Левски постигна втора поредна победа в първенството и се озова на европейското четвърто място в класирането. От една страна се оказа, че разпилените към 20 точки не са били чак толкова фатални и опасенията, че срива ще доведе до катастрофални последици, не са оправдани. От друга обаче като сравним ситуацията от края на септември със сегашната в класирането, се вижда, че Левски е грешал неимоверно повече от ЦСКА и Лудогорец. Да го кажем така– всеки греши и губи точки, но само Левски греши 11 пъти поред. И затова ситуацията е такава, каквато е.

Толкова за точките, класирането и целите. Ясно е, че Левски е фаворит сред още пет кандидати в съперничеството за евроквота. И това се дължи на видимия факт, че Левски играе много по-добър футбол от директните си съперници в битката за Европа. Левски играе по-добър футбол дори от ЦСКА и Лудогорец, но това не означава, че е толкова стабилен и солиден колкото лидерите в първенството. Отборът на Левски може да зададе такова темпо и да наложи такава преса на каквото нито червени, нито зелени са способни. И не случайно в директните двубои Левски е с 5 точки и без допуснат гол от Лудогорец и ЦСКА. И много вероятно е тази тенденция да не се пречупи в оставащите три мача с претендентите за титлата. Но в крайна сметка те ще решават титлата в директните двубои помежду си, а Левски ще участва в шпалира, както е ставало вече близо 15 години.

Къде обаче потънаха сините гемии. Пренебрегвам огромните проблеми на управленско ниво. Там както се казва, да правят какво искат. Ясно е, че Левски е в някакъв хибриден вариант на управление, който е нещо като нито рак, нито риба. И затова излизат на повърхността такива неразбории. И не е хубаво да се говори за лъжи, камо ли за класически такива! Малко трябва да си по-умерен при положение, че си натрупал доста меко казани, абсурдни казуси. Но станалото е станало и всеки да си носи последиците за глупостта.

Коментарът обаче е за случващото се на терена. А въпроса е защо Левски е само с 38 точки от 23 мача. Има много причини затова, но ще изтъкна една, която сякаш никой не вижда и не оценява. По своята кадрова структура Левски не е отбор от 21-и век, а от средата на 20-и. И веднага конструирам посланието – сините са 11 и на практика играят без резерви. Станимир Стоилов не може да въздейства на повествованието на своите разкази с внезапна промяна на фабулата. Само ви давам за пример мача Берое – ЦСКА, когато в 61- минута Хайнц, Морено и Кареасо вкупом влязоха на терена приз резултат 1:0. И в следващия половин час изражението на таблото се смени до 1:4. Това е положението – имаш крава, пиеш мляко.

В мача с Ботев Враца Мъри аправи рекордните за него пет смени и също така рекордно, появилите се изиграха общо 63 минути или по 10,5 средно на човек. Но ефектът от петимата в тези 63 минути бе нулев. Изваждам от уравнението Ван дер Кайп и Кристиан Димитров, които влязоха само да ги навали дъжда. Поразително е, че национала Марин Петков и новото момче Ел Джемили бяха пълни фигуранти. В унисон с двамата се представи и Асен Чандъров. Това е доказателството, че Стоилов няма никаква вариативност и е принуден да играе само с първото си  намерение. Дори Ботев Враца има повече варианти от Левски да промени нещо в мача!

И какво е всъщност заключението. За да влезе реално в битка за титлата и да избегне догодина серия от 11 мача без победа, Левски трябва да премине в съвсем друго кадрово измерение. Такова каквото имат ЦСКА и Лудогорец с техните 25-26 футболисти на разположение. Четвъртото място и участието в Европа е абсолютния максимум на този син тим. Другото са илюзии.

В събота се играха още два мача в които бяха вкарани цели 5 гола. Винаги е по-добре с голове, отколкото без такива. Пирин затвърди възхода си с нова победа над Хебър. И ако запазят този тренд на вдъхновение „орлетата“ ще стигнат със сигурност до спасителен бараж. А техните основни съперници Хебър и Спартак Варна ще си вземат сбогом с елитния футбол. Което ще е тъжно, защото от Б група няма кой да ги замести достойно. Специално за Спартак Варна ще е изключително нелепо, защото този отбор с този треньор ако се спаси сега, догодина ще е претендент за място не в плейофа на изпадащите, а в онзи от най-горната част на класирането. Но пропуснатото в грешките на растежа понякога е невъзможно за компенсиране. А в петте мача от пролетта Спартак Варна демонстрира игра с която определено не заслужава да изпадне.