА в Рим създаде поредния паралел между днешните треньорите на червени и сини. И двамата вече имат мач срещу самия Специален.

Но аналогиите не свършват дотук

Младенов започна

своя треньорски път

като помощник на Георги Василев в ЦСКА. След като Гочето не издържа на змиите в Борисовата градина, Младенов пое националния младежки отбор на България. А от младежкия тим се премести в А отбора. Тук има дори засичане на пътищата. И едно недоразумение, което впоследствие отстраниха. Младенов води България срещу Украйна на „Герена“. Ветеранът футболист Стоилов е оставен на пейката за сметка на Диян Дончев. Футболисти с високо мнение за себе си не прощават подобна гавра!

Станимир Стоилов в последните си години като футболист се ползваше със статута на помощник-треньор в Левски. Последователно на Муслин и Георги Тодоров. А след първото си отлъчване от „Герена“ стана треньор на юношески национален отбор. В неговата биография също се мъдрят два периода като национален селекционер. Нов паралел е, че Стойчо си тръгна от националния след 0:6 в Прага, Мъри след 0:1 от Черна Гора на „Васил Левски“. Но и двамата се нарадваха в достатъчна степен на журналистическата и народна „любов”. Убеден съм, че най-голямата злъч към национален селекционер понесоха точно Стойчо и Мъри. И в огромна степен това се случи заради цветовата им обремененост. Поносимостта към двамата е в много ниска степен, съответно при привържениците на врага. Така ще е и утре. Омразата към двамата граничи с пълна нетърпимост. Но това също е част от личния им ореол. Омразата на съперниците в този случай е най-точният барометър за значимост. Обикновените треньори въобще не ги хваща метърът – справка Стамен Белчев и Тони Здравков.

Омразата на феновете рязко контрастира с

отличните

взаимоотношения

между двамата

Стойчо и Мъри са добри приятели, като връзката им се задълбочи най-вече от успешния им период в Казахстан. Още едно съвпадение в творчеството им досега. И двамата в различна степен могат да смятат периода си в далечната страна като ползотворен. Ползват се с изключителна репутация в Казахстан.

И стигаме до фундаменталното значение на моите герои в съвременната история на ЦСКА и Левски. И тук имаме близост. Стойчо за пръв път стана треньор на ЦСКА през 2002-ра, Мъри през 2004 година. Но се разминаха като съперници до 2007 година. В рамките на календарната година тогава Левски първо спечели с 1:0, а няколко месеца по-късно със същия резултат победи ЦСКА. Три дни преди третото им рандеву Стоилов бе уволнен от Левски, след като Стойчо бе отворил разлика от цели 16 точки в класирането. Утрешният мач отваря нова страница. Но в никакъв случай това не е крайната цел. А тя е двамата титани да се срещнат поне още 10 пъти като предводители в този най-важен за българския футбол мач. В края на историята не страници, не цели вестници, цяла книга трябва да се изпише за митичния дуел между Стойчо Младенов и Станимир Стоилов. Повярвайте, ще бъде много интересна, с тези двамата няма как да е скучно!

Но не миналото, а бъдещето е важно за двете кули близнаци. От утре нататък те отварят една нова, надявам се, славна глава и за любимите си клубове. И едно е сигурно, способни са на непозната до този момент страст. Стойчо е свързан 42 години с ЦСКА, без значение на кой отбор е бил треньор. Мъри от 32 г. официално и преди това от още 22. И двамата са ми признавали в разговори, че дори нямат логично обяснение защо

толкова много

обичат своите

клубове

Аз обаче имам и то е, защото са орисани да бъдат символите на тези клубове. Стойчо е ДНК строежът на ЦСКА, Мъри на – Левски. Те не работят в клуба, те изгарят за клуба. Това не се случва под и над път. То си е истинска рядкост, неоценимо богатство, което притежават ЦСКА и Левски в тяхно лице. И двамата са видели много черна неблагодарност и са се издигнали над нея. И за двамата много по-тежки са били ударите от своите, отколкото от чуждите. И все пак любовта и страстта им са останали непоклатими. Точно като кули близнаци, дори сринати до земята, те остават като вечен символ. Ако нещо утре ще направи вечното дерби по-специално от всеки друг път, то това са големите Стойчо Младенов и Станимир Стоилов. Всеки един от тях може да изригне като Жозе Мауриньо с думите – Аз съм Специалния. И ще бъде напълно прав.