В последните дни четящата част от футболната публика на България бе хвърлена за пореден път в безнадеждност. Настоящият, вечно пребиваващ в съда президент на БФС даде дълго, но не съдържащо нищо съществено интервю пред обслужващите го делиормански рупори на властта. А съперникът, който вече започва да се вживява на вечен опозиционер-Димитър Бербатов отговори на въпросите на „Тема спорт“. И най-лошото е, че двете линии на власт и опозиция започват да се съединяват в усещането за безнадеждност.

Борислав Михайлов без никакво съмнение в своята непогрешимост, се придържа към все едни и същи опорни точки. А Димитър Бербатов само констатира и дава мъглява визия, какво би се променило ако той някога се докопа до властта. И все повече се налага впечатлението, че така нещата няма да се получат, безвремието на добре окопалото се статукво ще продължи вечно. За съжаление Димитър Бербатов със своя легендарен статут разбира нещата от живота по подобен начин на Борислав Михайлов. Ритал съм превъзходно топка, постигнал съм огромни успехи и ми се полага по право да притежавам всичко, което пожелая. Общо взето същата концепция за превземане на футболната Бастилия предложи и Любослав Пенев преди 4-5 години.

И стигам  до ясното убеждение, че спасението на българския футбол не е да бъде сменена една легенда с друга. В своето интервю Боби Михайлов се изказва неподготвен за унгарския футбол. И не си дава сметка, че точно унгарския пример показва недвусмислено, че футболните легенди трябва да стоят колкото си може по-далеч от властта. Не заради друго, а защото не са учили за тази работа. Припомням каква е ситуацията в Унгария. Преди 10 години Виктор Орбан си назначи за шеф на федерацията личен приятел милиардер. И от тогава държавата влага милиарди форинти във футбола. Не само в унгарския, но и в този на съседните Хърватия, Сърбия, Румъния, Словакия, може да пропускам някоя дестинация с унгарска диаспора. Това си е държавна политика на Орбан, която е в унисон с популизма му. Но ползата е безспорна.

И ако направим паралел между Унгария и България, то най-логичното е някой български милиардер, който е в добри отношения с държавата да стане президент на БФС. Няма да споменавам имена, но лесно може да се досетите кой отговаря съвършено на това изисквания. Или поне отговаряше в 12-те години предишно управление, което нищо чудно да се завърне триумфално през есента за нови много години напред. Политиката оставам настрана, те да се оправят. За българския футбол ще е много по-добре да се управлява от човек, който не е ритал топка по 90 минути всяка сряда и събота. Може да не се е събличал и по-физическо, както гласи онзи изтъркан лаф. Въобще не е необходимо. Такъв реализиран човек много по-лесно ще ентусиазира делегатите на конгреса. Парите му ще привлекат андрешковците, които веднага ще решат, че във футбола ще завали златен дъжд. Бербатов направи чудо на конгреса през октомври като почти изравни резултата на Михайлов. Но той не може да пробие твърдото ядро. А на следващ конгрес гарантирано ще губи и от периферията, която ще се завърне под крилото на статуквото.

Промяна в БФС задължително трябва да има. Димитър Бербатов обаче изтърка плочата и тя започва да омръзва. Няма подходящи оръжия за революцията, която е повел. Трогателно безпомощен е по най-важните теми. Вбесявам се от неговата некомпетентност по отношение на телевизионните права. В този казус е заровено кучето, там са бъдещите пари за футболните клубове, които сега отиват само при един от участниците в състезанието. Нещата с монопола са абсолютно видими, но Бербатов в нито един момент не показа, че иска да го разруши. Той се бори със следствието, а не с причината. Борислав Михайлов е нищо повече от подставено лице на един модел, който бе установен преди цяло десетилетие. И целта на промяната не може да бъде смяната на един президент с друг подобен. Промяната трябва да смени статуквото. А по този въпрос Бербатов пасува. Резилите срещу Грузия и Гибралтар са следствие от това статукво. Вината за тях е на онези, които наложиха модел с 90 процента чужденци в българските клубове. А Боби само го узакони срещу сделката да не го закачат и да си стои завинаги в Бояна.

Предвид цялостната ситуация в страната и света, не виждам никаква възможност нещо да се промени в българския футбол. На светлинни години сме от мисленето в цивилизованите държави, които не си избират футболните легенди за ръководители. Дори не им минава през ум, защото факторът заслуги пред нацията е достатъчен за някой орден, но не и за управление на огромен процес, какъвто е футболната индустрия. Близо сме до постсоциалистическите вариации, които винаги тръгват от централата Кремъл. Футболът се дава на подчинение на някой приближен олигарх и се наливат пари. И следват разни парадни истории от сорта на европейски, световни, финали на турнири. Футболът прави реклама на държавата. А държавата това е ТОЙ. Това са общо взето успешните модели. Ние сме със собствена визия. Някакви момчета, които са направили нацията щастлива през 1994 са решили, че трябва да си вземат дивидентите. Ама то вече прекалено се проточи. И за съжаление накрая ще остане само дълбоко и непреодолимо отвращение.