ЖАКЛИН МИХАЙЛОВ

Наблюдателният зрител и читател със сигурност е забелязал щадящата медийна активност на президента на БФС Борислав Михайлов, който досущ като някой Зевс от време на време слиза сред масите, за да обяви, че е безгрешен. И през тази седмица другарят Боби отново показа, че живее в някаква паралелна реалност. В медийните изяви му се привидя някакъв възход на българското футболно съдийство, което в международен план нараснало до непознати количества. Само че тази международна общност все по-отчетливо обитава най-далечната периферия на съдийството. И дали са шест, осем или двайсет няма никакво значение, защото няма да видим нито един от тях в пролетната фаза на европейските клубни турнири. И веднага поднасям извинение, защото от кумова срама ще бутнат един или два наряда на Георги Кабаков на незначителни мачове от ЛЕ и ЛК. Но наскоро се игра световно по футбол и там доколкото си спомням, нямаше българско име. А уж Касай беше привлечен точно с тази цел. Да не забравя, че и съдиите минаха в графата нощни, дневни, вкусна храна, удобни пътувания и безплатна екипировка. Само че и при тях тези придобивки носят същите резултати като при футболистите.
Българското футболно съдийство е едно от най-лошите в Европа поради две причини. Първата е, че реферите са некадърни и нямат сетивата да разбират същността на играта. И втората, която е също толкова важна, са зависимостите. Прогнозирам, че през пролетта ще гледаме серийни убийци в черни или жълти екипи. Защото директивата е ясна и никой не я е променял. А Михайлов може да си приказва като латерна, но нещата с арбитрите си остават такива, каквито са. Младите са по-лоши от старите и то се вижда от избора на футболен съдия за 2022 година. И тук не мога да си кривя душата – Станислав Тодоров наистина е най-добрият ни рефер към момента, но той дори не е международник.
Със съдийството работата е ясна – оправия няма да има. Разните там Давидов, Драганов, Чинков, Гидженов ще продължават да тероризират футбола и неговите любители. Много интересна обаче трактовка даде Михайлов на случката с подопечния си Гонзо. Момчето се било объркало, но се извинило и това оправя нещата. Извинение за расизъм обаче не се приема, това е престъпление от по-особен характер и самият Борислав Михайлов най-добре го знае, защото точно поради тази причина подаде оставка, която впоследствие се оказа дълъг отпуск. Май е забравил какво каза тогавашният премиер за случката на националния стадион „Васил Левски“. А думите бяха нещо от сорта: „Тези ни орезилиха пред цяла Европа“. И пред света, защото качулките в сектор В ги видяха по СNN и „Ал Джазира“. И всякакви думи за цвят на кожата са брутален расизъм, който може да доведе до огромни последици за подопечния на Михайлов български футбол. Ако случката стигне до ушите на УЕФА и ФИФА, може и да не започнем европейските квалификации и да се присъединим към санкционираните Русия и Беларус, но поради друга причина. Но естествено, че няма да стигне, защото ги няма англичаните да надигнат вой до небесата. Изводът е, че никакви поуки не сме си взели и ако се паднем да играем с отбор с друг цвят на кожата, ни чакат много сериозни проблеми. Между другото и от друга посока могат да дойдат бурни облаци. Например за езика на омразата, рано или късно и дотам ще се стигне, защото някои хора в БГ футбола много обичат да плямпат за джендъри и кои държави били измислени. И от това ще има последици.
А по отношение на самия футбол, също имаме паралелна вселена. Според президента всичко със стадионите, терените, осветлението било съвсем наред и дори по-добре от съседни нам държави. Обаче другата седмица шоуто се завръща при минусови температури, заледени или заблатени ниви и така ще е до началото на април. И няма как да е иначе, след като на нашите стадиони могат да се снимат филми по „Нетфликс“ с цел пресъздаване на автентичната обстановка от 1970 година. Но тук поне има оправдание, защото БФС не може да построи стадиони, все пак това е задължение на клубовете, а пък и държавата трябва да помогне.
И любимата мелодия на латерната е националният отбор. Суперлативи към Кръстаич, който спечели всъщност няколко мача срещу Гибралтар, Кипър и Северна Македония. И светлото бъдеще е на хоризонта, защото на Младен не можело да бъде повлияно. Което е косвено признание, че на предишните е било осъществявано влияние. Но пък поименно всеки един от тях и сега би отрекъл, че са му казвали кой футболист да взема. Странно несъответствие откъдето и да го погледнеш. Що се отнася до оптимизма и очакванията за големи успехи в бъдеще, бих препоръчал анализа на следния факт. В Украйна се провежда първенство между две бомбардировки и през тази зима успяха да продадат играчи за над 100 милиона евро във Висшата лига на Англия и в Ла Лига на Испания. А от България в посока конвертируемите първенства не потегли нито един от онези, които ще ни класират на европейското през 2024 и на световното през 2026. Никой не се интересува от българи, защото те доказано не могат да играят на най-високо ниво. И за сведение на Борислав Михайлов това се дължи на бездарното съдийство, на допотопните стадиони, на ужасните терени, на убития масов футбол, на корупцията в детско-юношеските школи, на безумния регламент при администрирането на първенствата и турнирите. И най-вече на една несменяема хегемония от 11 години насам, която през лятото имаше наглостта да обвини точно президента на БФС за отпадането си от ШЛ. Защо се плащало на някакъв си унгарец, след като той не помогнал в Европа? Какъв вой нададе делиорманската пропаганда тогава!
Някой много велик романист след време може да използва сюжета как едно интелигентно, талантливо и възпитано момче се превръща в 60-годишен, завършен автократ, заобграден от блюдолизка пасмина, която след една седмица лицемерно ще го поздравява. А зад гърба му ще говори съвсем различни неща. Но всеки избира коя вселена да обитава – реалната или паралелната.