Сагата с Екзекутора води до горчивия привкус, че бе употребен

Жаклин МИХАЙЛОВ

Никак не е лесно да си футболен треньор в България. А от всички трудни места най-нищожни са изгледите за оцеляване във великия клуб ЦСКА. В този отбор второто място не се признава, Купата на България е купичката, а участие в Европа, което не завършва напролет, все едно, че не се е случило. И въпреки непосилната лекота на

битието да

си треньор

на ЦСКА

мераклии винаги се намират. Най-големият мераклия винаги е бил Стойчо Младенов. Той обича ЦСКА повече от всичко на света. Него обаче там много, много не го обичат. По-скоро обичат го, но не го тачат достатъчно. А Стойчо си е в правото да има големи очаквания. Той е екзекуторът на Ливърпул, а онези негови два гола класираха славния армейския тим на полуфинал за КЕШ, който сега е преименуван на ШЛ. Преди 40 години той стори това, което направиха Чекуезе за Виляреал и Бензема за Реал във вторник вечер. Това – като илюстрация какви са заслугите на футболиста Младенов. А треньорът Младенов е двукратен шампион с ЦСКА и постоянен екзекутор на Левски. Едва ли някога ЦСКА ще има друг треньор с такава унищожителна статистика срещу вечния враг.

Доскоро такива обективни наблюдатели като мен го упрекваха, че няма успехи в Европа. 11-те мача през последната кампания обаче изтриха и това петно от биографията му. Голът на Матей в последната минута на продълженията срещу Пилзен ще се помни и след 100 години. Но всичките заслуги на Стойчо Младенов, които го правят най-успешния треньор на ЦСКА през настоящия век, вече са спомени. Или поне така сочат обективните обстоятелства. Ако той отстъпи от оставката си и направи крачка назад, това ще е пагубно за него, тъй като само ще удължи агонията.

Неслучайно клишето гласи, че най-проветривото място е треньорската пейка. И всеки треньор си носи оставката в джоба. Повечето обаче си я носят, но чакат да ги изгонят и евентуално да вземат някой лев като неустойка. За тях е важно дори последното подаяние. Стойчо показа, че е много голям, защото сам си хвърли оставката. Направи го с достойнство, като излезе пред многомилионната аудитория и разказа своята гледна точка за нещата в червения клуб. Изрече без колебание и без да шикалкави своята истина. И нещата, които каза, трудно могат да бъдат оборени с алтернативни аргументи. Младенов си тръгва от ЦСКА

с гордо

вдигната

глава

устоял на собствените си морални принципи към клуба, който го е създал. Той за пореден път показа по най-категоричния начин, че обича безкрайно ЦСКА. Но като излезем от сферата на моралните постулати, няма как да не бъдат зададени няколко прости въпроса. На пресконференцията той каза нещо за смяна на чипа. Питането обаче е дали, поемайки ЦСКА през лятото, е съзнавал, че такава смяна на чипа няма да има. Убеден съм, че Гриша Ганчев такова обещание не е дал. Убеден съм, че собственикът няма да смени чипа, защото е трудно да се повярва на подобно нещо. Ганчев е от 26 години във футбола и винаги е действал по този начин. При него в тази част от бизнеса със селекцията треньорите нямат много думата. Харесва ли ти, какво ще кажеш, ще ти намерим един много добър, този, дето го искаш, не става, това са вариантите при Гриша Ганчев. В много редки случаи, и то само при изгодни условия, треньорът може да си пробута някое протеже. Онова, което Стойчо имаше при Божков, обаче няма как да се случи. И няма никакво лично отношение конкретно към Младенов. Просто такива са правилата на играта.

И стигаме до разковничето. През лятото, когато смени Любо Пенев, Стойчо Младенов е приел точно тези правила на играта. И тогава футболистите, които той наследи, бяха много качествени в неговите очи. Като отстраниха Пилзен, станаха герои. А нали ЦСКА започна груповата фаза със задачата да се класира на второ място и да играе в пролетната фаза. И с Бодьо/Глимт започна отрезвяването. Видя се, че едно е да искаш, а съвсем друго да го постигнеш. И някъде в ранната есен мимоходом се заговори за зимната селекция, с която ЦСКА ще се подсили в достатъчна степен за чудовищната битка с Лудогорец за титлата. Обаче зимната селекция не се състоя….

В едно отношение душевното разголване на Стойчо събужда огромни въпроси, на които

никога няма

да бъде

отговорено

Поне не вярвам собственикът да го стори, познавайки отлично загадъчния му стил. Защо Ганчев се е пречупил точно през декември миналата година и това е станало след победата срещу Лудогорец на „Армията“? Логично е точно в онзи момент Стойчо Младенов да е бил в най-висока точка на летене в очите на собственика. ЦСКА съкрати разликата на две точки и по неписаните футболни правила всичко остана да се реши в третия директен мач. Излиза, че собственикът е спрял да вярва във възможностите на треньора, докато всички останали през това време са мислили, че ЦСКА мощно ще атакува върха. Думите на Стойчо говорят точно за това – доверието от него е снето преди четири месеца. И изводът се налага от само себе си – не Лудогорец печели титлата за 11-и пореден път, а ЦСКА са абдикирали от съперничеството доброволно. Честният изход е бил сътрудничеството

да приключи

още през

декември

Младенов щеше да си тръгне с ореола на човек, притиснал Лудогорец плътно до стената. А собственикът вероятно щеше да намери по-добър треньор, с когото ЦСКА да не изглежда толкова несъстоятелно през цялата пролет. И никой да не се учудва защо в домакинските мачове на „Армията“ ходят по 1000 човека. При този разнобой и предварителна обреченост какво може да се очаква от червените фенове? Да търпят безропотно гаврата с отбора!?

Да си го кажем направо – Стойчо Младенов бе употребен. Дълги години сянката на неговото завръщане висеше във въздуха и бе ясно, че неизбежно ще се стигне до този последен период в ЦСКА. Но не е позитивен подходът някой да се кани, за да му се гледа сеирът. И да се злорадства, че бил треньор от каменната ера! Тогава по-добре въобще да не се кани в къщата. А това не е за пръв път. Почти същата картина гледахме с другата легенда – Любослав Пенев. Нещо от сорта да угодим на феновете, ама накрая ще се види, че ние сме били прави. Да си го кажем направо – това си е инфантилен подход. И е част от споменатия многократно от мен омагьосан кръг. В ЦСКА понякога се назначават треньори, за да се види, че не стават. Да, ама спиралата отвежда нагоре и се задава въпросът, какъв е този собственик, който постоянно назначава такива, които не стават. Не може да се кара постоянно на принципа на пробата и грешката. Трябва поне един път след пробата да последва успехът.

Стойчо Младенов трябва да бъде изпратен с аплодисменти. В българския футбол имаме много малко от неговия калибър. И трябва да ги ценим, защото иначе потъваме в посредственост. Пълна утопия е, но ми се иска един ден Младенов да се върне отново в ЦСКА и в клуба да се приемат неговите правила за селекция. Само при това условие ще се види какво може и какво не. А сега след Стойчо да влезе следващият…