ЖАКЛИН МИХАЙЛОВ

България спечели убедителна победа срещу Гибралтар с 5:1 и типично по нашенски можем да залитнем от едната в другата крайност. А ще е добре да изчакаме до понеделник, когато играем срещу Северна Македония в Скопие.

Много позитивни неща се случиха в мача срещу Гибралтар, като те стартират най-вече от подхода на новия треньор Младен Кръстаич. И тук се прокарва границата между думите и делата. Предишни треньори на националния отбор се кичеха с медала подмладяване, а сърбинът директно го осъществи, без въобще да се замисля. И макар победата над футболно джудже като Гибралтар да не е никакво мерило, в играта на нашия отбор определено имаше много свежи елементи. И то персонални детайли. Например появата на Илия Груев-младши беше направо ослепителна светлина в тунела. Младият Груев е типичен немски футболист. Неговият профил е коренно различен от всичко, което сме гледали на позицията на вътрешния полузащитник. Отваря голяма крачка, действа на висока скорост, взема бързи решения, търси директния подход. Груев коренно променя играта ни в средата на терена като визия. Но ще е интересно да го видим с повече дефанзивни действия срещу македонците. В мача с Гибралтар Груев подейства много положително на Филип Кръстев и тандемът между двамата в средата на терена ще е много интересен за в бъдеще.

Петко Христов показа нагледно, че не случайно играе все по-редовно за Специя в Серия А. Действията му във фаза атака говорят вече за едно съвсем различно професионално равнище спрямо това, с което тръгна от „Овча Купел“. Кръстаич правилно е оценил, че Илиян Стефанов е сред малцината, които находчиво действат в наказателното поле на противника и играчът на Левски придаде съвсем различен, интелектуален характер на нападенията ни. Един от най-добрите си мачове за националния направи Радослав Кирилов. Неговата лекота се придаде и на партньорите му в атака Десподов и Марин Петков. Не е случаен фактът, че петима различни голмайстори отбелязаха попаденията.

Въобще във фаза атака българският отбор изглеждаше разнообразен и търсещ атракцията, и то постоянно, а не в отделни периоди, какъвто по принцип е манталитет ни. Защитата обаче си остава проблем, защото лесно изпада в паника дори срещу непретенциозни футболисти. По трима-четирима наши обезвреждаха един от Гибралтар. И в Скопие нещата могат да придобият заплашителен вид, ако отзад пак сме разграден двор. Изражението на резултата като нищо може да е с обратен знак в Скопие. В случая в пълна степен важи клишето, че в понеделник ще е съвсем различен мач. И мислите след него нищо чудно да са в съвсем друга орбита.

Но от един мач, и то срещу Гибралтар, генерални изводи не могат да се направят. Нищо чудно да сме гледали само един експеримент с множество дебюти, а след това отново да си дойдем на думата с най-доброто, което имаме към момента. А доста от появилите се в Разград определено заслужават повече от един шанс. Кръстаич постави истинско ново начало, но остава пълна загадка дали ще отстои първоначалното си намерение.