Това, което Левски изпусна като точков актив миналия кръг срещу ЦСКА, си го набави сега срещу Берое и както предполагахме, треньорът Елин Топузаков се пребори за едно от неизбежните заглавия. Всъщност границата бе твърде тънка и вероятно ще продължи да бъде такава. Левски победи, но не убеди. Това се пише в такива случаи, когато няма какво да извадиш на преден план като детайл, но в нашия случай нещата не са точно такива.

Този отбор на сините бе започнат от нулата, като преди това бе направено старателно прочистване, след това започнаха изкопни дейности, основи, първи етаж и така нагоре. Сега вече втори мач изглежда строежът временно е замразен, и то сериозно, поради прекратяване на отношенията с идеолога, архитекта и изпълнителя.

И срещу ЦСКА преди седмица и с Берое в неделя вечерта временният треньор на сините не даде някакви индикации, че този му статут ще се промени и самият Топузаков едва ли си прави някакви планове да води Левски и след края на този сезон.

Ако вземем за база твърдението, че сега треньорите си изкарват заплатата на полувремето и трябва да връчим чек само на единия измежду Топчо и Белия, ще почукаме на вратата на Николай Киров, защото на „Герена“ след почивката Берое бе отборът, който бе получил сполучливите указания и който показа,

че има как да

промени

играта си

Гостите явно бяха прекалено респектирани от Левски през първото полувреме, през което видяха, че дяволът не е толкова черен, или в нашия случай в син цвят.

През второто полувреме Берое някак се изтегли по-напред и заложи капани, които сработиха. Старозагорци доста добре използваха пространствата, направиха интересни атаки, но накрая не ги покри късметът – Серкан Юсеин „изплю“ топката в ръцете на Пламен Андреев минути преди края и сега нямаше да си говорим за непробиваемата защита на Левски. А за нападението – най-добре го каза Христо Янев, който сравни играта на Пирин с ЦСКА по-рано в неделя с това, което показаха сините във вечното дерби преди седмица. А именно, че благоевградчани са атакували по-опасно червените, отколкото сините (не) успяха да го сторят.

Атаката на Левски и в двата мача не беше такава, каквато трябва да бъде. Натискат, държат топката, местят се напред и до там. Финалните фрагменти липсваха в много моменти и при Станимир Стоилов, но сега явно Левски започва да губи и малкото останала увереност и импровизация в завършващата фаза. И някъде там започнаха и проблемите, защото след като загубят топката,

сините не са на

сто процента

агресивни

при преливането към защитна фаза. Хората от линията на нападението не стига че са затлачени откъм идеи и действия напред, но и не са достатъчно агресивни назад. През второто полувреме Берое използва отлично точно това бяло поле в играта на съперника си и изнасяше топката прекалено лесно. Хората на Николай Киров може би сами на себе си са се учудвали как започват да им се получават нещата, защото прибавиха динамика в играта си, а този компонент вече втори мач поред при сините взе да избледнява. Явно Топузаков трябва непрекъснато да повтаря това нещо, както сред играчите по време на тренировки, така и от тъчлинията на мачовете. Да вика, да ги подканва, да ги ръчка, ако, разбира се, само това би дало резултат.

В крайна сметка Левски взе три точки, а победителите не ги съдят. Ако обаче този отбор на сините не се развива, ще има проблеми. Но явно до лятото ще е така.