Преди 20 години, когато Купата на Африканските нации се появи в нашето телевизионно пространство, си беше нещо като ново запознанство без гаранции, че връзката ще просъществува дълго. Дотогава за Европа футболът в Африка се изчерпваше с мачовете на националните отбори на световни първенства. Първо с Мароко през 1970 година, след това със Заир и неговите съкрушителни загуби през 1974. След това на сцената излязоха алжирците, а през 1990 година големият пробив в съзнанието ни направиха Камерун.

Но как тези отбори преживяват останалото време в годината си нямахме никаква представа. Или поне можехме само да гадаем. Сега футболното познание за Черния континент е в много по-големи размери и Купата на Африканските нации е с особени заслуги. Не че всички стават и лягат с мисълта за мачовете на първенството в Камерун, но няма уважаващ се футболен фен, който да не е хвърлил по едно око на случващото се на шампионата. Дори и заради сигурната печалба, която носи играта на под 2,5 гола. А днес и утре там ще се играят четвъртфиналите. И ако на терена спектаклите не се получават съвсем, то поантата винаги е вълнуваща. Гаранцията, че ще се бият дузпи, и то по-много, е почти сигурна.

Защо си заслужава да се гледат мачовете в Африка?

Най-важната причина е носталгията. Това, което може да се види само там, е онзи автентичен, безхитростен и опростен футбол, който познаваме от 80-те години на миналия век. Футболът преди епохата на правилото Босман и големите пари от маркетинга. Да, на турнира има и суперзвезди като Мо Салах и Садио Мане, но те са изключението. Повечето момчета не са усетили тръпката да бъдеш милионер. И това прави нещата някак по-симпатични.

Африка запазва пионерския дух на играта поради много обективни причини. В почти всички държави от континента футболът е единственият спорт, който масово се практикува от децата. И когато виждате дечица с фланелки на испански и английски отбори, не се заблуждавайте, че стандартът на живот се е покачил. Това са ментета от 5 до 10 долара, но за момченцата няма никакво значение, защото екипът ги прави като някой, който за тях е със статут на божество. И те могат да станат като него. Няма друго място на света, в което футболът да е толкова доминираща възможност да си сбъднеш материалните мечти. Примерите на Дрогба, Ето’о, Адебайор, Абеди Пеле и неговите синове са нещо като пътека към един живот, който за всеки африканец е самото съвършенство. Къщи, коли, жени и най-важното приятелски кръг, в който се отразяваш като в огледало.

Но ще се върна към понякога доста скучния футбол на терена. На Купата на Африканските нации се вкарват малко голове, създават се нищожен на брой положения и дори тичането не е чак толкова интензивно. Почти публична тайна е, че отборите провеждат формални тренировки, а за тактика е смешно да се говори. Ужасът на големите клубове е оправдан, защото на практика техните играчи тотално излизат от ритъм на тези турнири, които се превръщат извън мачовете в един перманентен купон. Само арабските отбори правят изключение в това отношение, но ще е глупаво да се отправят големи претенции.

Автентичността е по-важна в случая

Има нещо особено притегателно в африканските турнири и това е демокрацията. За сегашния турнир не се класираха една дузина водещи футболни сили на Черния континент. И се появиха такива като Коморските острови, за които малцина знаят, че са част от Африка. На самия турнир пък се случиха очакваните сензации. Предишният шампион Алжир отпадна в групите, същото се случи и на Гана. Рано-рано си стегнаха багажа традиционни супер сили като Нигерия и Кот д’Ивоар. Футболът, който сe играе на тези първенства, е от типа на една ръка разстояние. Един гол решава всичко. Или един пропуск при дузпите. Драмата е пълна и никой не се чувства като аутсайдер.

Още един щрих е много любопитен за африканския футбол и това е съдийството. На турнира са представени съдии, които свирят мачове от първенствата на Бурунди, Нигер, Гамбия, Конго, Сенегал и тем подобни. И тези мъже имат рядката възможност да повлияят на съдбата на митове като Салах, Мане, Марез. Естествено, че опитът им ги подвежда и правят много грешки. Дори системата ВАР не може да спаси положението. Но пък това не е ли също от картината на истинския футбол, който познаваме от едни предишни времена. Не, сегашният модерен, изчистен и стилизиран до крайност.

И не на последно място е магията

Никъде другаде не може да се види точно такава пъстра и шарена публика. И никъде другаде не са застъпени толкова силно извън футболните фактори. А специално този шампионат през 2022 година бе силно повлиян и от пандемията. Дори бройката от 28 картотекирани играчи за турнира не успя да спаси положението и се наложи полеви играч да става вратар.

Купата на Африкаските нации не е като коктейл от най-красивия футбол. Но последното нещо, което зрителят изпитва, е скука. И затова този турнир е толкова важен. А за нас зрителите възникна един интересен въпрос. Как бедната африканска държава Камерун е построила пет супер модерни стадиона. А България, която е член на Европейския съюз, няма нито един. Е, кой е в Африка и кой в Европа!